Благодаря Ви,приятели,радвам се,че имам съмишленици в това,което правя. 

Благодаря Ви , радвам се , че Ви е зайнтригувало.

• След  четири години

  -    Къде мога да намеря,генерала?
  -    Мисля,че е в кабинета си ? Защо ?
  -    Просто искам да поговоря с него.
  -    Много често почнахте да говорите с него,Чъки.
  -    Относно дипломирането ми,не мисля,че е нещо,което засяга и теб Рик.
  Рик беше познат на Чък,любопитен,добронамерен и много отзивчив.За разлика от Чък,той беше с тъмна коса и тъмни очи.Беше интелигентен,но винаги се замесваше в бъркотий.Майка му беше починала преди да постъпи в казармата,може би и това беше причината днес  да е тук.Както и да е това не е от значение,нашият герой,беше постъпил по друга причина,която вече е ясна,но ще стане ясно и че Чък и генералът имат нещо повече помежду си от това,което ги свързва.Явно героят ни беше преодолял случката или поне не изглеждаше подтиснат.Имаше приятели,даже и нещо повече ... докато се запъщаше към стаята на генерала и след като почука,изчака ... чу се глас.
  -    Влез!
  Чък влезе и се запъти към бюрото на генерала,той бе седнал и го наблюдаваше докато приближаваше.
  -    Не мога да живея без Вас,генерале.Обичам Ви! –каза треперейки Чък,в очите му се четеше привързаност и нещо повече .. Изправяйки се генералът отстъпи към него,хвана лицето му с двете си ръце,казвайки.

  -    И аз те обичам,но тази връзка е невъзможна.

• През октомви,знам,къде съм била,
  помня и ноември тогава -
  знам,търсих те,може би зла,
  малко проклета , по своему права.
  Запазих си петъкa за да те зърна –
  за да те имам,да те обикна.
  И в петъчен ден ти гръб ми обърна –
  молих те,виках,ти не откликна.
  Много петъци след туй те чаках,
  на пейката, в парка , в града.
  Светец не съм,знам,но проплаках ...
  щом изгубих аз твойта следа.
  И календарът ми ,знам зачервен е,
  облича ни той в спомени,в бреме
  от дати в които ти бил си с мене,
  от дати в които ... съм нямала време.
  И надявам се , да ни събере любовта,
  някъде,някога,без чужда намеса...
  може би от липса на кислород в кръвта
  ще съм остаряла да бъда твоя принцеса!
  Може би ще съм зла,сама и погрозняла,
  груба,лоша,не толкова мила,
  да бъда друга ,знам,ще съм закъсняла
  но ще те обичам с по-голяма сила!
  Ти ако искаш върни се тогава ...
  дори и да не ни срещне съдбата.
  Аз ще те чакам нейде тъдява ...

  
  

  С много любов : От твоя позната!

имате ли проблеми през зимният сезон,относмо кожата,косата,лицето ...устните и как се справяте с проблемите ?

Така единият потребител задава задача на другият от сорта - 2х8 или 1+5+8+4 , и следващият на свой ред отговаря и задава следващата задачка.

ы - 9+9

Аватара.

нанананана

ставам да си гледам сериала,утре ще си я търся ... Лека.

търся една картинка не мога да я намеря  хах

явно или не го е изяла целият или е от организамът

всичко най-скъпо

• След тази случка , те побягнаха,а той,той стоеше не знаеше кои бяха те... дори не можеше да скрие срамът нито унижението и болката с която го беляза случката.Не осъзнаваше какво се е сучило или го осъзна,но просто не реагирваше. Стоеше клекнал,мълчеше и колкото и да беше пиян  проумя какво става и как няма ?! Това е един период,дори не точно период ,а случка след която ще следва период на страдание,на криене от себе си дори.Изправи се и закрачи към вкъщи.След като се прибра,никой нямаше,влезе в банята,за да се изкъпе.Беше опетнен,не само наранен.След като се изкъпа,легна ... телефонна му иззвъня няколко пъти.Не го вдигна,не му се говореше с никой.Не плачеше,не показаше каквато и да е реакция ... просто искаше да лежи,без значение къде,до колко време,така и заспа.
  -    Чък,радвам се,че се прибра!
  Той се събуди,поококори се и видя майка си да сгъва дрехите.
  -    Нямаше те налколко дни ... – продължи тя. – Звъняхме ти,не вдигна,притеснихме се ... къде беше ?!
  -    Къде е онази брошура за казармата? – отвърна той.
  -    Само това ли ще ми кажеш? Нима не те вълнува,че се притеснихме ... ние с баща ти.Щяхме да извикаме полиция ... а теб не те интересува.Ще ми изядеш червата.

  Чък стана и започна да рови из чекмеджетата,не й отвърна нищо ... само защото не му се говореше.
  -    Изчакай,брошурата не е тук.Прибрала съм я. Как така се реши да ходиш в казарма? – продължи майка му.
  -    Просто искам да се махна!
  -    Но животът ти тук е толкова хубав!Никъде няма да можеш да изживееш такива прекраси моменти,каквито си изживял тук в този град,на това място.