Не.

Респект - Ни тЪ бива.
Кнас - Комплименти.
Алекс Б - Моя блок.

ми... 11:35. 

...си изядох хамбургера и слушах Еминем.    :p

Грийн Дей - Boulevard of broken dreams

I walk a lonely road
The only one that I have ever known
Don't know where it goes
But it's home to me and I walk alone

I walk this empty street
On the Boulevard of Broken Dreams
Where the city sleeps
and I'm the only one and I walk alone

I walk alone
I walk alone

I walk alone
I walk a...

My shadow's the only one that walks beside me
My shallow heart's the only thing that's beating
Sometimes I wish someone out there will find me
'Til then I walk alone

Ah-ah, Ah-ah, Ah-ah, Aaah-ah,
Ah-ah, Ah-ah, Ah-ah

I'm walking down the line
That divides me somewhere in my mind
On the border line
Of the edge and where I walk alone

Read between the lines
What's fucked up and everything's alright
Check my vital signs
To know I'm still alive and I walk alone

I walk alone
I walk alone

I walk alone
I walk a...

My shadow's the only one that walks beside me
My shallow heart's the only thing that's beating
Sometimes I wish someone out there will find me
'Til then I walk alone

Ah-ah, Ah-ah, Ah-ah, Aaah-ah
Ah-ah, Ah-ah

I walk alone
I walk a...

I walk this empty street
On the Boulevard of Broken Dreams
Where the city sleeps
And I'm the only one and I walk a...

My shadow's the only one that walks beside me
My shallow heart's the only thing that's beating
Sometimes I wish someone out there will find me
'Til then I walk alone...

Благодаря ви много за коментарите, след малко пускам следващата част     

Глава дванадесета - Всичко се връща

Тя го заведе в малко заведение извън града. Не искаше хората да я виждат с него. Но защо? Какъв й беше той? Защо я беше страх от него? Тя си поръча голяма порция пържени картофи и бира. Когато ги донесоха тя ги награби така сякаш не бе яла до сега. Момчето стоеше и я гледаше, от време на време се усмихваше леко. Мислеше си колко е красива и колко съжалява за това, което са преживели. Искаше да й каже толкова много неща, но не знаеше от къде да започне. Пулсът му беше ускорен, а тя не му обръщаше голямо внимание. След няколко минути чинията беше празна, както и чашата. Тя го погледна въпросително и чакаше да чуе нещо.
-    Мегън… аз… не знам как да ти се извиня… - започна той, макар че знаеше че не за всичко е виновен. - …това което преживяхме… беше ужасно… за много неща съм виновен, но знаеш че и ти имаш вина…
-    За кое, скъпи? За това, че детето ни умря ли? Или, че не ме обичаше? Искам да знам.
-    Детето… - той погледна надолу. - …смъртта му се случи по моя вина, тук няма две мнения и двамата го знаем.
-    Виж ако си дошъл само да се извиняваш, губиш си времето. Не ме вълнуваш, и не е заради загубата на детето ни, аз продължих напред и забравих миналото, трябва и ти да го направиш. – тя се усмихна и стана от стола.
Излезе от заведението и се обади на Итън.
-    Вече можеш да я пуснеш.
-    Сигурна ли си? – попита момчето, но Мегън затвори телефона и се качи в колата. Бързо се върна в къщата на младото семейство и си взе обратно Никол и парите. Искаше да се грижи за нея и да се махне далеч от тук. За това събра багажа на детето и тръгна без посока.
Итън вече беше пуснал Сара и тя се прибра в къщи. Нейният любим я чакаше на верандата. Щом го видя веднага скочи на врата му. Очите й се напълниха със сълзи. Искаше да види малката си дъщеричка. Мислеше само и единствено за нея. Тайлър нея пускаше и я държеше силно. Двамата седнаха на пейката. Тя се сгуши в него и зарови лицето си в прегръдките му. Не искаше да я вижда такава. Той обаче прокара пръсти през косите й, и я погледна дълбоко в очите. Сякаш искаше да прочете мислите й.
-    Ще намерим Никол, обещавам ти. Никой няма да ни раздели от нея.
Сара много искаше да повярва на тези думи, но бе изгубила всякаква надежда. Как щяха да я намерят? Можеше да е навсякъде… Момичето влезе вътре без да дава обяснения. Отправи се към кухнята и извади една бутилка от шкафа. Искаше да се успокои малко. Взе и една чаша от плота и си наля уиски. Изпи я на един дъх. Тайлър влезе и я завари с шишето. Опита се да го вземе но тя не му позволи. Той не искаше да се разправя с нея за това просто се качи в спалнята. Някой почука на вратата. Тя отиде да провери. Беше Итън. Сара се опита да затвори вратата, но той я хвана с едната си ръка. Усмихна се подло и подаде напред една си ръка, в която държеше колието на Сара. Тя го грабна бързо. Опита се да го закопчае, но не успя. Итън застана зад гърба й и го закопча.
-    Кажи поне едно благодаря.
-    Не заслужаваш! – отвърна грубо момичето. Черен мерцедес спря пред къщата. Точно тогава Итън целуна нежно Сара. Сестра й видя всичко и се изкикоти тихо. Никол спеше сладко на задната седалка.
Итън получи шамар в лицето. Мегън взе бебето и излезе от колата. Насочи се бавно към къщата. Момчето пречеше на Сара да види какво става зад него. Другото момиче се спъна в бордюра на тротоара и изтърва кошчето, в което беше бебето. Тя падна и си удари главата. Дали Никол беше добре? Щяха ли да оцелеят?

Не.

Как се запознах с майка ви? 

х0т  :p

Преслава?

Това е въпрос с повишена трудност бе хора...     

Разбира се, че да

http://www.vbox7.com/play:74ea2fd3 как се казва песента от танца на Кристина и Young BB Young? 

Десеееееееееееееееееееееет