In the еnd

Pinк?

продължение (arrow)

Факт ?

Същото?

Полезно!  (y)

2 години по рано

- Научили сме ви да се борите,да сте упорити.;А не да се лигавите ... мамини синчета. - каза строго капитан Томас.
- Тъй вярно ... - отговориха в единодушен глас войниците.
- Сам,Кейлъб,Джон ... в корпуса с мен.
След дълго мъмрене от страна на капитана ние се отправихме към корпуса.Не знаехме какво ще ни сполети.
Капитана беше строг,силен мъж.Чусто ни хокаше.След като пристигнахме в корпуса и след като прекрачихме прага му
той започна ...
- Тримата ще Ви насоча към ЦРУ!
- Но,капитане - сепна се Джон
- Никакво ... "но,ако,защо,как!" . Аз съм шефа Ви,аз Ви нареждам.Вие сте много опитни и разчитам на вас. - каза той.
Не знам за момчетата ,но аз не знаех като ласкателство или като почит да приемам думите му.Бях чувал за ЦРУ,но не съм
и предполагал,че ще стана част от това.Не съм си и представял,че по късно точно там,че ще запозная с любовта на живота си.
- До три дни да сте си приготвили багажа ... - продължи капитана.

-Кейлъб,бягай!Ще ни настигнат - кращеше Бориса.
Гората беше тъмна,чуваха се полицейските сирени,който огласяха тишината.На небето
се открояваха многобройните звезди и полумесеца,който светеха след като фенера на Томас и Бориса се изтощиха.
Навсякъде беше обрадено от дървета,който размахваха клоните си и се удряха в телата им.
Това не им пречеше да бяга.И двамата бяха достатъчно силни,здрави и добре обучени.Дрехите им
се разпраха,обувките им убиваха,но ги носеха на краката си.Беше кално,беше хладно... Очите на Кейлъб
се святкаха.Дъхът им прерязваше студеният въздух.Бяха затворници.Бяха избягали от затвора в Сицилия.
- Не мога вече,ти продължавай!  - каза задъхано Кейлъб
- Няма да те оставя!
- Тръгвай,чу ли какво ти казвам. - каза той. - Ако оцелея,след месец,ще те чакам в Париж,на нашето място.
- Не говори така!Ще оцелееш. - отговори насълзено Бориса.
- Обичам те!Тръгвай!

P.S. - Тъй като предишната ми история не се хареса,реших да я прекратя.Ако се хареса тази ще я продължа.

Браво!  (y)

- Не така пред децата,Игор- отсече Мадам Тимофеевич.
- Бабо,няма да умреш.Съседката Катя е като караконджул.Тя само плаши.
А теб и Св. Петър няма да те приеме с тез напукани пети. - каза един от
внуците на Мадам Тимофеевич,Михаил.
- Мише,защо бе баба?!Ох,вървете да напазарувате.Махайте се от главата ми.

И тя замахна все едно махаше убита муха на прозореца си.И внуците й
побягнаха към вратата.Те бяха трима - Саша,Михаил и Дамаскин.
Бяха отишли при баба си на гости.
Доста палави деца,на възраст от шест до десетгодишни.
Бяха първи братовчеди.
Дамаскин и Саша бяха братя,а Михаил бе едно дете на майка и баща.
Мадам Тимофеевич бе възпълничка женица,живееща според хорското мнение.
С Игор бе омъжена от тридесет години,живяха щастливо що-годе в малката
си къща.Не бе от хората,който не се стремят към нищо.

- Знаеш ли , че Аня се е преместила на друг адрес- сподели Мадам Тимофеевич на съпруга си.
- Да,знам заради "възлюбеният" си. - отвърна той.
- Ах,колко мило от нейна страна. - възкликна тя.
- Не,бе.Той прекалено много я търсил,та затова.

Браво!

подобно

Може би й е скучно?

пускай