ще се постарая да ги оправя

ти прекъсна нашето цитиране   

при мен проблемът е,че НЕ мога да спра да следа тази история..

Мерси ви .. Радвам се че ви харесва .. !

Каква бе тази обич във сърцето ,
която ме гореше ден и нощ ,
като стихия , идваща в морето ,
тя ме пронизваше със остър нож.

Да ти го кажа аз не мога във очите ,
а го отлагам в този миг.
Защо събирам в шепите сълзите,
за да не чуеш моя вик.

Дали вика ще чуеш със сърцето,
на мoйта истинска любов,
или ще пожелаеш кораба в морето
да ме прониже с острия си нос.   

Аз пък точно обратното.Много бързо се сприятелявам и това понякога ми вреди 

Благодаря на тези,който писаха хубави коментари
Ето го и некста
                                     2 част
        Тази стая беше хубава. Голяма с лилави стени. Реших, че това ще е моята стая. Сложих куфарът си на земята и пуснах Пухчо. Подредих набързо нещата си и залепих 3-4 плаката на стените. Излязох и започнах да оглеждам стаите. Отворих вратата на втората стая. Беше по-малка от моята(което ме успокоява, защото означава, че съм взела правилно решение).На леглото имаше нещо като ... кърпичка? Отидох до леглото и с два пръста взех гнусното нещо и го хвърлих на земята. Тази стая е ... депресираща... Махам се. Отново отидох в моята стая. Излязох на балкона. Гледката беше някаква къща..да страхотна гледка няма що...Обърнах се, за да вляза, но се спрях, защото чух глас, идващ от съседната къща. Беше някакво момче...русо със сини очи.
-Вие ли сте новите?-попита той
-Да..ние сме
-Кога пристигнахте?
-Преди...15 мин.
-Аз съм Раян...Приятно ми е
-Приятно ми е Раян, аз съм Джеси
-Е..харесва ли ти къщата?
-Не е лоша..Е..аз ще влизам. Чао.
-Чао.
Слязох на първият етаж. Родителите ми подреждаха мебелите и всички останали глупости.
-О, Джеси тъкмо навреме.
-За какво? – попитах с недоумение
-Ами с майка ти тъкмо мислехме да отидем и да поразпитаме за училищата
-Както искате...
-Е..ще дойдеш ли с нас?
-Мм..не предпочитам да остана тук.
-Е...добре. Ние излизаме. Ще се върнем след час-два.
-Добре..чао.
-Чао.
         Те излязоха. Аз реших да поразгледам къщата. Интересно ми беше, какво има в мазето. Потърсих стълби, но...нямаше стълби? Следователно нямахме и мазе..!?Що за къща няма мазе!?Се едно...Сега ако нямахме и таван...Качих се на вторият етаж да проверя. Уоу не думай !! Имаме таван!?Вероятно е бая прашно затова няма да се качвам. До моята стая имаше огромно огледало. Огледах се и видях нещо като лице, което ме гледаше..Какво ?? Обърнах се и беше Раян. Сериозно ? Винаги ли се промъкваше зад хората така?
-Раян..изкара ми ангелите !!
-Не...не съм Раян..
-Как по дяволите не си Раян..??
-Аз съм Джон...Брат близнак на Раян
-Той не ми е казвал, че има брат..
-Може би защото говорихте само веднъж - засмя се той. Добре де..затапи ме..Идиот
-Е...харесва ли ти къщата? Всички само едно ли ще ме питат днес ?
-Да...не е лоша
-Е..винаги ли влизаш без покана в къщите на хората??
-Ъм..не..Преча ли ти?
-О..не изобщо...Уоу той откри Америка !! Не че имам нещо против момчетата, но не обичам някой да идва без покана
-Е...аз ще тръгвам
-Както искаш...
-Чао.
-До следващото промъкване - засмях се насила.
Надявам се да ви хареса

