може би тази -> http://www.youtube.com/watch?v=DmF35F5-3YU

мерси.. нш че вече проверих там ;з

да, може да се каже..
кафяв?

Вие живеете в съгласие със себе си и се контролирате твърде добре. Притежавате ценни умения да намирате изход от трудни ситуации. Познавате характера си, предимствата и недостатъците му и не се нуждаете от външна подкрепа. Най- голямото ви предимство пред останалите е, че сте постигнали мир със себе си. Внимавайте обаче, в един момент да не установите, че вече не умеете да се изненадвате. Има твърде голяма възможност да си доскучаете. Затова е желателно от време на време да излезете от релсите на предвидимото и самоконтрола. 

Здравейте хора.. това е нещо, което написах преди известно време, чудех се дали да го поствам, но накрая се престраших Скоро така или иначе не съм пускала нищо мое тук.. Няма да има продължение, просто един.. монолог Мнения, критики? ;з

На края на една улица, някъде в света, на забутано местенце, квартал, град.. Живееше едно момиче. Името й беше Аманда. Момичето вечер често изпадаше в критични настроения, меланхолията я обхващаше вечерно време от осем до когато си легнеше и така докато заспи. За да се пребори с лошото, донякъде, настроение, Аманда изпиваше огромни количества айран почти всяка вечер. Като правеше нещо и с ръцете си, например рисуваше, пишеше, твореше! И много обичаше да чете! Беше умно момиче, не обичаше да прахосва времето си с партита, ходене по дискотеки и барове, не се привличаше особено от момчета. Не беше и от най-общителните. Не намираше нито нещо полезно в тези неща, нито пък се чувстваше комфортно. Но беше щастлива именно защото беше сама. Не самотна - сама. Беше определено момиче за пример, поведението й в училище беше добро, оценките - също, взимаше висока стипендия и учителите й определено много я харесваха. Особено учителя по Литература. По-точно - учителката. Тя беше видяла нещо  по-специално в Аманда и й помагаше да го излага на показ, помогна й да се справя и я подкрепяше в моменти на тудност.
   Да, Аманда беше чудесно момиче. Но имаше определени причини, по които меланхолията я обхващаше вечерно време. Нямаше приятели. Да, имаше 2-3 момичета, с които общуваше в класа, както и от другите, по-малките от нея, но нямаше истински приятели. Поне тя така мислеше. Имаше едно момиче, с което се познаваха много години подред, но тя си намери друга компания, намери си приятел.. и забрави за Аманда. От време на време Трейс се сещаше ту да честити рождения й ден, ту да я покани у тях, само защото няма нищо друго каквото да прави, но нищо повече. А имаше времена в които двете с Трейс бяха много близки.. Но това беше отдавна. Аманда дори не можеше да си спомни някои моменти, прекарани с Трейс, други пък беше запечатала така дълбоко в себе си, че щеше да ги помни цял живот.
   Друга причина за лошото настроение вечер, също беше, че не можеше да си намери приятел. Да, беше пробвала два, три пъти да общува с момчета, но като че ли никой не я разбираше. Веднъж излезе с едно момче, четири години по-голям от нея, оказа се хем пъпчив и противен, хем мислеше само за това как може да я вкара в леглото. А за Аманда да се запази чиста до брака, беше от огромно значение. И когато този.. извратеняк се опита да я целуне, Аманда просто се отдръпна и започна да разговаря с него студено и отблъскващо. И някак твърде сериозно. Той така и не разбра защо, Аманда блокира всякаква връзка с него след срещата. Беше имала връзка една или две години преди да срещне нахалника, но тази връзка продължи само за две седмици. Момчето не си заслужаваше, оказа се че освен с нея, Никълъс излиза с още три момичета. Имаше още случаи в търсене на подходящия партньор, но тя като че ли се отказа след като едно момче се опита да я накара да се депресира. Държеше се много фалшиво с нея, не я оставяще да диша и когато тя не му пишеше, той все й казваше, че щял да умре. Но накрая и с него се оказа, че си играе с чувствата й и след поредното писмо, той и написа направо директно, че е тъпа, безмозъчна курва, която си няма работа и че се е позабавлявал да си пише с нея по този идиотски начин. Това малко я нарани, но скоро, след около седмица, тя забрави и за това.
   Аманда имаше една страст. Да комбинира дрехи от всякакви версии! Можеше да се занимава с това с часове, дори да не си струваше. Винаги избираше най-добрите от добрите комбинации и те винаги съвпадаха идеално на фигурата и лицето й. Винаги се съобразяваше със случая и повода за нещо и винаги знаеше какво да облече. Със вкус и стил. И винаги, когато можеше, излизаше до някой магазин за обувки или бижута за да разгледа какво има. Нейната любима част от тоалета бяха обеците и обувките! И определено знаеше какво да избере, когато ставаше въпрос за качество, нежност и красота в тези малки детайли.
   И дори да не беше перфектна, Аманда имаше меки сини очи, излъчващи топлина, обич и тъга. Всички много обичаха мекия й поглед. Черна, макар и боядисана, коса, бяла кожа и нежна, крехка женска фигура. Не беше перфектна, но беше уникална. Имаше моменти, в които Аманда мислеше, че е грозна, но дълбоко в себе си, не от суета, просто знаеше, че това не е така. Знаеше, че няма грозни същества на Земята. Дори клошаря, който седеше на спирката, дори в старата, грохнала старица, дори и най-дебелия или най-слабия човек на Земята не би могъл да е грозен. Просто не беше. Знаеше, че не външния вид е толкова важен, а характера. Сърцето. Усмивката, топлината, добротата. Знаеше, че именно малките, невзрачни неща, са най-важните неща, които човек може да притежава, са важни. И това пълнеше душата й в такива моменти.
   Да, това беше Аманда, красиво, нежно, крехко същество, което обичаше, въпреки всичко, което й се случваше. Момичето просто не можеше да мрази. Изпадаше в моменти на ярост, дразнеше се, но такива моменти бяха единствено ако не е спала добре. Но не мразеше никого, просто не можеше да си представи да мрази когото и да било. Желаеше да бъде обичана и показваше своята любвеобвилна душа без да се срамува или скъпи.. Обичаше!

ПС. съжалявам ако има грешки от всякакъв тип, не са нарочни

ауу, мерси многооо честито и на другите адаши

(^) 

(y)

супер е

много
пилешки дюнер?