http://www.google.bg/imgres?imgurl=http … CCcQ9QEwBQ

тази 

Доктор
Мл...

Не ми харесват.

Харесва ми и чакам продължение.   

Нямам си и представа.

Много е хубаво.    [/b]

Аз няма да спя. 

Не.
9-ти? 

Има много такива снимки в сайта.

Страхотно..

Обич и отговорност в трагедията „Антигона”
За Древна Гърция пети век преди Христа е белязан от личността на Перикъл.Това е време на възход за Атина , но и на сътресения , на духовни и идейни търсения. Заредената с драматизъм епоха слага своя отпечатък върху творчеството на Софокъл , един от най-големите трагически поети на античността. Неговата трагедия „Антигона” е изпълнена със значими идейни конфликти на много нива – на обществено и индивидуално , на гражданско и морално ниво.
Основните идейни конфликти в трагедията са сблъсъкът между правото на държавата и правото на човека , между писаните и неписаните закони , между смелостта и малодушието , между дълга към обществото и дълга към семейството . Софокъл създава величествени , но човешки правдиви герои , които се сблъскват помежду си , като защитават и отстояват докрай коренно протовоположни възгледи и позиции. Този титаничен сблъсък води до трагични последици за всеки от тях.
Централният конфликт , върху който се гради цялата трагедия , е между Антигона и Креон.
Дъщерята на Едип притежава непреклонна воля. Веднъж взела решение , тя го следва неотстъпно , дори това да и струва живота: „...него аз/ще погреба и ще загина радостна ”. Антигона има силен характер и дързост да наруши забраната на управник , от който се страхуват всички . Но тя е убедена в правилността на това , което извършва. Водена е от естествената обич към брат си и от неписаните, божествените закони.
Креон е управник , който държи волята му да се спазва и смята , че тъкмо от това зависи редът и стабилността в обществото. Но високото му самочувствие , себелюбието му и мисълта , че е непогрешим , го превръщат в тиранин и го тласкат към прекрачване на всички граници и незачитане на законите установени от боговете.
Креон и Антигона се сблъскват по отношение на това , правилна или не е заповедта му тялото на мъртвия й брат Полиник да бъде лишено от погребален обред. Той е вдигнал оръжие срещу собствената си родина и е загинал в двубой с брат си Етеокъл , който е защитавал Тива. Етеокъл ще бъде погребан с почести , а тялото на Полиник ще бъде поругано. За Креон единият е герой , а другият-предател. Такава е неговата мотивация за издаване на подобно нареждане.Но гледната точка на Антигона е друга-и двамата са нейни братя , и двамата заслужават погребален обред , който според древните гърци ще отведе душите им в подземното царство на Хадес. В обичта си тя не ги дели на предател и герой.
И заповедта на Креон , и решението на Антигона да не я спази , изглеждат правилни. Убеден в своята непогрешимост и заслепен от себелюбието си , Креон се е превърнал в тиранин , незачитащ чуждото мнение .А заповедта му противоречи на божествените и на човешките норми. Антигона пък е виновна , че е нарушила царското нареждане. Но от престъпник тя се превръща в герой , защото е единствената , която се опълчва не толкова срещу царя, а срещу варварството, утвърждавано от неговата заповед.
В диалога на Креон и Антигона във втори епизод образите им придобиват плътност. Изразител на налагащото се мнение за героинята става хорът: „Личи си, с твърд характер е девойката, / от твърд баща. Не трепва пред нещастие.” Но поведението й наранява себелюбието на Креон – той възприема героичното й държане като подигравка с царското му достойнство: „След първата й дързост иде втората - \ тя с нея се гордее, подиграва се!” Постепенно се наслагват повече щрихи, рисуващи управника като деспот и тиранин.
Това, че тя е жена, проявяваща героична храброст, е един от идейните акценти в трагедията, извисяващи необикновения образ на Антигона. Още дyмите на Креон, когато научава, че някой е престъпил нареждането му („Кой е този дързък мъж!”) са импулсивна характеристика на смелата героиня. Но дълбоко в себе си тя остава жена родена за обич („Не за вражда – за обич съм създадена!”). На пръв поглед между двете реплики има противоречие. Но това не е така – те се допълват, доизграждайки образа на героинята като обикновена девойка, способна на необикновена храброст.
Всъщност това й качество се проявява и в другия идеен конфликт в трагедията – сблъсъка със сестра й Исмена. Чрез двата образа Софокъл сблъсква безстрашието и малодушието, примирението и дързостта, пасивността и желанието за действие.
Още в пролога Антигона е взела своето решение и е убедена, че трябва да го осъществи. Реакцията на сестра й е изненада примесена със страх. Аргументите на Исмена са, че не бива да се престъпва нареждането на царя. За Антигона подобни аргументи са оправдание за липсата на смелост у сестра й. На подобни аргументи тя противопоставя „свещен завет” – че мъртвите трябва да бъдат почетени с погребален обред.
Образът на Исмена е психологически правдив. Тя обича сестра си и се страхува за нея. От нейна гледна точка Антигона извършва безумие. Но когато Антигона е заловена, Исмена ще бъде тази, която ще заяви, че е нейна съучастничка, и ще пожелае да сподели участта й. Сестра й ще отрече това, горда и величествена в самотата си на човек, престъпил гражданските закони, но спазил човешките.
Третият основен кофликт в трагедията е между Креон и сина му Хемон. В него са противопоставени заслепението и разумът. Креон е убеден в своята непогрешимост. Той твърдо вярва, че Антигона трябва да бъде наказана – нищо, че е годеница на сина му. Доводите му са, че подобно поведение ще доведе до граждански безредици(„Безредие – това е най – голямо зло!”) и че не трябва един мъж да се влияе от една жена („...не бива на жена да се поддаваме”). Но истината е, че е накърнено самолюбието му, защото никой не е погазил заповедта му, единствено Антигона се е осмелила да го стори.
Единствен синът има смелостта да каже в очите на баща си, че мълчанието на гражданите относно присъдата на Антигона не е знак за съгласие, а проява на страх. Обвиненията на Креон, насочени към сина му, са, че в него не говори разумът, а е заслепен от любовта си към Антигона („Жена те е поробила”). Това е изпълнено с трагическа ирония, защото заслепението, непрозорливостта са характерни за самия Креон. Той смята, че е праволинеен в решенията си, че е добър и справедлив владетел, че мисли за доброто на града, но истината е, че е един самовлюбен и горделив тиранин.
Непрозорливостта на Креон изпъква в конфликта му с прорицателя Тирезий. Аргументи за Тирезий са лошите знамения, които се случват. На тях заслепеният Креон противопоставя обвинението в корист – че прорицателят е подкупен да говори така („Пари обичат всички предсказатели”). Но проблясък в неговото заслепение са думите на Тирезий, че смърт ще почерни дома му. В Креон се борят честолюбието му и истинската, човешката тревога за най – близките му.
Но вече е твърде късно. Посредством страданието, на Креон е отредено да разбере, че като владетел е вървял в погрешна посока. Поведението и постъпките му са били в разрив с установеното от боговете и той трябва да понесе наказанието си.
Подобни внушения са провокирани от силната религиозност и вяра на Софокъл, че традициите трябва да се спазват и почитат. Но трагедията му „Антигона” е богата и на общочовешки идеи, валидни и до днес – че човек трябва да слуша гласа на разума, да бъде смел и открит, да уважава вечните и непреходни ценности.

Ето това,но незнам дали ще ти помогне..