Тя бе момиче с дълги до кръста кестеняви коси и с черни като маслини очи..  Казваше се Изабел(накратко Бела, Бел,  както и казваше майка й)бе на 15години. Толкова нежна и плаха.. скромна, но много красива и  излъчваща топлина. Не бе много общителна имаше само една приятелка, с която много се различаваха, но Изабел се чувстваше добре с нея, макар и да излизаха рядко. Бела бе различна от останалите момичета в училище, които всеки ден бяха избарани и се имаха с цялото даскало. Имаше по-малко братче Майкъл (Мики) ,което обичаше страшно много.. Бети бе отлична ученичка, обичаше да чете енциклопедии.. До сега тя не бе имала приятел... Желаеше да срещне любимия човек, който да е мил и да я разбира, а не женкар или грубиян,каквито са всичките, които Бел познаваше. Един петъчен ден  Миранда (майката на Бел) я чакаше пред училище, за да заведе дъщеря си на пазар.
-  Здравей, мамо-каза Бела, като целуна майка си.
-  Здравей, мила-отговори майка й.
-  И така къде отиваме? - попита Бела.
-  Къде отиваме ли? - на пазар, каза Миранда.
- На пазар ли? -  учуди се Бел.
-  Да, мила..-  Не искаш ли?
-  Ами днес не ми е до пазар. - Защоо?? - попита Миранда.
-  Ами днес.. такова.. ами оф, мамо  изпитаха ме и не бях подготвена и... ох, разплака се Бела.
-  Успокой се - каза майка й.  Не се притеснявай.  Нормално е, на всеки се е случвало да не е бил подготвен.
-  Мамо, обичам те за това, че винаги ме разбираш - каза Бел на майка си и я прегърна толкова силно, както никога до сега..
-  И така, зайче готова ли си да отиваме в мола..? - каза Миранда. 
-  Да, мамо - откликна Изабел.
Ето, че вече Бела и майка й влязоха в мола.. Беше празно, нямаше никой освен Бела и майка й.
1..2..3.. и на 4час вече бяха почти на изхода с милион торби в ръцете. Бела беше хванала по пет торби в ръка..Толкова и тежаха , че тя бързаше да стигне до колата за да ги остави. Тя бе толкова забързана,че се блъсна с някого на изхода и всичко от торбите изпада на земята. Бел изобщо не погледна кой е човека, в  който се е блъснала, а веднага започна да сабира нещата.. В соматохата се чу само някакво ' извинявай'. Бел вдигна глава.. и какво да види.. пред нея стоеше момче около 16/17 годишна възраст с черна късо подстригана коса и с кафяви очички, които блестяха като звездички...