Сиана

Глава седма - Koшмар

Пристисна я в една тъмна уличка. Той беше с очила и качулка и тя не можеше да види лицето му. Момчето знаеше как да се прикрие. За негово нещастие обаче, Сара беше взела единия пистолет в джоба си. Той я хвана за гърлото и започна да ръмжи нещо.
-    Време е да се сбогуваш с живота.
Сара обаче не беше на същото мнение и извади пистолета предпазливо. Натисна спусъка и улучи стомаха на момчето. Той падна на земята свит на кълбо, а тя бързо избяга. Прибра се задъхана. Нямаше никой в дома й. Наближаваше полунощ. Тя отиде на терасата и седна на люлеещия се стол. Мислеше за детето, което ще роди. За това как ще изглежда, как ще го възпита. След няколко минути отиде на лаптопа си и продължи с писането на книгата.

,,Бих ли могла да убия собственото си дете? Способна ли съм на това? Каква вина има то, че сме го създали? Никаква. Защо изобщо мисля за това? Какво ме подтиква към това? Може би страха от смъртта. От това, че знам, че някой ден ще умра. И с мен моето дете. Няма да опознае света. Да види и добрата и лошата му страна. Няма да може да изрече думите – мамо и татко. Бих ли му причинила това?Може би, да, защото знам, че когато се роди още с отварянето на очите си, то ще се сблъска с жестокостта на хората. Ще го мачкат, ще го управляват, ще му налагат своето мнение. Аз не искам това за моето дете. Но всички знаем, че живота не е приказка. А в приказките винаги побеждава доброто. Действителността няма нищо общо с това, което пише в тях.
Във всеки един момент не знаеш какво ти е приготвила съдбата. Тя винаги те изненадва. Това, което си мислиш, че няма да ти се случи, се случва в най-неочаквания момент за теб. Независимо от това дали е хубаво или лошо.’’

Сара отново спря да пише. Искаше да си легне и да заспи. Просто да затвори очи и да забрави за всички проблеми, които й се насъбраха в последните дни. Тя ги затвори, но сънува кошмар. Най-ужасния в живота й.
Сънуваше, че е вързана на жп линия. И влак в бърза скорост приближава към нея. Тя се опитваше да се освободи от въжетата, но те бяха добре стегнати. Към нея се приближи, момчето, което се опитваше да я убие тази вечер. Тя започна да се върти. Той прошепна нещо. Тя не можеше да разбере думите му. Може би успя да разкрие едната – мъртва. Влакът я приближаваше все повече и повече. Тя го гледаше. Момчето държеше нейното момиченце, а то плачеше. Сара беше почервеняла от гняв. Искаше да се освободи от този капан, но не можеше. Точно когато влакът щеше да я блъсне тя се събуди. Подскочи и се хвана с две ръце за главата. Знаеше, че сега няма да може да заспи. Прати съобщение на Тайлър и той бързо долетя. Качи се в стаята й, и легна до нея. Тя почувства сигурност, знаеше че е в безопасност когато той е до нея.
-    Добре ли си? – погали косите й той.
-    Не знам, сънувах кошмар. Беше ужасно.
-    Спокойно, това е само сън. – успокои я момчето, а тя без да се усети затвори очи.
Утрото дойде бързо. Слънцето си прокарваше път през клоните на дърветата. Имаше лека мъгла и тъмни облаци. Наближаваше буря. Сара отвори очи и се обърна на другата страна, очакваше да види Тайлър, но него го нямаше. Тя облече една черна рокля и слезе долу. Той се бе развихрил в кухнята. Приготвяше любимите й бъркани яйца. Тя се усмихна доволно и отиде до него. Прегърна го приятелски, но за него тази прегръдка означаваше нещо повече.
-    Любимото ми. – каза тя и си взе едно парче бекон. После седна на един стол и си наля натурален сок.
-    Какво ще правиш днес? – попита момчето докато бъркаше в тигана.
-    Не знам, нямам планове. Мислех да отида до Ню Йорк и да посетя едно издателство. – усмихна се момичето.
-    Може да отидем заедно.
-    Добре.
След закуска, двамата отидоха до къщата на Тайлър. Качиха се в черния му джип и тръгнах за Ню Йорк. След половин час бяха там. Сара бързо намери издателството. Влезе в една огромна сграда и се качи на 18-ия етаж. Говори около един час с директора и накрая си стиснаха ръцете. Явно беше постигнала своето. Тя се върна при момчето доволна. Решиха да се поразходят малко. Отидоха в Централ Парк. Сара извади едни бисквити и започна да храни гълъбите. Омръзна им да стоят там и се върнаха в родния си град.
Там отново ги чакаха куп проблеми. Сара трябваше да съобщи на близките си, че е бременна. Когато влязоха в къщата отстрани двамата изглеждаха като влюбена двойка. Сара събра сили и отиде в кухнята. За нейн късмет всички бяха там. Дори и неприятната Мегън. Тя изпиваше с поглед Тайлър, но той не й обръщаше внимание.
-    Трябва да ви съобщя нещо. – каза тя и ги огледа добре, един по един.

