Следваща част. Приятно четене.

Саманта погледна объркано. Изведнъж полицая се отдръпна от нея и избухна в смях. Смееше непрестанно. Беше се свил на топка, а смехът му огласяваше цялата къша.
-Какво ? -попита Саманта. -На какво се смеете ?
-Честит първи април, Саманта. -каза през смях полицая и откопча белезниците. -В нищо не си обвинена. Дори онова копеле Джери не е мъртво. -засмя се отново.
-Чакайте. Джери е жив. -Саманта не вярваше на ушите си.
-Да, той е непоклатим. Какво мислиш, че ще му направи един куршум ? Нищо. -засмя се полицая. -А, сега сериозно. Разкажи ми всичко, което се случи по време на престоя ти там.
Саманта разказа всичко, което се случи. От самото начало до момента, в който полицията дойде, обаче реши да пропусне часта с целуваката. Беше личния й живот и нямаше намерение да го разказва на един полицай. А, и щяха да извъртят думите й и нищо чудно наистина да я обявят в съучастничество.
-Е, добре. Много си преживяла. Почивай си. -каза полицая и я потупа по рамото. -Ако има още нещо ще се свържа с теб.
-А, какво ще стане с похитителите ? -попита Саманта.
-Все още са в участъка. Ще бъдат там до петък. -отговри полицая- След това е делото им и отиват зад решетките.
-Колко ще е присъдата ? -отново попита Саманта.
-Ами, като се има предвид и другите им престъпления, предполагам до живот. -усмихна се полицая. -Няма да ги видиш повече, живей спокойно.

Алкохолик.

Не.

Десет.

Звучи интересно.

Алис.

Десет. ^_______^

Десет

Десет.

Десет.

Десет.

Десет.