За тея неща гледах в ''Горещо'', но не вярвам на такива неща. Иначе обичам да нося пръстени... 

Да, (y) Скоро сигурно и кукли Барби ще им направят

Ехей голяма агитка станахме, непонасящите Майли.  Как ще е пример за подражание??? Нормална ли си?  Недей да летиш в облаците... и какво като е свикнала с папараците, хах голямо чудо.  И верно от всички Дисни ''звезди'' Селена е най-нормална, едни изпадат в кризи, други се мислят за не знам какви  Абе нямам думи...

Глава първа

Първите слънчеви лъчи си проправяха път през надвисналите облаци над малкото градче Ковингтън, Луйзияна. Улиците му бяха спокойни, поне за сега.
    Младият вампир Дийн Милър стоеше пред огледалото. Беше облечен в черен широк панталон, бяла леко омачкана риза. Забеляза, че нещо не е наред. Погледна вратовръзката си и я оправи, стоеше накриво. Устните му се изкривиха в самодоволна усмивка. Той грабна черното си сако, което беше поставено небрежно на леглото му и слезе на първия етаж. Там го чакаше цялото му семейство, готови да празнуват.
    Днес бе празникът на градът и всичките му роднини се бяха събрали в голямата къща извън града. Той потупа по рамото баща си и отиде при алкохола. Наля си една чаша от най-доброто вино и го изпи на един дъх.

,,Поканени сме на вечеря у семейство Смит. Не закъснявай...’’ – отбеляза баща му, Том.

,,Ще се постарая.’’ – каза момчето и се измъкна незабелязано от къщата.

Отправи се към реката, любимото му място. Но не само на него. Той забеляза красивата Ашли, която вървеше бавно по моста над реката. Вампира светкавично се озова зад гърба й. Докосна бавно рамото й, и веднага усети топлината, която излъчваше тялото й. Момичето се обърна и радостно се усмихна, прегръщайки го.

,,Хей... Помислих, че и този път няма да спазиш обещанието си’’ – в очите й се усещаше лека тъга.

,,Нали съм тук, това е важното.’’ – подчерта вампира. ,,Разбрах, че довечера сме у вас. Надявам се да няма изненади.’’

,,Не се тревожи, баща ми вече е друг човек. Забрави отдавна онези времена.’’ – тъгата бързо изчезна.

Двамата се отправиха към лодките. Качиха се  в една. Дийн заведе момичето на другия край на езерото. Споделиха си какво са преживяли през последните шест месеца и времето мина бързо. Започна да ръми и двамата решиха да се прибират. Отидоха в къщата на Ашли. Семейството й също много се зарадва когато видя момчето.

,,Дийн, радвам се да те видя. Възмъжал си...’’ – пошегува се бащата на момичето, Джордж.

,,Татко!’’ – скастри го момичето.

Всички отидоха в големия хол. Майката на Ашли, София, сипа на всички горещ билков чай и се настанли на единия от фотьойлите. Настъпи мълчание. И Ашли се опита да го прекрати.

,,Страхотен чай, майко!’’ – възкликна момичето. ,,Сякаш има други съставки.’’

,,Разкри ме.’’ – засмя се тихо София. ,,Но, е тайна... някой ден може и да ти дам рецептата.’’ – намигна тя на дъщеря си.

Дийн се чувстваше малко неудобно. Сигурно, защото скоро не бе влизал в тази къща. Той се изправи.

,,Аз ще... тръгвам. Баща ми ме чака.’’ – той подаде ръката си към Джордж.

,,Беше ни приятно, младежо. До довечера.’’

Той го изпрати до вратата. Ашли се обади на най-добрата си приятелка и тръгна към прочутото кафене, което се намираше близо до тях. Приятелката й я чакаше пред входа и щом се видяха се прегърнаха. Влязоха вътре и седнаха на бара. Барманът беше нов и веднага улови окото на Дженифър. Ашли си поръча портокалов коктейл, а другото момиче текила.

,,Не е ли рано?’’ – изненада се Ашли.

,,О, скъпа много неща се промениха след. като заминах’’ – започна момичето. ,,Срещнах невероятно различни хора и те ме промениха, започнах да ходя по дискотеките, на партита...’’ – Дженифър й разказа цялата си ваканция.

Ашли остана малко разочарована. Приятелката й вече не беше същата.

В същото време, в града влезе една непозната за жителите му кола. Цялата беше черна и не се виждаше, кой стои на шофьорското място. Колата спря пред първата къща на улицата. От нея слезе младо, русо и високо момче. Той отвори задната врата и от нея излезе възрастна жена. Влязоха в новия си дом. Съседите започнаха да шушукат. Чудеха са кои са тези.

В един малък гараж, господин Круз отново изневеряваше на жена си. И този път със сестра й. Жената закопча блузата си и взе чанатата си.

,,До довечера.’’ – лукав поглед се появи на лицето на мъжа.

,,Приключих! Повече не искам да се срещаме.’’ – каза грубо жената и излезе.

,,Много ще съжаляваш.’’- прошепна той и излезе пред задния вход.

Бащата на Дийн стоеше в кабинета си и четеше някаква книга. Търсеше информация за състоянието на жена си. Тя беше сукубус. И това много го плашеше. Не искаше никой да пострада. Някой почука на вратата и той скри книгата под някаква папка. Жена му влезе в кабинета му. Носеше му специален чай.

,,Сутринта ми изглеждаше блед, за това  ти приготвих чай.’’ – усмихна се тя.

,,Благодаря.’’

,,Отивам да се приготвя за вечерята.’’ – жената излезе от кабинета. За секунда се спря пред огледалото и смъкна част от блузата си. Погледна в синята линия, която разполовяваше гърба й. Искаше й се да изчезне.

Вечерта настъпи. Гостите бяха пред къщата на семейство Смит. Джордж отвори вратата и ги покани в кухнята. Масата беше сервирана. Всичко беше идеално. Настаниха се на местата си. Прислугата сервира всичко. Дийн беше седнал точно до Ашли. Всичко вървеше по план. Младото момиче се поряза без да иска, докато режеше пържолата си. Дийн гледаше пръста й втренчено и не сваляше очи от него. Зъбите му леко се показаха и той излезе от стаята. Момчето се озова в кухнята.

Загледа се през прозореца, лицето му се промени за секунди, но после възвърна първоначалния си вид. Вампира забеляза сянка в двора и повдигна едната си вежда. Сянката се изправи и вдигна във въздуха брадва. Очите на Дийн пробляснаха, пулсът му се ускори и излезе навън.

На акъла на някои хора. 

Неврвих се на една проста селянка, и ми идваше да хвърля лаптопа по нея... 

Писна ми постоянно да си смениям подписа  И искам да разбера най накрая дали съм спечелила... 

Ще гледам Стани богат 

Благодаря.   

ми  , , ...

Ноуп.

Розова?

И аз бях почнала, нон виж не е късно, може пак да почна... Има какво да се пише, особено в ситуацията в която се намирам...