Моранди - Rock the world               

Глава четвърта - Ревност

Момчетата станаха първи, за да запалят огъня. Мишел се премести в палатката на Сара, но тя се събуди от шума. Двете си говореха за това какво са правили снощи. След около половин час двете излязоха да приготвят закуската. Сара реши да направи своя специалитет – бъркани яйца с бекон. За нейн късмет Тайлър все още спеше. Мишел разпъна одеалата и всички се настаниха. Сара сипа на всички от специалитета си. Брайън остана най-доволен и за награда момичето получи целувка. Пет минути след това Тайлър излезе от неговата палатка. Гледката, която момичетата виждаха пред себе си беше меко казано прекрасна. Той беше излязъл само по дънки. Сара се опита да покаже, че се дразни от това, но опита й беше неуспешен. Очите на Мишел останаха върху неговото тяло. Тя въздишаше леко, но приятелката й я побутна. В същото време и тя не сваляше очи от Тайлър.
-    Как може да се разхожда така? – прошепна Итън.
-    Завиждаш! – изкикоти се Мишел.
-    Няма за какво. Но пък на теб ти доставя удоволствие да го гледаш. – заяде се момчето.
-    Престанете. – изнерви се Сара и тръгна към гората. Брайън се опита да я последва, но другото момиче го спря.
-    Остави я! Има нужда да остане сама.
Тайлър се преоблече, но не отиде при другите да закуси, а ги излъга нещо и тръгна след момичето. Тя усети, че някой я следи и се обърна.
-    Заради мен ли си толкова нервна? – той се приближи към нея.
-    Няма да ти давам обяснения. Искам да съм сама, остави ме. – изсъска тя.
-    Ами ако не искам? Какво ще ми направиш?
-    Не ми е до шеги, махни се. – извика момичето. И наистина беше така, в момента мислеше само за това как ще съобщи ужасната новина на Брайън. На момчето обаче не му пукаше какво мисли тя, и какво й е в момента. Той искаше да се дразни с някой. Беше му забавно. Той се приближи още по-близо до нея и я погледна право в очите.
-    Знам, че ме харесваш.
Сара се изсмя, но знаеше че е прав.
-    Казах, че не ми е до шеги.
-    Не се измъквай с това. Много добре знаеш, че казвам истината. – и двамата усещаха искрите, които прехвърчат между тях. Тайлър се наведе и понечи да я целуне, но тя го изблъска. Тръгна в друга посока. Изведнъж се загуби. Въртеше се в кръг и не знаеше какво да прави. Паникьоса се и сложи ръка на главата си.Седна до едно дърво и се сви на две. Чуваше странни звуци и се уплаши. Телефонът й нямаше батерия. В същото време приятелите й се чудеха къде е. Тайлър се върна при тях.
-    Да си виждал Сара? – попита го Брайън.
-    Да, мисля че е някъде навътре в гората. Едва ли ще оцелее. – засмя се момчето.
-    Как можа да я оставиш сама? – блъсна го Брайън.
-    Тя ме отблъсна, опитах се… - започна другия.
-    Стига вече. – намеси се Мишел. – Трябва да я намерим.
Двамата с Брайън тръгнаха по една пътечка. Не след дълго стигнаха дървото, до което беше седнала Сара. Щом видя своя любим тя веднага скочи и го прегърна. Мишел се усмихна и се зарадва когато видя, че на приятелката й, й няма нищо. Върнаха се при палатките и решиха да си тръгват. Когато наближиха началото на града оставиха Тайлър близо до един ресторант. Бабата на Сара отново бе приготвила вкусотии. Всички седнаха на масата. Тайлър се прибра, но не беше сам. Беше довел някакво момиче, само за да издразни Сара. И може би беше успял. Момичето беше доста красиво – с руса коса и кафяви очи.
-    Това е Брук! Новата ми приятелка. – заяви доволно Тайлър. Всички се запознаха с нея.
-    Със сигурност щях да си хвана по-готино гадже ако бях мъж. – прошепна Мишел. Приятелката й поклати глава и не каза нищо.
След като приключиха с обяда всички се прибраха в стаите си. При Мишел и Итън имаше голямо напрежение.
