Благодаря! 

Хубаво е...но.... недей така! Има приятелство. Но и то не пада от небето и де е даром.

Не е зле. Иска преработка. Може би ако го пообработиш ще звучи по-добре.

Е това е късмет:
луд секс с циганин

Цигара 

Kanye West ft. Big Sеan & Jay-Z -  - Clique

Grafa feat. Jahmmi - Cаusa Perduta

Drake Ft. Rihanna - Tаke Care

Три средна работа

Сравнително добре!

Cassidy е права. Не си заслужава да се получи някое възпаление или да стане нещо по-сериозно.

„Ще те направя човек, но когато ти пораснат крака, ще изпитваш ужасяваща болка. При всяка крачка ще усещаш, сякаш ходиш по хиляди остри ножове. А в замяна на това, искам гласа ти.” – каза морската вещица на малката русалка.

Народът е казал: „Мълчанието е злато.” Да знаеш кога да говориш и кога да чуеш тишината е рядко срещана дарба. Хората от Изтока години наред се учат да мълчат и да се вслушват в природата и в собствения си вътрешен глас, защото знаят, че това е начинът да постигнеш пълна хармония. На Запад се цени тактът, умението да не споделяш нелицеприятните факти и да „мериш” думите си. И когато човек обърне внимание на тези толкова много възможности да премълчи нещо, когато разбере колко по-лесно е да се затвори в себе си, той си задава въпроса: Дали тогава любовта не трябва да е мълчалива, противно на това, което са ни учили – винаги да споделяме?
За съжаление, езикът е променил своята същност. Светът еволюира или деградира, но езикът, който в самото начало служи за обмяна на мисли и чувства, за комуникация, вече има различна цел. Новото му предназначение е да помага за криене на мислите, да изрича лъжи, за да скрие истинските намерения. Дори и самото мълчание е променило същността си. Докато да мълчиш, значи да скриваш истината или да се страхуваш от резултатите от това, което ще кажеш, сега изразът „Мълчалива любов” носи съвсем различно значение. Мълчаливата любов е изгубила смисъла на любов, в която се страхуваш да говориш с обекта на чувствата си. Нито е любов, която непрекъснатите караници водят до липса на комуникация между влюбените. Мълчаливата любов е тази, която няма граници, няма условия, няма корист. Мълчаливата любов не иска нищо в замяна, тя иска само да дава, не си поставя ограничения, при нея няма тъга и раздяла. Тя не се страхува, не се съмнява във своите чувства и поставя на първо място винаги щастието на другия. А защо точно мълчалива? Защото обекта на тази любов не може да разбере истински тези чувства. Защото цялата саможертва, цялата отдаденост би изгубила своята безкористност при едно евентуално саморазкриване. Невъзможно е да обичаш толкова силно някого и да поставяш щастието му пред всичко и едновременно с това да му споделяш своите чувства. Така те ще изгубят смисъл. Мълчанието е основна и най-важна характеристика на истинската чиста любов.
Признавам си, че този образ на мълчаливата любов е изграден в представите ми от малката русалка на Ханс Кристиян Андерсен. Този велик разказвач на приказки вълнуваше въображението ми както на всяко друго дете, но образът, който остана най-ясно в съзнанието ми, е този на малката русалка. Не само защото обичам морето и защото тя беше много красива. Това, което ме вълнуваше и не разбрах, беше нейната саможертва. Чистото ми детско съзнание не можеше да разбере защо русалката не може да бъде с принца и е избрала да се превърна на морска пяна. Едва когато пораснах, препрочитайки приказката, аз си припомних тази нейна мълчалива любов. Андерсен сякаш изгражда образът на малката русалка в пълно съответствие с всички закони на добротата за чистата моминска душа, готова да обича и да се жертва за тази любов. Наистина, малката русалка е принудена да мълчи от лошата вещица, която открадва гласа й, но аз съм сигурна, че дори и да можеше да говори, не би казала на принца каква болка изпитва, докато ходи. Нито пък му би разказала за саможертвата да напусне своя свят, за да се присъедини към неговия и да бъде близо до него. Тя не би му казала това, защото не иска той да се чувствува задължен да я обича или да бъде с нея, не иска нищо в замяна, освен неговото щастие. Дори когато той се омъжва за друга, а сестрите и предлагат да се спаси, като го убие в неговата първа брачна нощ, тя отказва, защото е избрала да го обича истински с цената на своето мълчание. Малко са хората, които биха имали тази смелост да умрат в името на любовта. Но още по-малко са тези, които биха поставили щастието на другия над всичко: над болката, над страданието и над своето собствено щастие. Аз вярвам, че съществуват такива хора. Може би са малко, може би са единици, но все пак чистата безкористна любов за мен не е отживелица.
В днешните времена на материализъм и низки страсти, девойките са забравили, че да обичаш не означава всеки ден да пазаруваш с парите на гаджето си, в замяна на това да топлиш леглото му вкъщи. Мъжете не помнят, че любовта не е да бъдеш с най-красивото 20 годишно момиче на поредния купон. Винаги ще съществуват и такива хора. Винаги ще има и такива, които дълбоко в сърцето си знаят и ще пазят спомена за любовта, която дава и не изисква нищо. Тази любов, която е по-силна от човек, от цялото човечество даже те завладява изцяло. Защото не може да не и се подчиниш – тогава си загубен. Любовта за която са писали Шекспир, Яворов и още стотици световни гении. За нея пише и Давид Овадия:
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста…
Разбира се, мълчаливата любов на малката русалка поражда един друг въпрос: Ако принцът знаеше колко много е страдала тя за него, щеше ли да я обича и да я предпочете пред настоящата любима? Но това е въпрос, на който не трябва да търсим отговора и е по-добре да не го знаем. Защото любовта на малката русалка, нейното мълчаливо себеотдаване е безкористно, без условия и всеки въпрос от този вид опорочава жертвата й. Нейната любов не се нуждае да знае отговора, нуждае се само от увереността, че любимият й е щастлив.