пушач ама кога ме нема

непушач ?

виновна е доста силна дума, да кажем не

обичаш ли дъжда ?

ох, то не е баш за тука, ама ...

търся си рекламата на киндер буено, онази с вампира

Тя вървеше по студената улица. Тя. Жена без име, без настояще. Жена с лице, отдавна непринадлежащо й. Пропита. И в бяло ... каква ирония ! Единствено новите й обувки потропваха по мокрия асфалт. Около нея имаше твърде много хора, но тя чуваше единствено това - тропота на новите обувки, който отекваше в ума й - идеален фон за картините от неотдавна отминалото време. Единственият шум на настоящето, озвучаващ филмът на спомените.
  Купуваше и купуваше нови обувки ... ала с тях не отхускаха някой, който да носи товара ... и изкуплението не беше на промоция този сезон ... единствено обувки, даряващи малко светлина ... за кратко. За толкова кратко, че изчезваше още преди да си мигнал ...
Ама тя бе свикнала.
Вървеше бавно по така безкрайния път.
В джоба си носеше черен шоколад, от който си отчупваше по парче. Оставяше го да се разтопи в устата й и чак тогава подемаше следващото. Вкусът на топящ се тъмен шоколад й върна спомен някъде там, на върха на един вкусов рецептор. Ах ... сама си го причиняваше. Все по-надълбоко се раняваше всеки път, щом си спомнеше нещо от отминалото време ... ала не можеше да спре. Зависима беше. Само спомените й бяха останали ... още по-празна и безсмислена щеше да е тя без тях !
    И шоколадът свърши ... Леденият вятър замръзяваше всяка пора на кожата й, ала това не беше кой знае какво за нея ... усещаше студа, ала не го чувстваше.
  Изведнъж до нея се появи един стар познайник :
  - Как си ? - Усмихна се той.
Как е ? И тя не знаеше как е. Никак не беше. Единственият сигурен факт бе, че все още диша.
   - Студено ми е. - Отвърна тя.
    - Ще оцелееш. - Той се усмихна. Колко наивен и смешноват беше !
Тя се засмя.
Отдавна вече не беше жива, та след смъртта ... по принцип винаги се възражда след смърт, сега обаче бе твърде заровена, че дори да си го помисли. Не вярваше вече. А и сякаш не искаше - не искаше да се лекува, искаше си дозата. Искаше едно-единствено нещо и, разбира се, това бе и единственото нещо, което не можеше да притежава.
   Поговориха си  празни приказки с познатия, после се разминаха отново ...
Тя пак пое по безкрайния път - тук-там в далечината се виждаха неравности, натрошен асфалт, черни пътища ... какво следваше след хоризонта, не се виждаше. Още път имаше да се извърви до там ... Дали пък нямаше отново да се срещне с Него ? Може би дори щяха да се сблъскат ... ах, единствено ненужно безнадеждният мечтател в нея още бе жив, че да припламва надеждата без място ... единствено мечтателят поддържаше дишането Й ... а тя, все така, продължи бавно по дългия път, докато леденият вятър шибаше лицето й и прекършваше изнемощялото й тялото.

мръсница прикрита

да. Искам есен, мама му стара !

Мляко с какао или горещ шоколад ?

Добре де, завръщането е една чудесна метафора, недейте да бъдете такива буквалисти.
Счупи малко рамки (:

трябва да се къпя преди да изляза навън е кво, окей е

когато не мога да спя, аз ...

абе айде моля ви се !
кви са тия глупости, когато си иска ... елементарна сексуална култура нямат, пишлемета някакви тръгнали да правят секс. АБЕ АЙДЕ БЕЕЕ, как пък ще ме убедите, че тоя ЪПСУРТ е нормален.

6652

eбати деградиралите сме всички

на някое хубаво място.
Топло, слънчево, уютно, приятно, обично, красиво ...
На място без проблеми и тежести.

Боже, колко съм хипи днес ! Но не мога повече, просто не мога.