Обожавам разкази,които са писани в минало историческо време,а този не прави изключение.  

  Адска боза.Защо,по дяволите, като имаш горе-долу прилична идея не я реализираш в "малкоо" по-добре написан вид? На това най-много ме е яд-не е хубаво измислено и май е написано ей така,само да се отбие номера.Е да ,ама така не става!Хората са ти дали добри критики и можеш да се научиш от тях,но ти НЕ .. Ти продължаваш да спамиш.. Осъзнай се!  

Уникално е и искам още много,многоо части   

бтв:"никой не можеше да ги открие,дори и полицаите.." е тука вече не съм съгласна-все пак както пее Веско Маринов "Нашата полиция ни пазии" /извинявам се за лигнята ,просто се сетих,когато го четох/   

Тя го обича,живее за него,чака го,мисли за него...неговата болка е и нейна-за нея той е всичко...
Тя е там,самотна,без посока във живота...Очаква своя принц...
А той..той е там..дори не знае,че тя съществува.
Живее във куп пари...
Не диша като хората.Не живее като тях.Не знае какво е да си нормален човек,а иска да бъде такъв.Момчето,което всички мразеха се превърна в `звезда`,звезда,която мисли единствено за себе си..Егоистът,харесван от хиляди момичета по света..
...Той ще се осъзнае,но прекалено късно-тя вече няма да е там.Няма да го чака.Малкото и наивно момиченце,което вярва в чудеса .

Само това не ми харесва от цялата работа,а все пак е важно да се спазват граматичните правила."Във" се пише ,ако следващата дума започва с "в" или "ф" .Иначе горе-долу бива.Пооправи го!

Рисуване.Колкото и глупаво да звучи!Просто имаме една учителка  |-)  |-) 

Тези ..    

Ааа !   Мерси много за всички    

Аз правя с Фотошоп-а ,но мога да препоръчам и PhotoFiltre

Ако е нещо на Dead By April много ще те обичам,дори и така да ми го пуснеш ..     

Амии .. ще го заключа някъде  

Ми заглавието е от един филм.Като гледам тука всяка втора история е с заглавие от филм или т.н

Не ..  
Гланц ?

Това е една нова история.Идеята за нея ми дойде снощи.  
_______________________________________________________________________________________
                                 Предговор
Името ми е Джена.Живея с майка си/Харпър/в Лондон,Англия.Не съм от тук.Преди година се преместихме от Ел Ей.Уж трябваше да избягам от голямия град ,но сега живея в град,също толкова голям като предишния.Къщата ни е голяма,с басейн.Майка ми не можа да се раздели с този лукс.Въпреки,че не разполагаме с много пари,тя харчи за щяло и нещяло.Преди не беше така.Преди..когато татко бе жив.Да,той почина,изпълнявайки дълга си към Америка.И сега го няма.Не е лесно да се свикне с мисълта,че една част от теб вече я няма и никога няма да се върне.След като дойдохме в Англия,майка ми побърза да се омъжи за един милионер.Все пак той изпълнява всяка една нейна прищявка.Понякога се чудя дали тя не е детето в семейството.Както казах къщата ни е голяма.Имаме икономка.Също толкова надута,както и новия ми "татко"-Джон.Него почти не го виждам-не че искам.Винаги работи.По-лошото е ,че откакто работата му зачести,майка ми му помага.Така не мога да се видя и с нея.Трябва да се задоволявам с надутата муцуна на Камелия-така се казва икономката ни.
    ______________________________________
                     1 част "Още един гаф от моя страна"
    Както всяка събота,спах до късно.Събудих се някъде към обяд.Слънцето галеше краищата на пердетата и се отразяваше в огледалото ми.При такова хубаво време не ми се ставаше,но трябваше да побързам.Днес майка ми и Джон щяха да се приберат от Дубай.Казаха ми,че отиват по работа,но знаех,че не е така.Бях убедена,че са отишли на почивка,а за да си спестят мен,са ме излъгали.Както и да е.След малко усилия станах.Стигнах до банята на зиг-заг.Седнах на огромния си плот и започнах да търкам зъбите си.Погледнах се в огледалото.Странно.Косата ми не бе рошава,както обикновенно.Това ми помогна да я среша лесно.Дори вкъщи трябваше да нося слънчеви очила.Цветът на очите ми е светло син,а слънцето ги поврежда,или поне така каза лекарят.Сложих едни очила и се запътих към кухнята.
    Там вече всички се приготвяха за посрещането на нашите.Камелия се радваше най-много.Белите и зъби се подаваха в леко злобната й усмивка.Русата й коса падаше разпиляна ,както винаги.Не мина много време и тя реши,че е време да ми се скара за нещо.
-Няма ли да помогнеш!?Или ще стоиш там и само ще пречиш?!-каза ми Камелия с острия си великобритански акцент.
-Окей,ще помогна.И какво да направя,за да съм ти полезна.-на свой ред и се сопнах.
-Вземи тези парцали и иди да почистиш!
-Моля?Мисля,че това е твоята работа,Камелия.Затова ти вземи парцалите, а аз ще направя салата.-усмихнах и се злобно.
Цялата почервеня.Не можа да повярва ,че й говоря по този начин.Все пак не беше,чак толкова по-голяма от мен.Аз бях на 20,а тя на 40.След като се убедих,че тя наистина е взема парцалите,започнах да режа продуктите на салатата.Бях се загледала с едно момче от персонала,което ме бях виждала до сега,когато се порязах.Усетих силна болка.Видях кръвта и ми призля.Мразех кръвта,миризмата й.Не знаех какво да правя.Знам ,че е глупаво,но имах фобия от малка.Една от готвачките -Джоана- видя,че нещо ми става и дойде при мен.
-Добре ли си?Дай да видя какво ти е.-беше доста разтревожена.По кръглото и лице се изписваше умиление.
-Мисля ,че не!Не ми понася кръвта.-казах й аз,уплашена.
-Това ли било.Ей сега ще го превържа.
Тя започна да вади бинтове и да промива ръката ми.След известно време болката и страха отминаха.Реших да я заговоря.
-Джоана,кое е това момче?-посочих й момчето,което явно бе ново.На пръв поглед му дадох 20 години.
-Това е синът ми Робърт.Вече ще работи като помошник тук.-отвърна ми тя.-Той учи в твоя университет,но както знаеш да се плащат семестри там е много трудно.Затова му трябваше работа и помолих майка ти да го наеме.Радвам се,че се съгласи.-тя се усмихна.