Аз няколко пъти вече го хващам по HBO, но там дават 2 сезон и нищо не разбирам.И аз мисля да го гледам, но първо смятам да изгледам Prison Break и The OC, понеже им изгледах първите сезони и не искам да ги зарязвам.

Аха.На мен ми остават още 4-5 листа.По-късно вечерта като мина през търговския център, ако все още е отворена книжарницата ще си взема втората книга.
Искам да прочета също и Game of Thrones,но нямам представа дали я има преведена.

Dylan Има едно много яко клипче в youtube, където той предлага на някакво момиче да отидат заедно на бала. Иначе, не, не съм го гледала.В момента съм на вълна драми и такива по-сериозни.От началото на ваканцията до сега съм превъртяла The Craigslist Killer към 5-6 пъти нищо, че няма субтитри.
Иначе чета Игрите на Глада първата книга.

Ами, аз тъкмо допрочитам последната част от една книга и после ще излизам.Кой филм ще гледаш?

Здравейте. (wave)

Завърнах се, а ето я и следващата част.

44 ЧАСТ.

Не знаех как да започна.Мислех си, че когато останем двамата ще ми е лесно да му разкажа всичко, мислех си, че по този начин ще ми олекне, но не.Беше трудно, беше страшно трудно и тъкмо когато намирах думи, с които да започна се разубеждавах и затварях устните си.Майкъл не олесняваше ситуацията, с нищо не ме предразполагаше.Дори не ме поглеждаше.Стоеше все така неподвижно, опрял глава в юмруците си, а ръцете си-подпрял на коленете.
- Аз...аз не знам как да започна.Аз... -Правeх паузи след всяка дума.
- Защо просто не започнеш от начало?! -Предложи той и все така не ме поглеждаше.Тонът му беше различен.Винаги когато е говорил с мен е бил, не знам...весел, забавен, топъл, нежен, но сега.Сега в тонът му имаше нотки на ярост, на гняв.Трябваше да кажа нещо, трябваше да започна, защото ако продължавах да стоя така вцепенено без да мога да обеля и думичка щях да го загубя.Не можех да допусна това.Не можех да загубя още един човек.Не можех да загубя точно него.
- Добре. -Поех си въздух и издишах тежко. - Всичко започна на тринайстия ми рожден ден.Тогава се запознахме с Раян.Разказах ти за положението ми тогава, не беше никак розово.Родителите ми, ако мога да ги нарека така...аз...аз всъщност не мисля, че бяха наясно, че имат дъщеря.Третираха ме като...като прислужница.Тогава Раян се появи и знаеш...той беше веселото, забавно хлапе.Имаше хубаво семейство, майка му и баща му ми приготвяха обяд от време на време.Постепенно се сближихме и докато се усетим бяхме станали гаджета без дори да разберем...Бяхме излезли една вече.Аз бях на 16.Стояхме на една пейка и просто мълчахме, когато в един момент той стана и падна на колене.Предполагам...предполагам знаеш какво последва.
- Защо каза 'Да'? -Прекъсна ме Майкъл и ме хвана напълно неподготвена.Защо всъщност бях казала 'Да' питах се на ум.
- Аз...не знам.Стана толкова бързо, аз...Ние бяхме деца, все още сме такива.Предполагам просто не съм мислила.Виж, Майкъл.Ние не сме омъжени.Той ми предложи брак и аз се съгласих, но не е като да сме подписвали или нещо такова.
- О, да.Защото това е много по-добре.Искаш да ми кажеш, че си само сгодена, нищо особено, а? -Не се опитвах да се оправдая или да омаловажа ситуацията, но Майкъл не полагаше никакви усилия.Той просто ми се нахвърляще във всеки възможен момент.
- ...Майкъл...наистина не знам какво да ти кажа и как да ти се извиня.Наистина не знам защо приех.Предполагам...Раян беше първото хубаво нещо, което ми се бе случвало.С него споделях всичко, с него се смеех, с него...с него живеех, но в един момент нещата се промениха.Отношенията ни изстинаха, вече почти не си говорихме.Тогава той ме помоли да се преместя тук с него.Главната причина беше, че той бе прекалено уплашен да каже на родителите си, че се е сгодил.Залъгвахме се, че тук можем да започнем на ново, залъгвахме се, че чувствата могат да се върнат, но не.Знаех, че нищо няма да е както преди, а после...после се появи ти. -Майкъл повдигна дясната си вежда и най-после ме погледна. - Майкъл, още в мига в който те видях разбрах, че има нещо в теб, че сме свързани.Е..може би не в първия.Всъщност, когато се запознахме се бе напил толкова, че единственото нещо, което виждах в теб бе пияният ти поглед. - Двамата се засмяхме леко, но той се овладя и спря веднага, сякаш бе направил нещо лошо.
- Виж, Елизабет.Предполагам си наясно, че те харесвам, харесвам те много...по дяволите луд съм по теб, но трябва да оправиш нещата.Не може да сме заедно, докато ти и Раян не си разрешите проблемите, не може да сме заедно... -Разбирах това, разбирах го идеално.Просто кимнах без да кажа нищо.Очаквах топла и нежна целувка и въпреки, че знаех, че това няма да се случи все пак останах разочарована, когато Майкъл просто излезе от стаята и си тръгна.Бавно легнах на леглото, свъх краката си колкото можех към себе си, събрах се на пашкул и започнах да плача.В този момент Карли влезе в стаята и седна до мен, като започна да гали косата ми.Не знаех какво да правя, не знаех нищо, но просто не можех да мисля в момента.Отпуснах се и потънах в дълбок сън.

От доста време не сме си писали. (wave) Какво правиш?

Какво правиш?

Ти ще ходиш ли на море?

Варна.

Хартвам картинки и пия кола.
Как ти минаха първите дни от ваканцията?

Някой?