-    Ако от сега ще ревнуваш по-добре да приключим. – ядосваше се Мишел.
-    Нима не казвам истината? Продължаваш да го гледаш с онзи поглед.
-    Край. Не издържам. – извика момичето и излезе от стаята. След себе си обаче изблъска вратата. Сара чу виковете й, и излезе.
-    Какво има?
-    Нищо. Ще се поразходя.
-    Може ли да дойда с теб?
Другото момиче кимна и двете излязоха. Отидоха в гората близо до къщата. Двете седнаха край реката и се загледаха напред. Още от началото Мишел знаеше, че ще има проблеми с това момче. Но въпреки всичко тръгна с него. През цялото време стояха мълчаливо. Мислеха си за проблемите, които им се насъбраха в последните дни. И за това как щяха да се справят с всички тях. Решиха да се приберат и да си пуснат някой филм, но още от вратата Итън хвана приятелката си и я заведе в тяхната стая. Тя си мислеше, че отново ще спорят. Но действителността нямаше нищо общо с това, което беше в мислите й. Това, което направиха беше прекрасно и беше най-хубавото нещо в живота й. Докато те се любуваха един на друг, Сара се разхождаше из къщата и умираше от скука. Брайън беше с някакъв негов приятел, а баба й пиеше кафе с нейна съседка в двора. Тя се качи на втория етаж. Мина покрай стаята на Тайлър, която беше леко отворена. Той също беше сам и току що си беше взел душ. Не знайно защо тя се спря и се загледа в него. Той я усети и се обърна. Този път беше само по боксерки. Тя не издържа на гледката и сърцето й заби бързо. Момчето отвори широко вратата и се усмихна нагло.
-    Виж ти. Какво ви води насам Ваше височество? – иронизира той. Сара не каза нищо просто продължи да го гледа. Накрая се осъзна и реши да проговори.
-    Трябва ли да се държиш така?
-    Мислех, че ти харесва.
-    Не мисля, че на някой ще му е приятно да се държат така с него.
-    О, тогава се извинявам. – засмя се той.
-    Няма да ти преча повече. – отвърна тя и тръгна. Но Тайлър хвана ръката й, и я притисна до себе си. Целуна я толкова бавно и нежно, че тя усещаше как се разтапя. Докато се осъзнае, той вече я беше поставил на леглото и махаше дрехите й. Тя направи същото с него. Тялото й получаваше нежни целувки. После двамата станаха едно цяло. Любовната сцена продължи около един час. След което Сара сложи глава върху Тайлър и се усмихна.
-    Беше страхотно.
-    Ти си страхотна. – каза той и я целуна по челото. Чу се трясъкът на входната врата. Беше Брайън, той бе търсил приятелката си навсякъде. Сара се уплаши и се облече бързо. Не искаше някой да ги види. Тя слезе долу и видя побеснялото лице на Брайън.
-    Какво е станало?
-    Къде беше?
-    Тук. Защо се държиш така? – Сара повдигна вежди.
-    Можеше да ми се обадиш. – момчето отиде в кухнята и започна да търси из шкафовете уиски. Когато го намери си наля в една чаша и го изпи и так докато не изпразни бутилката. Сара не можеше да го познае. Той се качи в БМВ-то си и тръгна на някъде. Момичето седна на дивана в хола и започна да плаче. Появи се и Тайлър.
-    Всичко наред ли е?
Тя не му отговори, а го прегърна.
-    Скоро ще си имаме неприятности. – каза притеснено тя и пусна момчето.
-    Какво искаш да кажеш?
-    Брайън е пиян и тръгна някъде с колата! Ако му се случи нещо?
-    Спокойно всичко ще е наред. – успокои я момчето. Двамата седнаха на дивана. В хола влезе и Мишел. Когато ги завари прегърнати погледна изненадано.
-    Какво става?
-    Нищо. – отвърна несигурно Сара и пусна Тайлър.
Докато те си говореха Брайън караше с бясна скорост и беше замислен. Над града се беше спуснала мъгла. Той изгуби контрол над колата и излезе извън пътя. Колата му се преобърна надолу по склона и се озова близо до реката.

