Еми ще я спря тогава

Аз съм 7 клас и ми е последна година  Ама има едни пълни глупаци къде нема ми дреме изобщо за тех 

мсс 

кой гледа бтв 

ами аз не съм гледала нито единия нито другия  Вампирски истории само дневниците   

Хейй някой може ли да ми даде линк към картинка,която става за аватар на Дневниците на вампира ? Благодаря предварително 

Първата част е скучна

Който постне последен 

1 част

-Вампирите съществували още през 13 век. За първи път се появили в град Уелингтън - Нова Зеландия през 1267 година. Имало няколко жестоки нападения на хора в отдалечените части на градчето. Кръвта им била източена, тялото разкъсано. Тези събития внесли смут у жителите. Първоначално всички мислели, че това били нападения на животни, което станало причината за избиването на всички хищници и опасни животни. Но няколко месеца по-късно атаките продължавали. Група изследователи от различни краища на държавата с месеци изучавали тези нападения. Младият учен Кристофър Лий твърдял, че нападенията са от митични същества наречени вампири. Първоначално той ги описал като черно- сивкави демони с израстъци на главата, наподобяващи рога и много дълги кучешки зъби. Жителите на градчето го помислили за луд и настоявали да го екзекутират на центъра на града, но поради несъгласието на кмета на града, това не се случило. Няколко дена по-късно вампирите отново започнали да атакуват. Същите белези, същите последици. Кристофър отново тръгнал по следите им и намерил в една пещера много пликчета с кръв. Имало също няколко трупа, но не могли да бъдат разпознати, поради обезобразяването на лицата им. Твърдението му било, че вампирите източват кръвта на жертвите си и ги запасяват в тези пликчета.
Веднъж, когато отново изследвал митичните същества, ученият се натъкнал на един. Той се опитал да го нападне, но Кристофър го спрял, пръскайки го с единственото цвете, способно да ги спре- върбинката. Ученият го хванал и го занесъл на центъра на града, пред всички. Благодарение на него, всички вампири били хванати и убити чрез изгаряне. Това спряло нападенията в градчето, а в чест на Кристофър Лий бил издигнат огромен паметник.
-Браво ! отлично представяне, Моника. Много добре си се подготвила по темата. Можеш да се върнеш на мястото си.
-Благодаря ви.    Казах аз на учителката и се усмихнах, като се запътих към мястото си. Седнах и се заслушах в госпожата. Тъй като това беше последния час, времето мина много бързо и аз се прибрах.

-Добър вечер! – виках още от вратата.
-Здрасти скъпа ! – рече майка ми като ме целуна по челото.
-Имаме нови съседи. Настаниха се преди около час. Направих пай за тях. Ще отидеш ли да го занесеш ?
-Се тая- казах като извъртях очи. Взех храната и с бавни почти флегматични крачки се запътих към къщата.
Дзррррр- звъннах на вратата. Никой не отвори, затова звъннах отново, но отново нямаше никой. Тъкмо да си тръгна и вратата се отвори. Беше някакво момче със суичър и джинси, които бяха толкова свлечени, че имах чувството, че всеки момент ще паднат. Косата му беше нагоре тип таралеж(поне аз така го наричам). Имаше сини очи и черна коса. Беше висок, но и много блед. Сякаш се е пудрил или е сложил брашно на лицето си.
-Майка ми ви направи пай за добре дошли в квартала.- като изрекох тези думи му подадох пая. Той го взе, закриви устата на една страна и каза „Мерси”. След това тръшна вратата буквално пред носа ми (не се шегувам носът ми докосна вратата). По-мил човек не бях срещала през живота си
Аз направих една намусена физиономия и си тръгнах.
Надявам се да ви хареса

ощеее 

6 част
-Разбира се, че искам ! – казах толкова нетърпеливо, че едва не го извиках. Джон ме погледна сякаш съм направила нещо много глупаво(повдигна вежди и се опули). Аз го погледнах, сякаш му казвах „ Хайде дее какво чакаш !”
-Ами...добре. Преди около една година Сам и брат ми....Той не успя да довърши, защото Раян влезе като силно отвори вратата.
-Какво по дяволите правиш, Джон ?!- Каза Раян много ядосан, сякаш щеше да го убие. Аз гледах отстрани и просто мълчах, защото не знаех какво да кажа или направя.
-Ами..ъм..нищо просто си говорим.
-Разказваш и за случилото се между мен и гаджето ти, нали?!-Извика Джон.     Никога не бях го виждала толкова ядосан и вбесен. Може би, защото го познавам едва от 2-3 дена. Както и да е. Нещо ми подсказваше, че той не иска аз да научавам за това.
-Ами..щях..-рече Джон много тихо, като леко наведе глава надолу.
-Защо го правиш ! Знаеш, че не искам никой да знае за това.
-Ако е така, Раян защо изобщо ми каза, че единствено с теб не е мила Сам ? Знаеше, че така ще ме накараш да разпитвам !   - намесих се. Бях малко разочарована. Не очаквах такава реакция от страна на Раян. Не очаквах дори да се появи от изневиделица така. Което ме доведе до мисълта..как изобщо влизат и излизат от МОЯТА къща, когато си пожелаят? (е не беше на мое име, но все пак аз живея тук не те, нали?!). След тези мой думи Раян замлъкна. Явно мислеше какво да каже. Отваряше устата си да каже нещо, но преди да го е сторил я затваряше. Беше странен но и  сладък(не си мислете, че го харесвам, просто беше сладък в онази поза).
-Скъпа..с кого говориш? – попита майка ми като влезе много тихо в стаята ми. След това ми се усмихна и зачака отговора ми. Аз не знаех какво да кажа. „Мамо, говоря с две момчета, които случайно влизат и излизат от тази къща когато пожелаят , но вие никога не ги виждате.” Щеше да прозвучи странно нали?! Замислих се над това което мислих относно това, че нашите не ги виждат. Как е възможно това ? Или майка ми и баща ми са толкова заети, че не ги виждат или....да няма друг вариант.
   Майка ми ме погледна като ми каза:
-Е скъпа..с кого говореше ?
-Ами...с Пухчо- казах и се усмихнах. След това се сетих, че него го няма от известно време.
-Не е моя работа но..не трябва ли той да е тук за да говориш с него? – каза като се усмихна.      Аз се огледах наоколо имитирайки търсенето му.
-Ами сигурно е излязъл- рекох като се усмихнах много изкуствено и се опитах да замажа положението.
-Ха..добре.-засмя се много леко майка ми. След това излезе като внимателно затвори вратата(за разлика от мен, която винаги тръшкам вратите след себе си).
-Джон..Раян – шепнех аз и с поглед ги търсех из стаята.
-Кажете..сенюрита – каза ми Джон като се засмя доста звучно.    Сенюрита? Май гледа прекалено много турски филми. Както и да е. Аз го изгледах така, както той мен преди малко(всичко се връща). Раян не каза нищо. Само стоеше в ъгъла на стаята ми и ме наблюдаваше, като не свали очи от мен. Първо прокара погледа си от главата до петите ми след това ме гледаше само в очите. Стана ми малко неудобно.
-Раян..какво правиш?
-Гледам те!- заяви ми той с гордост.        Сякаш аз не знаех, че го прави. Що за отговор е това!? Глупак.

     Само на мен ли ми се струва, че тази част беше малко скучна     Иначе се надявам да ви хареса    

хаха 
иначе силно се надявам това да е вярно