Краката ми все още трепереха,а сърцето ми бумтеше силно в ритъма на разбиващите се вълни.Бях загледана в една точка,докато подсушавах косата си с тениската на Дан.Не оттърсвах очи от нея,през ума ми минавах тонове мисли.Грешка или приключение?Със сигурност едно незабравимо изживяване.С периферията на окото си забелязах тежкия му изпитателен поглед върху себе си и реших да го погледна.Очите му изразяваха болка и смущение,лицето му беше бледо и дишаше доста тежко.
–Съжалявам – отрони едва-едва и заби поглед в земята.Беше искрен,но много объркан.Защо?
–За какво?Че ме остави на адреналина?!За Бога,Дан,беше страхотно.Та ние скочихме от 5-6 метра,не повече.Нищо ми няма,както и на теб.Позабавлявахме се.Защо си така омърлушен?–усмихнах се широко,защото след краткия шок осъзнах колко развълнувана и щастлива съм всъщност.
–Не исках да те карам да правиш,нещо,което не желаеш.Просто си помислих,че ти...както и да е,няма голямо значение – промълви без дори да ме погледне.
–Какво?Какво си помисли?–приближих се и подвигнах с ръка брадичката му,за да срешна очите му.
–Ами...аз си помислих,че...–видях объркания му поглед...беше толкова близо до мен,че останах без дъх.Чувах заекването му и се чудех дали е така притеснен като мен.
–И аз си мислех,че ти...–реших да допълня изречението му,но се изгубих в очите ми,забравих всяка възможна дума...
–Това е...безумие,аз...–той приближи лицето си.Знаех какво следва и се оставих на мига.
–И мисля,че следва...–затворих очи и...
Последва звън.Дълъг проглушителен звън,който ме накара да прехапя устни и да отдалеча лицето си от неговото.Бръкнах в джоба си и извадих телефона.По дяволите,Нора?!Затворих ядосана и то страшно много.Видях на мига как Дан се отпусна веднага щом "онзи" момент приключи.Беше напрегнат,много.Стана доста неловко.Усмихнах се лениво и казах:
–Най-добре да се прибираме,а?
–Съгласен,хайде ще запаля колата.Ти се изсуши и идвай – уверено каза той и се отдалечи от плажа,на който се намирахме.
След десетина минутки бях готова,все още бясна.Запътих се към колата,в която ме чакаше Дан.В главата ми се въртеше една и съща мисъл:"Сериозно ли?!".