Не знам как да ви благодаря, трогнахте ме с тези прекрасни коментари!!!   

По-късно следобяд ще пусна още две глави! 

Глава трета - Спомени

Дните си минаваха. Едната седмица се изниза много бързо и Коледа вече беше дошла. Брайън и Сара си бяха станали доста близки. Но той нямаше намерение да я пита онзи въпрос, което всяко момиче очаква. Мишел вече живееше заедно със Сара. Тя оправи отношенията си с родителите си. Е все още се  дразнеше със сестра си, но това го правеше от инат. Мишел излизаше с братът на Брайън. Сара бе научила всички слаби страни на Брайън. Мъжът от когото тя получаваше обаждания й бе заявил, че повече не иска да се занимава с нея и ще си намери някой друг, за да свърши работата. Тя не знаеше как да каже на Брайън, че скоро ще умре.
На Бъдни вечер цялото семейство на Сара се бе събрало около масата. Тя малко закъсняваше. Брайън я изпрати до у тях, но преди тя да влезе вътре той я спря и я хвана за ръката.
-    Какво има? – повдигна вежда тя.
-    Обичам те! – изстреля той. След тези думи устните им се докоснаха и последва нежна целувка. Тя го гледаше и не знаеше какво да каже. – Искаш ли… - започна той.
-    Да! Да! Да! – тя знаеше какво ще я попита и побърза да отговори. Сара го прегърна силно. Винаги бе мечтала за този момент.
-    Ще ти се обадя утре. – той отново я целуна и се качи в новото си БМВ. Тя го гледаше докато не изчезна от хоризонта. След това влезе в къщата усмихната до уши. Седна на масата и огледа всички. Мегън я гледаше с малко намръщен поглед, но после се засмя.
-    Много си весела.
-    Мхм. Какво ще ядем? – тя започна да гледа в чиниите, които бяха сложени на масата. Сърцето й още биеше силно. След като вечерята приключи всички отидоха в хола. Започнаха да си спомнят старите времена. Дебора извади всички албуми от шкафа, който стоеше до дивана и седна между дъщерите си.
-    Помните ли това… - започна Мегън и се засмя. - …Бяхме на лунапарка и когато се качихме на влакчето на ужасите Сара се опитваше да стигне небето.
-    Хах… смей се ти. Ами когато ти тайно вземаше червилата и гримовете на мама и се правеше на модел. А после тя те караше да ги переш. – изкикоти се Сара.
-    Стига момичета. – намеси се Антъни. След около няколко часа разглеждане на албуми и смях до припадък всички решиха да си лягат. Сара отново не можа да заспи. Чудеше се как ще поднесе новината на Брайън. След като си бяха толкова близки трябваше да му каже всичко.
Сутринта тя стана рано, както обикновено и отиде у тях. Искаше да го изненада. Тя почука на вратата, но никой не й отвори. Изчака малко и след това отиде до прозореца на стаята на Брайън. До него имаше стълба. Тя се изкачи по нея и стигна до прозореца. За нейн късмет той го беше оставил отворен. Тя влезе и легна до Брайън, той още спеше. Или поне така тя си мислеше, нещо я накара да погледне през прозореца. Тогава той я изненада и започна да я гъделичка. А тя се смееше.
-    Стига, гъдел ме е. – смееше се тя.
