Измислица.
Често губиш химикали?

И аз.
Никога не съм показвала гнева си на публично място.

Нямам никаква идея защо го публикувам, но все пак се надявам да се ви се хареса. Не е нищо особено, но все пак става като за леко четиво. Та, надявам се да се хареса и да има интерес. с:

- Рейса мина току-що. – каза възрастна жена, носеща две огромни пазарски чанти и отново се загледа в двойката, която страстно се целуваше на няколко метра от нея.
- Казах ти! – изкрещя Павел. – Казах ти, че това е нашия автобус ама ти – той прочисти гърлото си и заговори с некадърно преправен женски глас: - „Споко бе, това е селския рейс. Нашият идва чак след 5 минути. Просто е излишно да бързаме. Пък и кой има сила да бърза в 8:30 сутринта. Особено ако е имал неспокойна вечер. А казах ли ти как само паднах вчера? Лелеее.....“
В отговор на лошата имитация, която по-скоро прозвуча като обида, Ангел просто завъртя очи и въздъхна.
Не след дълго телефона на му звънна.
- Оооо бейбе, как си след снощи? – попита той и се засмя.
- Къде си? – женският глас от другата страна не реши, че въпросът му заслужава отговор и направо зададе своя.
- Епааа... – каза той, давайки си време да измисли оправдание. За жалост, мозъкът му не си беше починал и сега работеше по-бавно от полу-премазан охлюв, затова реши да бъде честен, пък току-виж му излезнал късмета. – На спирката съм.
- Тая при училище?
- Не. Тая при нас.
- Моля? – момичето от другата страна повиши глас и нервно започна да изстрелва по три думи на всяка секунда. – Абе ей, ненорманик! Ти имаш ли идея, че аз съм сама на спирката и ви чакам като пълен идиот. А да споменавам ли всички олигофрени, които са около мен? А искаш ли да ти кажа какво се случи преди да ти звънна? Ама разбира се, че искаш. Та ти просто умираш за клюки. Значи вървя си аз към училище и познай кой срещам... Иветка. Точно така! Иветка! И знаеш ли какво ми каза? „Ауу Веси, много хубава рокля имаш. Жалко, че не ти подхожда на фигурата.“ , при което аз отвърнах с „Жалко, че лицето ти не подхожда на гнилата ти същност“, а тя само се засмя. И познай кой беше там? Хайде де, не е чак толкова трудно.
Ангел отново въздъхна и подаде телефона си на Павел. След няколко секунди кривене на физиономии, те най-накрая се разбраха Павел да поеме управлението.
-Начии... – започна той, взирайки се в топлите банички отсреща. – Бас ловя, че говориш за оня, как му беше името? Ба, бо, би... Кристиян бе, Кристиян му беше името.
- Да! – облекчена отвърна Весела и продължи разказа си с по-нормално темпо. – И чувам аз мъжки смях, идващ от дясно и го виждам. Мамооо! – простена тя.-Умрях!
- Нали знаеш, че той всяка сутрин говори със сестра си по телефона и има изключително малка възможност да те е чул?
- Кажи честно! – изненадана му отвърна тя и почувства как камък падна от сърцето й.
- Златен си. – тихо промълви Ангел и посочи приближаващият автобус.
- Начи Веси, много ми е приятно така да си бъбрим, обаче идва автобуса и трябва да затварям.
- Кай. – каза тя и затвори телефона.
А междувременно в двора на училището настана пълен хаос.

Три.

Не.
Ще ходиш ли на Tiesto?

Linkin Park - "Wastelands" готова съм да умра

Да.
Скоро си се скарала с някой?

Девет.

Не.
А ти?

Бинго.

Team in my pants ю годдамн хор

Не.
Често консумираш алкохол?