Аз. Какво правиш?

Да.

Утре заминавам на море и няма да мога да пускам части, но веднага щом се върна ще започна да поствам.

43 ЧАСТ.

-Може ли да вляза? -Попитах аз, стоейки пред вратата на Карли.Бях толкова мокра и измръзнала, че в този момент не можех да си представя да не ме пусне.Бях като изоставено бебе пред вратата на някакви случайни хора, молех за милостиня.Не харесвах това чувство, не ми харесваше да съм толкова оязвима.Известно време Кар ме гледаше уплашено и стреснато, но после ме пусна да вляза.
- Да, да, разбира се.Влизай. -Пристъпих и направих няколко мокри стъпки на идеално изчистения паркет. - Не се притеснявай. -Каза тя. - Хайде, ще ти донеса сухи дрехи. -Качихме се в стаята и, и Карли извади някакви дрехи, постави ги на леглото, а след това ми даде кърпа. - Влез и си вземи горещ душ, а аз ще направя нещо за хапване. -Само кимнах.Нямах търпение да вляза в банята.Бързо смъкнах дрехите си и настроих водата на най-горещата температура, която можеше да понесе тялото ми.
- Ооо! -Беше толкова приятно.Тялото ми се отпусна и имах чувството, че всеки момент щях да припадна от огромната пара, приспиваше ме, едва дишах.Измих си косата, а след това и тялото и излязох.Подсуших се и облякох дрехите, приготвени от Кар.Беше сложила къси, черни, дънчени панталонки и широка, тъмно-синя тениска с паднало рамо.Облякох ги, а след това подсуших косата си. -...Благодаря... знаеш...за това, че ме пусна. -Казах аз и ту поглеждах към нея, ту свеждах поглед към земята, когато забелязах, че е застанала на рамката на вратата.Карли се приближи към мен и ме прегърна.Това ми бе напълно достатъчно, за да се разплача тихо.
- Можеш да останеш колкото поискаш.Това е и твой дом. -Каза тя и изчисти сълзите ми.Усмивката на лицето и...беше толкова искрена и чиста, караше ме да се чувствам сякаш всичко е наред, но знаех, че не е и това ме смазваше.
- Мисля, че ще се наложи да остана доста по-дълго от колкото си представяш.Нямам никого Кар...никого. -Отново започнах да плача и малки сълзички започнаха да се стичат по страните ми.Очите ми станаха червени и големи, същото се отнасяше и за устните ми, а миглите ми се извиха като на порцеланова кукла. - Раян... не мога да остана при него, просто не мога, Джейк... той сигурно е на страната, на Майкъл, а самият Майкъл... не мога да си представя колко ми е ядосан.
- Защо не го попиташ? -Каза тихо Кар и моментално погледнах фигурата, която стоеше до вратата. - Мисля, че имате доста да си поговорите, за това му се обадих. -Каза тя докато ме прегръщаше, а после стана от леглото и излезе.Майкъл стоеше до вратата и се чудеше дали да влезе.Гледаше във всички възможни посоки, но не и към мен.Бе облечен с черна тениска, и провиснали дънки.Имаше няколко плетени гривни, а косата му беше леко влажна и рошава от дъжда.
- Ако... ако не се чувстваш удобно да говориш с мен може да се разберем по телефона или... -Не знаех как да продължа.Той просто си стоеше там, а аз..аз не знаех какво да направя, за да ми прости. - Майкъл...никога не съм искала да те лъжа, никога.Ще ти разкажа всичко, абсолютно всичко.После...после можеш да решиш какво да правиш. -Майкъл ме погледна право в очите, приближи се към леглото и седна.Зае типичната разкрачена позиция, опря лакти в коленете си, събра ръете си в едно и опря чело на тях.
- Слушам те.

Мерси. Съжалявам за късния отговор, но трябваше да изляза за малко.
Иначе, Stelena!!!  Ти какво правиш, Кали?

Айде, свърши се вече.

Някой може ли да ми намери субтитрите за The Craigslist Killer?Проверих поне в 20 сайта, но нищо не намерих.

Готово.Пиши на някой от абонатите ти в скайп, с когото не си си писала от много отдавна.

Благодаря.И аз много си я харесвам, това ми е най-добрата история, която съм писала.
Сега се чудя дали да пускам Pretty Little Liars или някой horror, или пък да чета книга.Не знам...
Ти какво правиш?

Не знам.Може и тази вечер да стане, но още не съм я написала.Ако не е днес, то утре със сигурност ще пусна.

Минах през болницата с един приятел и после се разхождахме по центъра.Сега се чудя какво да правя.

(wave) Какво правиш?

Dоwnloading The O.C