                         1 част
Последният ми ден в това училище, в този град.Аз(Джеси) пристъпвах бавно към училищният праг мислейки за всичко,което ще ми липсва.Мислех за приятелите,за изживените мигове и спомените,които никога няма да се върнат.Те ще отлетят в миналото и ще бъдат забравени.Слънцето грееше,небето бе пъстро и дълбоко.Денят беше прекрасен.Само аз не се радвах както останалите-исках просто да остана тук,в този град където съм израстнала.Влизайки в училището моята най-добра приятелка –Кейт дойде при мен и с натъжен поглед ме погледна..след това ме прегърна.Аз я изгледах с насълзените си очи.Не казах нищо,просто продължих да вървя.Стигнах до шкафчето си и оставих нещата си.Приготвих се за първият си час.Когато той започна,мислех само как да прекарам последният ден с приятелите си.През целият ден не казах нищо.Вечерта,след училище аз се сбогубах с всички.След това бавно се прибрах.Отидох в стаята си и запонах да си оправям багажа.След час бях готова .Слязох про родителите си.Те правеха последен оглед на къщата,преди да тръгнем.Видяха голямата болка в кафявите ми очи,и се опитаха да ме успокоят,казвайки ми,че ще ми хареса,но аз не бях на това мнение.Качих се в стаята си и всех багажът и  клетката,в която беше котката ми – Пухчо.Слязох по стъпалата и оставих всичко в багажника.Котката оставих до мен.След 1-2 минути родителите ми дпйдоха.Те сложиха останалото.Преди да тръгнем,аз тъжно огледах всичко около себе си-къщата,улицата,градинката,в която толкова често ходех. .Потеглихме.Гледах през прозореца и мислех за всичко.В главата ми беше пълна каша. .
         -Къде ще живеем?-попитах,опитвайки да изглеждам възможно най-щастлива.
         -В една много красива и голяма къща-каза майка ми като се усмихна.
         -Супер-промърморих аз.Отново започнах да гледам през прозореца.Може да не е толкова зле,помислих си.Глупости...ще е ужасно,сигурна съм.Мразех този денСлед около час досадно пътуване пристигнахме.Аз слязох от колата и огледах къщата.Беше голяма и двуетажна.Имаше голям двор.Стените бяха бледо-жълти.Портата беше сивкава с разни остри работи отгоре.Не беше лоша.Влязох вътре и я огледах плахо.Реших,че искам стаята ми да е на 2-рият етаж.Качих се и отворих първата врата..
[/b]
Приемам всякаква критика

спирам я

Ето и втората част,ако и тя не ви хареса я спирам
    2 част - Любовта от пръв поглед ...

Докато бях с гръб някой ме гушна.Това беше Ан - усмихнах и се и аз я гушнах .
Ее да вървим да купонясваме - провикнах се силно , но не много .
Хайде - засмя се Ан .
Отидохме до отсрещната маса и си взехме уиски , а после отидохме към дансинга .
Започнахме да танцуваме и да пием до полуда . След малко усетих как главата ми се въртеше и седнах.
Ан дойде до мен и започнахме да си говорим и смеем. Забелязахме едни готини момчета да идват към нас.
Здравей , как се казваш .. ? - попита ме загадъчното момче .
-Мелиса , ами ти .. ? - усмихнах му се и го погледнах в очите .
-Крис , приятно ми е Мел .. - подадохме ръцете си и се ръкостиснахме .
     Косата му беше черна със сини очи . Имах чувството , че е някой принц от приказките .
     Погледнах настрани и видях другото момче да говори с Ан и се усмихнах.
     Искаш ли да танцуваме - предложи ми той и се усмихна .
     Та как да  откажа на тази омайна усмивка и тези красиви очи . Ами добре        усмихнах се леко .
     Той ме хвана за ръката и ме поведе към дансинга.Започнахме да танцуваме.Беше невероятен  танцьор.Започнахме с бавен танц,след това с по-бърз.Ан също танцуваше с онова момче.След като спряхме да танцуваме отидох при Ан и й дадох знак да дойде с мен.Отдалечихме се от момчетата и казах на Ан
-Ан,Крис е голям сладур ! Откъде го познаваш?
-Незнам ! Честно казано не си спомням да съм го канила...
-Как така?Нали тук са само хора,който ти си канила?!
-Да,но...
Ан не успя да довърши защото Крис дойде.
-Хейй за какво си говорите? -попита,като се усмихна
-Ам..Ъм..Женски работи – замазах положението
-Хаха –Засмя се той.-Честно?!Какво му беше смешното...както и да е
-Е..ще танцуваме ли?Попита той
-Ъм...погледнах часовника си.Беше 24:00.Всъщност трябва да си ходя.
-Да те закарам ? Попита и се усмихна.Така очите му бяха още по-дълбоки <3
-Да..добре

огледалце     

не 
Някога получавал ли си 2-ка в училище ?