42 ЧАСТ.

На следващата сутрин станах тромаво от леглото и отидох да проверя какво е времето.Бе мрачно и сякаш всеки момент щеше да завали.Вятърът развяваше косите ми и за миг бях забравила за всичко, което се бе случило миналата вечер, но в следващия момент ме удари.Всичко минаваше пред очите ми на забавен каданс.Целувката, изражението на Раян, когато ни видя, изражението на Майкъл, когато разбра за мен и Раян, побоят, виковете, изплашената физиономия на лицето ми, хората по плажа...всичко.Отново се ядосах и тръшнах вратата на терасата.В този момент удари гръм и цялата земя се разтресе.Не можех да остана тук, просто не можех.Направих си тоалет, наметнах си халата от банята, понеже бе хладно и слязох долу.Раян беше във всекидневната, изпънал се върху дивана.
- Раян... -Започнах аз. - ...виж, станалото станало.И двамата направихме много грешки.Грешка бе преместването ни тук, грешка бе залъгването на приятелите ни и най-вече това, че залъгвахме самите себе си, а може би най-голямата грешка бе, че изобщо казах "Да". -Говорех аз с равен и спокоен тон.Нямаше смисъл от викове и крясъци, всичко вече бе минало.Знаех, че го наранявам, но просто имах нужда да изрека всичко това. - Раян, аз...аз не знам дали ще съм с Майкъл, може и да съм с друг, а може и да не съм с никой, но просто...просто не мога да бъда с теб.Искам да разбереш, че ти и аз...ти и аз не съществуваме като двойка.В мен може да намеиш само приятел и то добър приятел.Независимо от всичко, което става ме е грижа за теб и винаги ще бъда до теб, стига да ми позволиш... -Раян мълчеше и не казваше нищо.Не знаех, просто не знаех как да продължа. - Аз, ъм, аз ще си събера багажа и ще се изнеса.Не защото не ми харесва къщата или нещо такова, много съм ти благодарна за това, че ме взе с теб и за всичко, което някога си направил за мен, но ако искаме да сме поне приятели... не можем...не можем да живеем заедно.Трябва ни почивка. -Ето, казах го.Изрекох всичко, което ми тежеше.Мислех си, че така ще ми олекне, но защо не се чувствах по-добре?!Запътих се с бавна крачка към втория етаж и тихо затворих вратата след мен.Облегнах се на нея и се свлякох на пода.В този момент огромни капки започнаха да се стичат по лицето ми.Не спираха и не спираха да падат...По цялото ми лице се образуваха реки от солените капки.Кичурите около лицето ми се намокриха, целите ми ръце се намокриха, коленете, в които бях заровила глава се намокриха.Навън също започна да вали. - ...Боже! -Отроних аз едва, едва.Какво се бе случило с мен.Всички тези години от тринайстият ми рожден ден са били една заблуда, един театър.Какво ставаше...Не можех да повярвам, че това се случва.След като си събрах багажа си обух дълги, тъмни дънки по мен, черен потник, който отново бе по мен и черен суитчер.Косата си оставих пусната, а за обувки обух черни маратонки.Хванах сака в едната ръка, а с другата се подпирах на парапета, който се спускаше надолу, заедно със стълбите.Погледнах към Раян, но той стоеше все така неподвижно на дивана.Отключих вратата, а след това я затворих без да кажа нищо.Излязох на пътя и започнах да вървя по дъжда.Не знаех нито къде да отида, нито какво да правя.

Защо?

Добро утро.

The Divide #@%@#%#$^$%^#% за втори път го гледам вече и направо...  

Няма проблем.

Само на мен ли сайта нещо ми бъгва?

Бивам.Денят ми мина тежко въпреки, че карах само 4 часа от 6.След училище заедно с още няколко човека ходихме да видим една позната в болницата, понеже катастрофира и ми е малко кофти.

Та, какво правиш?
Аз те попитах, но мнението ми остана последно на предната страница и сигурно не си видяла.

Какво правиш, как си?

Първото.

