Следващя част. Приятно четене.

Заслизах по стълбите. Когато влезнах в кухнята се носеше аромата на пържени филийки.
-Кафе ? -попита ме Карлос като дойде и ме целуна по бузата.
-Да. -отговорих.
-Снощи си изкарах чудесно. -каза той и отхапа парче от филийката.
-Да, аз също. -усмихнах се. Наистина беше така. Хареса ми. -Какво ще правим сега ?
-Ами, чудех се дали можеш да караш сърф ? -попита Карлос.
-Всъщност да и съм доста добра. -засмях се.
-Ще видим тази работа. -Карлос се засмя също.
като приключихме със закуската, аз се качих горе, за да сложа банския си. Взех плажно масло и една къпра. Карлос каза, че сърфовете ни са на плажа. Сложих розови джапанки и тръгнах към прега, който беше до самата къща.
Времето беше топло и приятна. На моменти подухваше лек ветрец. Докато минавах през градината, аромата на рози ме опияни. Не знаех, че някога толкова ще ме впечатлят едни обикновенни цветя. Иска ми се да останем тук завинаги, далеч от света, от семейството ми. От света, в който живеех. Исках нормален живот, исках да съм щаслива. Стигнах до брега и събух джапанките, златистия пясък погъделичка ходилата ми. Взех синия сърф беше чисто нов.
Качих се върху дъската и се понесох по вълните.