-    Сега аз те изненадах. – засмя се и той и я целуна. – Какво правиш тук?
-    Исках да те видя. Какво ще кажеш да излезем?
-    Добре. Може да излезем с брат ми и Мишел.
-    Да, ще й се обадя.
Сара извади телефона си и се разбраха да се чакат пред ,,Джеймс’’. Брайън си взе душ, облече се и двамата излязоха. Мишел и Итън вече бяха пред клуба. Те изгледаха странно приятелите си, двамата бяха прегърнати.
-    Какво става тук? – засмя се Итън.
-    Сляп ли си. – удари го леко по рамото брат му.
-    Къде ще ходим? – попита Мишел.
-    Да отидем до Сумтървил? – предложи Сара.
-    Чудесна идея.
Всички тръгнаха към къщата на братята. Качиха се в колата на Брайън и след около половин час бяха в малкото градче. Сара искаше да види баба си и първо отидоха при нея. Щом възрастната жена видя внучка си много се зарадва. Запозна се с приятелите й, и ги покани в къщата си. Тя отиде до кухнята, за да вземе пая който току що бе приготвила. Сара и Мишел и помогнаха.
-    Всичко си е все същото. Дори люлката още си е на старото място. – развълнува се Сара.
-    Не съм бутала нищо. Дори покрива на тавана има дупки, който трябва да се оправят.
-    Ще повикам някой да ги оправи. – усмихна се момичето и взе няколко чаши.
Върнаха се в кухнята. Жената отряза пай и сипа на всички. Останаха много доволни и я похвалиха, че е страхотна готвачка.
-    Иска ми се да останем да спим тук. – натъжи се Сара.
-    Останете. Няма да ми пречите. Има място за всички.
Четиримата се погледнаха и решиха да останат. Нямаха дрехи, но бабата на Сара беше подготвена за такива ситуации. Сара и Брайън се настаниха на втория етаж, а Мишел и Итън отидоха в гостната. Беше им скучно и решиха да посетят известния парк на града. Качиха се в колата и тръгнаха.
-    Невероятно красиво е. – възхищаваше се Сара.
-    Като теб! – целуна я Брайън. Тя го удари леко и отидоха да си купят билети. Продавачът ги предупреди, че затварят в 12:00. Мишел се издразни от грубото му отношение.
-    Този заслужава един здрав бой. – започна да се изнервя момичето. Другите само се засмяха. След като разгледаха парка и си направиха куп снимки се отправиха към зоологическата градина. Сара започна да си спомня детството си и колко забавни моменти е имала тук.
-    Сега се сетих, че когато бях малка хранех маймуните, а една за малко не ми изяде пръста. – засмя се тя.
-    Не е ли забранено да се хранят животните? – учуди се Мишел.
-    Да, но пазачът ме познаваше и ми позволяваше. – усмихна се другото момиче. Щом стигнаха до кафявите мечки, Сара се натъжи когато видя едната. Тя беше доста стара и явно беше болна. Тя прегърна Брайън. – Горката. Тази ми беше любимата. Беше невероятно забавна.
-    Май не се грижат достатъчно добре за тези животни. – каза Брайън.
След два часа си тръгнаха. Когато Сара слезе от колата забеляза някакво момче пред къщата на баба си. Тя го помисли за крадец и веднага тръгна да го бие.
-    За каква се мислиш ти? – попита грубо момчето. Сара го изгледа злобно.
