Много е хубава. Края ми хареса. Браво

Сега разбирам, че е имало

ОЩЕЕЕЕ, моляяя теее, по-бързо!       

Благодаря ти много, оценявам мнението ти

Да, продължение ще има, но утре, понеже уж уча

И двата спорта са страхотни, всъщност са ми любимите
Аз лично бих предпочела баскетбол, извършваш повече действие и лично аз повече си го обичам

поооовече от Еминемка (и тя и аз)           

Най-добият според мен е xpress music - Nokia 5130 аз лично скоро мисля да си купувам такъв   

Следващата част   

След първата обиколка и половина на стадиона вече бях капнала. Троснах се на една пейка и зауспокоявах дишането си. Докато си почивах, не можех да не погледам момчето. Изглеждаше много привлекателен, с червен суйчър и черен анцунг. С радост бих идвала всеки ден, ако той бе тук. Когато той направи две поредни обиколки, аз станах и започнах отново да тичам. Забелязах, че той направи още една и също седна на пейка. Продължих да тичам, придавайки си вид на все още пълна със сили, а всъщност исках да се строполя на земята, понеже най-близката пейка ми беше твърде далеч. Вече правех втора обиколка и бях много горда със себе си. Ноо, умората вече превземаше тялото ми и седнах на първата пейка, която се мярна. Тогава забелязах, че момчето с хубавата фигура си тръгваше. Починах си, направих още две обиколки, пак почивка, пак две обиколки и също се отправих към вкъщи. Бях доволна от себе си, а последните две обиколки не ме затрудниха. Вече усещах чувството да си слаба и крехка. Реших и до вкъщи да тичам. Боже .. благодаря ти, че живея на 5 мин от стадиона. Успях да се добера до вкъщи без да спирам за почивка по пътя. Бях потна и мирешех зле, но преди да вляза под душа трябваше да си почина малко. Не успях да стигна до втория етаж, затова легнах на дивана в хола. Пет минути се чувствах като труп. Нямах сили да се мръдна. Още пет минути без да мръдна нито един мускул и силите ми се възвърнаха. Беше 7 часа, затова влязох в банята, взех си душ и след това седнах на компютъра. Чатих и слушах музика, но не разказах на приятелките си за хубавото момче от стадиона. Това трябваше да се каже лично. В 9 слязох за вечеря и след това направо си легнах.
Тичах на стадиона изпълнена със сили, а до мен беше красивото момче. Усмихваше се и ми повтаряше, че съм слаба. Спрях се и погледнах тялото си. Наистина бях по-слаба, а той ме прегърна през кръста. Колко си красива, нямах търпение да отслабнеш, за да се запозная с теб ..
-Аби! Ставай, мила, ще закъснееш.
Скочих от леглото и си припомних съня. Дали наистина ако отслабнех, щеше да ме хареса. Заподскачах към гардероба. Извадих си светли дънки и синя блузка, подарък за коледа от баба. Облякох се набързо и слязох долу. Мама отново пиеше кафето си и ме поздрави с нежна усмивка. На масата имаше 4 препечени филийки, масло и малко сирене. Изядох една, прегърнах мама и тръгнах за училище. Днес не бързах, затова отидох пеша. Първи час имахме литература, а госпожата ни винаги закъсняваше и имах време да разкажа за момчето.
- Ако знаете какъв сладур видях на стадиона. – опитвах се да съм спокойна, но се чувствах странно привлечена.
И двете ми приятелки ме зяпнаха с отворени усти. Никога преди не бях си харесвала момче, въпреки че бях на 15. Никога не намирах нещо, което да ме омагьоса. Не знаех дали аз съм трърде капризна или още не беше дошло времето за любов, но не беше проблем. Живеех пълноценно и без момчета.
- Кой е той? Познаваш ли гоо?
- Трябва да се запознаеш с него! Хареса си някоогоо!
Двете се смееха и говореха една през друга, сякаш току-що им бях казала, че съм милиардерка и давам всичките си пари на тях. Прекъснах ги с висок тон.
- Не го познавам и ме е срам да се запозная с него, затова ще оставя нещата така – на лицата им започна да се изписва разочарование, побързах да допълня – засега!
- Е, добре, но няма да се бавиш твърде много. Сега ни разкажи как изглежда. – заподскача Офелиа.
За жалост не го бях видяла от близо, за да мога да опиша чертите му както трябва, но наистина беше привлекателен, по-скоро красив ..

