Тeзи - http://img7.ask.fm/assets/159/885/901/n … 4954_n.jpg
http://kaprizen.com/?img=2471308

Дубре

Хубавица  

• Забравена съм. От света. И съм самотна. Самотница.
  Понякога се чувствам толкова сама, не знам как успявам.
  Стоя си в хладна тъмнина, когато носталгията ме обзема,
  знам - че винаги била съм си сама,
  напред самичка си поемам.
  Чувствам се сама, нищожна и унила,
  свикнала на себе си да разчитам,
  нито любов, нито приятели открила,
  пътищата си през самота преплитам.
  Но все пак се справям.
  Понякога често се замислям,
  зная - има някой все до мен. Има .. Може би.

Ще се разрева ..    

кой ше ме гушне

Здравейте, отново

Не много добре. People are so retarded.   

Hi, аll.

• Глава 13: Последно сбогом

  Баща ми някога казваше, че иска да го погребем в тази част на гробището, където има розови храсти. Той обичаше розите. Каза това преди една година, и почина на 55. А очакваше да умре след около 20 години. Инфарктът бе засегнал много сърцето му. Припаднал е, когато научил за дълговете, които имат. Някакъв бивш негов работодател, имал "неуредени" сметки с него. Какви, не знаех. След седмица родителите ми трябвало да напуснат къщата ни. Ако не платят въпросните пари. Работата явно беше сложна, защото никой от семейството не искаше да ми каже.
  - И да ти разкажа, няма да ме разбереш. - отряза ме Касиа, голямата ми сестра.
  Но не бях толкова малък, че да не схвана никак, какво ми се говори. Бях достатъчно голям, за да знам какво се случва.
  - Не се тревожи за мен, сине. Ще се изнеса при сестра ми, леля Васе. - все казваше мама.
  Беше и мъчно да напусне къщата, обаче.

  Погребахме татко още същия ден, в 18:00 в местните гробища. Бяхме най-близките му.
  Аз, мама Севет, брат ми, сестра ми, леля и двете и деца Джиро и Кони, които бяха на по 12 години, близнаци. Бяха зубърчета, не говорех с тях много много. Там беше и братът на баща ми - чичо Толин. Не исках да го виждам. Никой не искаше да го вижда. Преди време запали къщата ни в яда си. Добре, че нямаше никого у дома тогава. Той винаги искаше да достигне баща ми, винаги се конкурираше с него. Палежът явно беше с цел, за да срути не само къщата, но и живота на татко. Но не успя да ни убие, само си спечели антипатиите.
  Искаше да се здрависа с мен, подминах го. Беше като враг за нас. Как имаше очи да идва на погребението? Нима го интересуваше .. Егоист.
  Изпратихме баща ми, в последното му пътуване с много мъка. Постоях дълго на гроба му, оставих цветя. Не ми се тръгваше от Малта, но трябваше да се върна в САЩ.

Джонииии   Честит рожден ден, отново! Всичко най-най + party hard   (^)   

Тука ли сте всичкииииииииии?!