Толкова е силно и разчустващо! Не мога да повярвам, че всичко това излиза от устата на 12 годишно дете ..

:p з

Благодаря.  (f)

Много, много ми хареса! С: 

Първо искам да предупредя, че съм използвала малко гадни думички.  Не ми се нахвърляйте, заради тях, моля.

• Скъпи анонимни мишки,
  пиша аз това за вас.
  Вземете прочете една - две книжки,
  и тогава пишете ни във аск.

  Мои, мили комплексари,
  знаете ли колко смях пораждате?
  Колко злоба има в тези капиляри,
  сякаш с нея се вие раждате.

  "kyrva smotana i jalka"
  ще викаш на майка си, тъпако. Но те е бъз.
  Ш'ти хвана главичката, малка
  и ш'ти я натикам в кучи г*з.

  Да си уредиме една среща,
  вместо да ми се наканваш ей така.
  Да те видя колко си горещ/а,
  щом усетиш ударът от моята ръка.

Оо, некст. <33

Факт.
Имаш пиърсинг?

Много е красиво! 

х

Благодаря ви. ^^

Римата ми и тук куца, но се надявам да разберете самият смисъл на стихотворението. Искам също да отбележа, че нарочно съм сложила "изпил" в кавички, защото нямам предвид буквалният смисъл на думата.

• Суха, кървава сълза
  от окото й отрони се.
  Капна върху пръстта
  и във нея разнесе се.

  Бледа роза до кръста е положена.
  Студът изпива последната й капка свежест.
  До нея - изсъхнали листенца, от вятъра отронени
  гледат как на ситно пада първият снежец.

  Коленичила и положила студените ръце
  на снимката, стара.
  "- Защо .. защо ми го отне?" -
  с треперещ, дрезгав глас тя проговаря.

  Колко красиви спомени през главата й минават.
  Сякаш филм.
  Спомените, незабравими бързо отминават,
  все едно животът и тях е "изпил".

  Заглежда се във вече почти изсъхналата роза
  и затваря насълзените очи.
  Сякаш взела е свръх доза
  и на прага на смъртта виси.

  Снегът просто спря.
  Тя стана и с леки стъпки тръгна.
  -"И все пак, аз ще продължа." -
  каза и повече не се обърна.

Марля.

(arrow) Телефон.