Та...знам, че мина много време, но както казах смятам да продължа историята.Не казвам, че ще пускам части всеки ден, както преди, но ще се старая да няма дълги паузи.Ето я и дългоочакваната част.Надявам се да ви хареса и ако има интерес ще продължа историята.

41 ЧАСТ

Бе като в касапница.Точно както в онези филми по Animal Planet, където животните се борят, докато само един остане жив.Тук бе същото.Раян налагаше Майкъл и с последните няколко удара доразкарви напълно главата му.
- Копеле.Тя ми е жена."Най-добри приятели", а?! -Попита той и му нанесе още няколко удара. - Най-добрите приятели не целуват жените на най-добрите си приятели...Копеле! -В този момент Майкъл взе надмощие и застана върху Раян.
- Е... -Започна той, като не спираше да удря юмруци в лицето му. - ...и ти не се вписваш много добре в тази графа на "най-добър приятел".Най-добрите приятели не пазят тайни, особено такива големи тайни.
- Спрете! -Крещях аз. - Джейк, направи нещо. -Никой освен Джейк не помагаше, всички се наслаждаваха на шоуто.Най-после след около 2-3 минути той и още няколко момчета ги разтърваха.Първо тръгнах към Майкъл."Добре ли си?" ми идваше да попитам, но знаех, че това е глупав въпрос.Майкъл облиза кръвта от устната си и запали цигара. - Трябва да тръгна с Раян, но ще се чуем по-късно, нали? -Не последва отговор, беше ми ядосан.Погледнах го за последно преди да тръгна, а той дръпна от цигарата си, повдигна лявата си вежда и извърна поглед. - Тръгвай! -Наредих на Раян и закрачих бързо пред него, знаех, че ще ме последва.На плажа бе настъпила пълна тишина.Всички наблюдаваха или мен и Раян, или Майкъл.След няколко секунди чух силен удар.Майкъл най-вероятно си изкарваше яда върху някоя от масите с алкохол.Не се обърнах, но най-вероятно бе събрал всички погледи.
___________________________________________________________________________

Когато пристигнахме в къщата хвърлих ключовете на шкафа, събух се и се метнах на дивана във всекидневната.
- Как можа? -Попита ме Раян, който се бе облегнал на касата на вратата. - Собствената ми жена да се целува с най-добрия ми приятел...
- О, Раян, моля те.Да, виновна съм, знам това.Но знаеш ли какво?!Не си мисли, че ти не си допринесъл за това.Преместихме се тук, лъжейки се, че нещо може да излезе, но не.Теб те е страх, ти си страхливец. -Крещях аз.
- Страхливец?Страхливец?Аз признах на баба ми.На жената, която ме е отгледала, а ти, а ти на кого призна за нас?
- На кого съм признала?!Не забравяш ли, че ти бе този, който  ми каза, че не е готов?Ти беше този, който искаше да изчака. -Крещяхме си двамата.
- ...Все тая...и без това няма на кого да признаеш. -Каза той и в този моментусети колко ме нараниха думите му.Отидох до него и му ударих шамар. - Елизабет, аз...
- Аз може да нямам на кого да призная, може да нямам баща и майка, но знаеш ли какво?Тази целувка с Майкъл...с най-добрият ти приятел...не бих направила нищо против волята си.Желаех тази целувка...исках я.Раян, аз живея, аз за пръв път живея и няма да се откажа от това чувство за нищо на света.Нито заради теб, нито заради щастието ти, нито заради тази къща, нито заради този пръстен. -Казах аз и метнах сребърната халка, с която ми предложи да се омъжа за него. - Всичко свърши Раян...всичко свърши. -Казах аз, качих се в стаята на втория етаж, метнах се на леглото, в което заспивах всяка вечер с Раян и започнах да се питам, как животът ми се прецака толкова...

О, един гълъб беше паднал в балкона ни и не можеше да лети, но нито му беше счупено крачето, нито нищо...само пърхаше.Сложих му храна и вода и през 2 мин го проверявам дали е литнало.

Питайте. http://ask.fm/sunlightr