Благодаряя Продължение:

За щастие звънецът не беше бил.Имах математика, на четвъртия етаж,  и затичах нагоре по стълбите.Запъхтяна оставих раницата си и изтичах при другите.
-Честита нова година! – казах весело и с някои момичета се прегърнахме
-За много години! – беше ми странно, когато хората казваха така.
След няколко минути дойдоха и двете ми най-добри приятелки, а през това време разказвах как леееко бях пийнала на купона за нова година.
-Здрастиии!Честита нова година, отново! – усмихнах се и ги прегърнах
-Честита и на теб.
-Познайте какво ще правя. – гледах лицата им изпитателно – ще отслабвам! – креснах въодушевено.
-Боже .. Аби, не си дори пълна.Не ти е нужно. – за пореден път чувах тези думи от устите на Джесика и Офелиа.
-Нее!Взех решение, още днес отивам на стадиона. - За щастие той беше много близо до моята къща.
Приятелките ми врътнаха очи и влязохме в час.След десетата минута вече бях умряла от скука и отчаяно троснах глава на чина. Следващите часове също бяха ужасно скучни, а за капак на всичко ме изгониха от физическо.Радвах се, че навън поне не вали сняг.Планирах още днес на отида на стадиона. След края на часовете бързо се прибрах и си написах домашното. Развълнувана облякох анцунг и спортните маратонки, които стояха недокосвани от много време. Отново застанах пред огледалото и си се представих слаба. Ухилих се блажено и тръгнах да слизам. В къщи нямаше никого. По пътя за стадиона размишлявах над тичането. Измислях си теории и схеми. В началото нямаше да тичам бързо, за да не се уморя, а постепенно щях да увеличавам скоростта, за да може тялото ми да свикне. Беше леко студено, но не обръщах внимание на студа, защото бях твърде заета да планирам отслабването си. Стигнах.
Стадиона беше голям и хубав, тъкмо бе направен ремонт на седалките и сега приличаха на такива. Той бе заобиколен от гора, което беше страхотно, понеже изглеждаше някак величествено. На стадиона, освен мен, имаше няколко души – две пълни женици, които се движеха едва едва, мъж на около 60 години, който ми се стори изключително жилав и здрав и едно момче с около година-две по-голям от мен.Беше строен, определено във форма, с хубаво излъчване, но не бях дошла да се заглеждам, а да тичам. Поех дълбоко дъх и леко се понесох по ронливата земя около игрището за футбол ..

Отдавна не бях пускала нещо мое, а идеята ми дойде вчера докато си лежах в леглото Надявам се да ви хареса ^^

-Ужасно дебела съм! – креснах и хвърлих един чорап по огледалото.
Загледах се.Наистина смятах тялото си за пълно.Кафявата ми коса се спускаше по раменете и няколко кичура нежно галеха гърдите ми.Червения сутиен ги подчертаваше.Глътнах коремчето си и се заоглеждах.Така беше по-добре.Извърнах се, за да погледам тялото си отзад.Косата отново покриваше част от гърба и червените боксерки с дантела оформяха дупето ми (което също беше дебело!).Приближих се и загледах лицето си.Сякаш за първи път се виждах.Очите ми приличаха на море.Големи, тъмно сини и нежни.Едно от нещата, които обичах в себе си.Плъзнах погледа си надолу, към устните.Плътни и деликатни.Отново огледах тялото си и реших, че ще взема мерки. Бързо влязох в банята и си взех успокояващ душ.С танцувална стъпка стигнах до гардероба.Отворих вратата и насочих погледа си на ляво.Аах .. Marshall Mathers .. загледах се в прекрасните му сини очи.Те също ме гледаха и сякаш ми казваха „не се предавай!”. Едната му ръка бе протегната към мен а другата небрежно бе прибрал в джоба.Обожавах коженото яке с което беше.Преместих погледа си към сребърната му гривна, след това към големия часовник и накрая огледах сребърния кръст висящ на врата му.Загледах се в тях и си спомних, че имах и друг плакат със същите аксесоари.Погледа ми се спря върху чипия му нос и след това на тънките устни, леко притиснати в ядосана гримаса.Целунах го и очите ми зашариха из гардероба.След известно оглеждане избрах дънки, любимото си лилаво боди и черното плетено елече.Чак когато се облякох погледнах часовника. Опулих се срещу него и затичах към огледалото.Вързах косата си небрежно и затичах надолу.
-Добро утро миличка, ще хапнеш ли? – както всяка сутрин мама пиеше сутришното си кафе и посрещаше всеки член от семейството с нежна усмивка.
-Боже, не! Къде е тати? Тръгна ли вече?
-Чака те в колата – мама се усмихна и остави чашата в мивката. – чао миличка.
-Чао! – извиках и изхвърчах от вкъщи.
Влязох с гръм и трясък в колата.
-Бързо!Закъснявам! – завиках, сякаш бях в екшън филм.
-Не бързай толкова, имаш време. – какво ги бе прихванало всички, че говореха така нежно днес!?
-Тате, днес е първия ден след коледната ваканция, не мога да закъснея! – вече мятах ръцете си във всички посоки.
Той тръгна и след 5 мин. вече бях слязла от колата и тичах към входа на училището ..

Хареса ми.Браво

Не е нужно да се държиш толкова грубо.Едно "не става" щеше да стигне.Съмнявам се, че знаеш какво е да обидят така твой труд.Случвало ми е е и хич не е хубаво ..