-    А ти? Какво искаш от баба ми?
-    Живея тук. Ясно? Сега ме пусни. – блъсна я момчето.
-    Хей по-полека. – намеси се Брайън.
-    Спокойно. – прегърна го Сара и всички влязоха в къщата. Възрастната жена се засмя леко когато видя Сара как гледа момчето.
-    Миличка, забравих да ти кажа. Това е Тайлър. Живее с мен от пет месеца.
-    И защо? – подразни се Сара.
-    Виж я ти… - започна Тайлър.
-    Стига, хайде на масата. Време е за обяд.
Двамата се изгледаха отмъстително и тръгнаха към масата. Сара отново помогна на баба си. Тайлър от време на време поглеждаше момичето със ярките си сини очи, а тя се дразнеше от това. Щом свършиха с обяда Сара оправи масата. С Тайлър останаха сами в кухнята.
-    Престани! – почти не извика тя.
-    Какъв ти е проблема?
-    Стига си ме гледал. Просиш си боя.
-    Колко ме уплаши само. – погледна я невинно той и нарочно мина покрай нея, за да вземе нож. Телата им почти се докоснаха и тя се изнерви още повече.
-    Прекаляваш. Мога и сама да се оправя.
-    Не можеш да ме изгониш. – продължи да се заяжда Тайлър.
Сара изръмжа от гняв и продължи да оправя кухнята. Момчето се изсмя леко и излезе. След като приключи с кухнята момичето отиде при останалите. Те играеха на скрабъл.
-    Любимата ми игра! – зарадва се тя и седна до Брайън.
-    Ще се включиш ли? – попита я той.
-    Да, разбира се.
-    Аз също. – обади се Тайлър и погледна Сара. Тя не му обърна внимание.
-    Сара ти си наред – дума с четири букви. – погледна я Мишел.
-    Враг! – усмихна се тя и подреди буквите.
-    Тайлър ти си, с шест букви. – продължи Мишел.
-    Омраза! – той отново погледна Сара.
Играта им омръзна и решиха да излязат. Този път отидоха до езерото. Но за нещастие на Сара с тях отиде и Тайлър.
-    Защо трябваше и той да идва? – ядоса се Сара.
-    Стига, защо се държиш така с него? – прегърна я Брайън.
-    Противен ми е. – каза тя. Но се залъгваше жестоко. С тази негова външност всяко момиче би му налетяло. Сара много добре знаеше, че нещо я привлича в него. Момчетата отидоха за дърва, за да запалят огън, а Сара и Мишел се разхождаха край езерото.
-    Тайлър е толкова секси. – въздъхна Мишел.
-    Не е. – изсъска другото момиче.
-    Признай си, харесваш го. – засмя се приятелката й.
-    Да сменим темата.
Когато запалиха огъня, момичетата извадиха от чантата сандвичи и раздадоха на всички. След като се наядоха момчетата разпънаха палатките. Мислеха да останат до утре сутринта. Вечерта дойде бързо. Тайлър започна да разказва страшни истории, от които момичетата настръхваха. Изведнъж се чу шум от храстите.
-    Мечка!!! – изпищя Сара и стисна ръката на Брайън.
-    Стига, няма никакви мечки.
-    Боже, точно зад теб. Пази се. – каза Тайлър, а Сара му повярва и се обърна. Но зад нея нямаше никой. Тогава тя го уцели с една пуканка.
-    Идиот, мислиш че е смешно?!
-    Престанете. Хайде да си лягаме. – прозя се Брайън и погледна часовника си. Всички се настаниха в палатките си.

