ее..подробности  ми гледам Финиас и Фърб  ти?

адашш 

добре измислено 

хайде да отидеме 

здрастии  какво правиш, как си ?

хейй 

Ами опитай се да го спечелиш, като говориш за интересите ви(повече за неговите)  Усмихвай се и вади секси поглед 

8 част

Всичко беше толкова пусто. Улиците се осветяваха единствено от луната. Лек вятър духаше и рошеше косата ми. Беше много красиво и страшно едновременно. Обиколих района. Гледах навсякъде, където може да се скрие една котка, но нея я нямаше. Много се натъжих. Усетих как една сълза се търкулна
по бузата ми. С бавни крачки закрачих към вкъщи. Когато стигнах там беше Раян(мисля). Беше седнал пред дома ми, свил колене и подпрял главата си на тях. Аз го видях и седнах до него. Не казах нищо, просто мълчах. В този момент отново задуха вятър. Този път беше много силен- като буря. Пясък и прах „летяха” във въздуха. Покрих лицето си с ръце, за да не ми влезе нещо в окото. След малко бавно ги махнах и погледах към Раян. Той стоеше в същото положение. Не говореше, дори не помръдваше. Аз станах бавно и влязох вкъщи. Нашите ги нямаше. Отидох до хладилника и го отворих. Имаше риба. Шегувам се. Имаше пържени картофки и нещо друго, но аз взех картофките. Взех една вилица и се качих в стаята си. Сложих чинията на леглото и седнах. Ядох много бавно. Едвам слагах картофите в устата си. Очите ми бяха червени от сълзите, косата ми рошава от вятъра. Нямах апетит, затова избутах чинията настрани. Излязох на терасата за да погледам звездите(обичам да го правя, когато съм тъжна). В този момент телефонът ми звънна. Скочих като попарена. Беше Кейт (за тези , които за забравили тя е най-добрата ми приятелка от миналият град).
-Здрастии – каза ми тя.    Откога не бях чувала този глас. Много ми липсваше
-Хейй Кейт как си?
-Ами супер съм. Исках да ти кажа, че утре баща ми ще идва до твоят град по работа и по всяка вероятност ще дойда с него.     Каза едвам сдържайки емоциите си.
-Това е страхотно, Кейт  - зарадвах се.  Нашите ще позволят да преспиш у нас.
-Наистина? Ами аз ще питам татко дали ми разрешава
Последва кратко мълчание.
-ААААААААА!! – изкрещя тя и ми продъни ухото
-Ауууу !!
-Съжалявам..татко каза „да”
-Супер. Кога ще пристигнете?
-Ами..някъде по обяд. Ще ти звънна за да се разберем къде ще се срещнем.
-Добре. Чао, до утре.
-До утре.
Затворих телефона и тръгнах за банята, но се сетих за Раян.
Слязох долу и отворих вратата. Него го нямаше. Обърнах се да се върна, когато чух някакъв звук. Доближих се до източника и видях една кошничка, покрита с кърпа. Отгоре пишеше за: Джеси , но нямаше име на подател. Отворих го.. имаше котенце. Беше малко и сладко. Взех го и изтичах до стаята си.

Да не би Раян да е нещото ? 
Некстт 

Страхотно 

Видях си 

ахаа... Гледа ли вчера и в събота дневниците? Аз гледах и ми беше някво тъжноза Джена. Не че не знаех, че така ще стане де..