Хайдее! Давам зор !!! 

ооо много ти благодаря 

Честно казано отворих само заради заглавието и не съжалявам. Страхотно е    Обожавам истории за вампири  Давай некста

5 част
-Джеси ! – беше нежният глас на майка ми, която ме будеше.
-М...да ? –отговорих аз сънено.
-Хайде да вечеряме.      Кога е станало време за вечеря ? Явно доста съм поспала. Както и да е
-Ъмм..добре ей сега идвам.
-Чакаме те долу скъпа.       
След 3-4 минути слязох. Чудех се какво има за вечеря, като тайничко се молех да не е риба. Оо...слава богу !! Не беше риба. Докато вечеряхме нашите само се споглеждаха. О не, не !! Само да не ми кажат, че пак ще се местим, защото вече ще полудея !!
-Какво става ?? –попитах ги аз малко ядосано
-Ъм..Джес..трябва да ти кажем нещо, но обещай, че ще бъдеш силна.       Това прозвуча като по филмите
-Да...добре ! – казах доста нетърпеливо
-Скъпа..майка ти е бременна !
-Хаха...нали. Не им повярвах..може би защото не исках да им повярвам. Те се спогледаха недоумяващо.
-Ама вие не се шегувате ! – изкрещях доста силно. Не мога да повярвам !
-Ами..ще трябва да повярваш, защото е истина – каза майка ми и се усмихна. В първият месец съм.        Чакай..тя е бременна от един месец ?! Това...това означава ли, че не са ми казали това цял месец ?!
-Значи... сте го криели от мен цял месец ?!
-Не сме го криели..просто разбрахме преди 2 седмици и чакахме подходящият момент.
-И решихте, че той е сега !
-Ами..да. Смисъл все някога трябваше да ти кажем.       Да..така е, просто...не го очаквах. Между другото...трябва да ви кажа нещо за майка ми. Тя..не ми е истинска майка. Втората жена на татко е. Затова ми е толкова трудно да приема, че е бременна. Аз съм я приела за моя майка, но част от  мен винаги ще обича истинската ми майка въпреки, че тя ни напусна. Понякога искам..просто да я видя...да ме прегърне...
    По време на цялата вечеря не казах нищичко. След това се качих в стаята си. Легнах на леглото. По едно време неочаквано се появи Джон(знам, че беше той, защото нямаше бенка на бузата). Под „неочаквано” имам предвит съвсем очаквано..защото той винаги се промъква така
-Джон..какво правиш тук ?
-Дойдох при теб.
-Ами...ето ме ! Какво има ?
-Просто реших, че би искал да узнаеш за случилото се между Сам и Раян.

     Надявам се да ви хареса

алиии  обожавам начина ти на писанее  Некст моменталноо

Бива 

хайде деее не ни мъчии   

Мерси .. < 33

Няква си жителка на града,където живеят  Некст     

Не е тук мястото  не са лоши,но втората не ми се отваря 

4 част
-Да...хубаво е    - излъгах. Беше ужасна 100 годишна сграда с тъмносиви стени. Поне да бяха лилави..Имаше 3 етажа. Като цяло беше отвратителна. Не знам нашите какво са му харесали на  на това училище. Влязох вътре. Имаше коридор с безброй стаи. В коя да вляза?
-Хей , Раян къде е стаята на 8-ми клас?
-Направо по коридора и веднага в дясно.
-Мерси.
Влязох вътре. Всички ме гледаха, сякаш съм паднала от Марс
-О, ти трябва да си Джеси - каза ми учителката като се усмихна. Тя имаше  черна къса коса. Беше на около 30-35.Носеше черна пола до средата на бедрото и блуза с къс ръкав.
-Да, аз съм.
-Аз съм учителката ти - госпожа Паркър. Седни до Саманта.
-Дообре..Имаше само едно момиче, седящо само. Това би трябвало да е Саманта, нали?
-Здрасти, аз съм Джеси.
-Аз съм Сам.-Каза  и се усмихна
Сам беше висока горе-долу колкото мен. Имаше дълга къдрава, руса коса. Беше облечена с клин и синя блуза. Беше приятно момиче. Харесва ми начинът, по който се държеше с мен. През целият ден ми разказваше за учителите, учениците и за самата нея .Оказа се, че Джон и е гадже. Ами браво на тях...Каза ми също по какво да различа Раян от Джон. Раян имал бенка на едната буза. Интересно. Когато последния час свърши, аз си тръгнах. Срещнах комшиите, ако  мога така да ги нарека.
-Ей, здравейте!
- Здрасти  Как  беше първият ти ден в училище?
- Ами нормално... учене, писане...като всеки ден в учлилище Джон, между другото Сам беше много мила с мен
-Коя Сам?-Как може да не знае коя е Сам? Този човек все повече започва да ме плаши.
-Сам...Саманта - гаджето ти !
-О, да тя е мила с всички.
-Освен с мен- каза Раян.
-Защо? Какво се е случило? –полюбопитствах.
-Ами...дълга история
-За никъде не бързам
-Може би някой друг път.
Да, да знам го това „друг път”.Както и да е. Прибрах се и както очаквах се започна с въпросите
-Е...как беше?-попитаха ме нашите
-Нормално
-Намери ли си приятели?
-Ами..да -Едно момиче – Сам.
-Качвам се в стаята си.
-Добре. Ние излизаме
-Окей
Качих се и се преоблякох. След това започнах да уча. Защо ли се учудвам, че още от първият ден ми дават домашно ! Както и да е – трябва да се съсредоточа.
     След около 2-3 часа бях готова. През целият ден мислех за Пухчо. Много се притеснявах за него, защото го нямаше вече цял ден. Ами ако е избягал .. ?? Отидох да го потърся. Търсих във всички стаи включително и на тавана , но никъде го нямаше. Излязох да двора, но търсенето беше безуспешно. Дали Раян го е виждал? Не..едва ли.
Все някога ще се появи, нали? Отворих входната врата и бавно пристъпих към стъпалата. След това ги изкачих като не вземах по две наведнъж, както обикновено. Влязох в стаята си и легнах на легото. Започнах да мисля за всичко, случило се в последните 3-4 дена. Мислех за старото училище, за приятелите. Потънала в мисли неусетно заспах.

съблече ме 
ляв крачул на дънки