Графа - Невидим   

и  |-(

Супер е!  :p 

Довечера ще пусна следващата част

Ще оправя масата, ще вечерям и ще гледам новините. 

Първа глава - Среща

Беше вечер, към седем часа, една седмица преди коледа. Малките улички на Лийсбърг бяха спокойни. Но по-големите и най-вече булевардите бяха оживени. Хората вече се готвеха да затварят магазините си. Всички бяха забързани и искаха да се приберат у дома при семействата си. Топлото време си беше нещо обичайно тук, дори и през зимата. Сняг валеше много рядко, почти никога. Дърветата винаги бяха зелени и невероятно красиви, както и гледката към океана.
                    В една къща на улица ,,Хоуп’’ цареше спокойствие. Семейство Бейкър приготвяше своята вечеря. Това си беше една обикновена вечер като всички останали. Жените се бяха развихрили в кухнята и почти бяха готови с всички блюда. Мъжете пък приготвяха масата, която беше доста голяма. Покривката беше чисто бяла, а в краищата й имаше златисти линии. По средата на масата имаше голям свещник, който беше току що запален. В единия ъгъл на масата стоеше и елхата, по която блещукаха светлини с различни цветове. До елхата стоеше диванът, а срещу него плазменият телевизор.
                     Всички прибори блестяха от чистота. В този дом беше така – всичко трябва да е идеално. Е с изключение на това, че криеха една тайна.
                     Дебора Бейкър най-сетне излезе от кухнята заедно с дъщеря си – Мегън. Двете не можеха да смогнат от толкова много чинни. За това носеха по няколко във всяка ръка. След като приключиха с подредбата на масата и приготвянето на ястията всички седнаха на масата. Антъни Бейкър погледна сериозно сина си Том. Той веднага разбра какво означава този поглед – трябва да каже молитвата. Момчето събра пръстите на двете си ръце и затвори очи.
-    Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хлеб дай ни днес, и прости нам дълговете ни… - момчето не можа да продължи молитвата, защото беше прекъснат от някого, или по-точно нещо.
                       Чу се трясъкът на вратата. И четиримата се спогледаха и се чудеха какво става. Никой не бе очаквал да види Сара. Тя събу черните си ботуши, които стигаха до коляното й. След това тръгна към кухнята. Застана пред вратата, пусна куфара и се усмихна. Пъстрите й очи проблеснаха в първия момент, но после се сети защо е тук и стана сериозна. Това дойде на семейство Бейкър като гръм от ясно небе. Антъни и Дебора никога не си и бяха помисляли, че някога отново ще видят дъщеря си. В стаята все още беше тихо. Никой не смееше да  се обади.
                       Сара се бе върнала, най-после, от дългия си престой в Чикаго. Само тя знаеше, защо е тук.
                       Тя реши да прекрати това неловко мълчание.
-    Какво да не видяхте призрак? – попита шеговито тя.
                       Но на никой не му беше до смях в този момент. Понеже Том все още малък и наивен тръгна към нея и я прегърна. Тогава на лицето й се изписа доволна усмивка. Поне един член на семейството да й се зарадва.
-    Толкова се радвам да те видя. – каза момчето, продължавайки да я прегръща.
-    И аз теб! – усмихна се сестра му.
-    Не й вярвай. – заяде се Мегън и стана от стола.
                      Другото момиче се изсмя. Въобще не обърна внимание на думите на сестра си, или поне не ги прие на сериозно. Сега нямаше намерение да се разправя с никой.
                      От този момент нататък, нито вечерта им щеше да е спокойна, нито животът им. Особено ако знаеха с какво се занимава дъщеря им.
-    Не искам разправии. – намеси се Антъни. – Ела да си поговорим в кабинета ми. – обърна се той към дъщеря си.
                       Двамата отидоха в огромния му кабинет. Пердетата бяха спуснати и беше доста тъмно. Той ги дръпна и слънчевите лъчи проникнаха в стаята. След това седна на въртящият си стол. Взе една пура и погледна дъщеря си. Тя не помръдваше. Гледаше баща си съсредоточено.
-    Чакам обяснение. – Антъни взе една бутилка старо уиски и си наля в една чаша.
-    Върнах се завинаги. И този път няма да ме изгониш. Имам къща на другия край на града. – обясни му Сара.
-    И от къде намери пари?
-    Това си е моя работа. – усмихна се тя и тръгна да излиза.
-    Внимавай. Не сме забравили какво ни причини. Ако нараниш някого ще се постарая никога повече да не се върнеш тук. – предупреди я мъжът и изпи уискито на един дъх.
                         Сара излезе от кабинета. В този момент й се искаше да заплаче. Не бе очаквала да чуе такива думи от баща си. Вярно е, че беше причинила много страдания на семейството си, но си бе взела поука от действията си. По-малкият й брат я пресрещна. Изгледа я въпросително и взе куфара й, мислейки че ще остане при тях.
-    Недей. – тя го пое в нейните ръце. – Явно вече не съм част от това семейство. – каза тя с насълзени очи.
                          Момчето все още гледаше учудено. След като сестра му отвори вратата и излезе с наведена глава, той разбра какво е станало. Стана му много мъчно. Не искаше още един път да се разделя с нея.
-    Може ли да дойде с теб?
-    Спокойно. Ще остана тук, но ще живея на другия край на града. – обърна се тя и го прегърна. – Обаждай ми се. – усмихна му се и тръгна към колата си. Сложи куфара си на задната седалка и седна на шофьорското място. След няколко секунди нямаше и следа от нея на улицата. Том се върна на масата.
                           Те продължиха с вечерята, сякаш нищо не се беше случило. В това време докато Сара караше телефонът й иззвъня. Беше мъжът, от който тя получаваше указания за работата която върши. След като проведоха кратък разговор тя затвори телефона. Вече беше пред новия си дом. Къщата не беше голяма колкото тази на родителите й, но на нея й харесваше.
                           Тя извади куфара от багажника на колата и влезе в къщата. Качи се на втория етаж и влезе в спалнята. Леглото й беше голямо. С вишневи копринени завивки, възглавниците бяха в същия цвят. Стените бяха боядисани в цвят близък до този на завивките. Пердетата бяха мръсно бели. До прозорците стоеше бюрото, където беше поставен и лаптопът й. Гардеробът беше близо до вратата. Тя остави куфара пред него и седна на стола, за да провери пощата си. След като го направи си взе душ и среса дългата си права черна коса. Сложи си спирала, малко пудра, гланц, взе дамската си чанта на ,,Долче и Габана’’ и излезе. Отправи се към известния клуб ,,Джеймс’’. Там се намираше и нейната цел, момчето което трябваше да убие. Но не знаеше какво я очаква.
                           Щом влезе тя веднага го позна – висок, с мускулесто тяло. Беше заобиколен от неговите приятели. Личеше си, че беше забавен, всички се смееха с глас. А може би това беше заради много питиета, които бяха изпили. Тя седна на бара.
-    Една текила. – обърна се тя към бармана. Той веднага изпълни поръчката. – Познаваш ли го този Брайън Смит? – попита тя.
-    Да. Той е адски известен. – засмя се бармана. – Винаги е заобиколен от хора. Защо питаш?
-    Просто така. – Сара изпи текилата и извъртя погледа си за миг към Брайън. След това си поръча още една.
                           Един от приятелите на Брайън го побутна и му каза да погледне към бара. Той веднага го послуша и забеляза Сара. Момчето я гледаше няколко секунди и след това продължи да забавлява компанията си. В същото време неговият брат – Итън отново се биеше близо до бара.
-    Ако утре не ми донесеш парите знай, че ще умреш. – някакво момче го удряше в стомаха.
-    Казах ти нямам толкова пари, а плюс това не ме е страх от теб.
-    А би трябвало. – предупреди го другият и тръгна нанякъде. Момчето имаше синина под лявото око от ударите на лошия. Той изтупа дрехите си и тръгна към бара. Щом момчето влезе, Брайън направи отегчена физиономия и отиде при него.
-    Пак си се бил!
-    Да, и какво? Трябва да поговорим.
                               Брайън се огледа и отидоха в мъжката тоалетна. Итън изми лицето си, погледна се в огледалото и се обърна към брат си.
-    Имам нужда от пари. И то веднага.
-    Забрави! Дори и да имах не бих ти дал. – зави по-голямото момче и излезе от тоалетната.
                               На Брайън му беше писнало да помага на брат си всеки път когато извърши някоя глупост.
                               Той се насочи към бара. Реши да заговори Сара, но не знаеше каква грешка прави. Момчето седна до нея и си поръча една бира. Тя изкриви очите си към него без той да забележи и продължи да гледа напред. Брайън забеляза странния белег, който имаше Сара на лявото си рамо.
-    От къде имаш този белег?
-    По-добре да не знаеш. – усмихна му се тя. – Чувала съм много интересни неща за теб.
-    Така ли? Какви? – погледна я въпросително той и отпи от шишето.
-    Например, че си голям женкар. – изкикоти се тя.
-    Хората са останали с грешно впечатление за мен. Не съм такъв. – отвърна сериозно той. – Външният вид лъже. – засмя се той.
-    Може би. Извини ме, но трябва да тръгвам. – каза момичето и се изправи.
-    Дойде преди малко, за къде бързаш? – опита се да я спре той.
                                  Сара не каза нищо. Плати на бармана и излезе. Брайън отиде на масата, на която стоеше взе си якето и последва момичето.