Да не би да ти е златен ..

ППППППППППП: Страхотно портмоне,Райче 

Предпоследната част (: .

--

Обърнах се с лице към него.Беше толкова изваян отвсякъде.Тихо и безизразно наблюдаваше белия таван.
-Какво правим?- успях да кажа като се усмихнах глупаво,защото наистина не знаех.Погледна ме и отмести кичур паднал на лицето ми.
-Лежим.-каза той и постави ръцете си зад главата.Премигнах бавно няколко пъти.
-Защо ме остави?-отново зададох въпроса,на който не можах да си отговоря.Обърна се към мен и се подпря на лакътя си.
-Не съм.Тук съм в момента.
-Но..на сутринта няма да си тук.Както през онази вечер.
-Не..този път ще те взема със себе си.-очите ми се разшириха.
-Какво?Как?!Т-това е невъзможно,не познаваш Диего.
-Диего ми е брат,как да не го познавам.
-М-моля?-не можех да повярвам.
-Мислех,че знаеш.-погледнах го в очите.Криеха дълга и мъчителна история.
-Марио..-казах аз и докоснах ръката му.-Разкажи ми.
-Н-не е нищо важно,просто родителите ни се разделиха и майка ми отне Диего от мен и татко.Това е.-повярвах му.
-Не знаех,съжелявам.
-Няма проблем.-каза той и ме целуна весело по устните.-Хайде,обличай се.
-Какво,защо?
-Отиваме при Диего.
-Какво?Защо?
-Нали искаш да си свободна?-след като чух тази дума,разбрах,колко много я искам.
-Да.
-Тогава се облечи и да вървим.-странно се държеше.Беше сякаш притеснен,но уверен,че ще ме освободи.Имах малка надежда,все пак нали са братя.Сложих къси дънкени панталонки,черен широк потник,тънък кафяв колан и същия цвят чантичка с ресни.Вързах чупливата ми коса на висока опашка и кимнах на Марио.Той бе със дълги тъмни нарязани дънки и бял потник.Постави на главата си слънчевите очила,хвана ме за ръката и ме дари с нежна усмивка.Имах чувството,че цялата ще се пръсна от вълнение,не заради това,че може да час да съм извън това място,а защото съм вплела пръсти в неговите.
Застанахме пред вратата му и Марио силно почука.
-Кой е?-чу се отвътре.
-Аз съм Диего.Отваряй.-боже,това наистина се случва.
-Добре,де,добре.Не вкисвай.-след което отвори вратата.-Лив?Какво пра..-погледна ръцете ни.След което се засмя.-Охохо,няма да стане,забрави.- каза и понечи да затвори вратата,но Марио я спря с дясната си ръка.
-Или ще ме изслушаш,или я оставам и те предавам.-каза той,след което ме стисна за ръката.По това разбрах,че лъже.Диего погледна мен,след това него,завъртя очи и отвори широко вратата.
-Е,добре,влизайте.-така и направихме.Седнахме на дивана.Диего остана прав.-Е,казвай.
-Ами нищо,просто дойдох,да ти кажа,че тя си тръгва с мен.-след което Марио ме дръпна,станахме и тръгнахме към вратата.
-Уоу!Чакай малко,братле.
-Не ме наричай така.-веселото изражението на Диего веднага се промени.С рязко движение притисна Марио до стената.Ръцете ни се пуснаха.Марио не направи нищо.
-Нямаш право да ми казваш как да те наричам.
-Прав си.-каза Марио.Диего ме погледна,след което се засмя накриво.-Тя знае ли?
-К-какво да знам?-гледах Марио непрекъснато.Знаех,че нищо не мога да направя,затова стоях неподвижно,мислех си,че ако мръдна,ще се сбият.
-О.-пусна Марио и започна да обикаля стаята.-Значи не ти е казал,че уби майка ни?-очите ми се разшириха.
-Какво?Защо лъжеш?
-Не лъже,Оливия.-не можех да повярвам.Отдалечих се от него.-Оливия,недей.
-Защо?Защо си убил родната си майка?-гледах как вената на врата му пулсира.Във всеки момент щеше да се взриви.
-За го защитя този сухар зад гърба ти!-извика той и посочи Диего.

--

Следва продължение,ама довечера ! 

Нормално е и за момичетата и за момчетата.
Аз го правя рядко,но пък дълго.

Хора,благодаря ви ! <333

Като се изкъпя (след около час ще вляза) ще пусна следващата част ^^ .

Хора болна съм страшно много.Как съм ставала,падалa и пълзяла да се добера до компа просто няма да обеснявам. Пиша една част и след малко си лягам.Утре още!

--

Какво си въобразявах?Улисес беше просто на..проверка.Не знаех дали да се радвам или да плача,тъй като Марио го е изпратил.Колко време мина.Липсваше ми.И сега е тук?Господи,дори не искам да си помислям ако дойде за да ме види.
-Лив?-някой почука на врата ми.Изправих се,избърсах сълзите си и отворих.
-Кажи,Рут.
-Имаш посетител.
-Отпрати го,който и да е.В момента съм толкова ядосана,че ни ми е до никой.
-Дори и до мен?-замръзнах щом го видях пред мен.Все същия огромен и завладяващ всичко бог.
-К-какво правиш тук?-заекнах.Той влезе и затвори вратата пред носа на Рут.Пристъпи няколко крачки напред,но аз дори не можах да мръдна.Очите му ме изпиваха.
-Не се ли радваш,че съм тук?-мълчах.Стояхме един срещу друг сигурно няколко минути без да си кажем нищо.
-Да се радвам.-успях да кажа едвам.Направих няколко бързи крачки и с цялата си ярост и гняв изкрещях.-Ти ме остави сама Марио!Сам сама!Щяхме да имаме бебе,но ти не се върна не ни спаси!-бяхме на дъх разстояние един от друг.
-Направих го за твое добро!
-Не ми крещи!
-Ще ти крещя!-извика той след което ме целуна.ЦЕЛУНА МЕ!А аз,глупачката,му отвърнах!Успях да си поема малко въздух.
-Мразя те,Марио!
-И аз те мразя!-след думите му ме хвърли на леглото и не дочака да се отскубна.Премахна ризата и бельото ми само с една ръка.Започна да ме целува навсякъде.Цялото ми тяло гореше,откога очаквах този момент!Нито устните,нито ръцете ми ме слушаха-отвръщах на ласките му без да се замислям.
-Искам те,искам те..-говорех му докато целуваше гърдите и корема ми.Спусна се на юг.От устата ми излезе стон на удоволствие.И не беше единствения-последваха още и още.
Тръшнахме се буквално на леглото преуморени от секса..И двамата гледахме тавана.
-Уау..
-Уау..

Музата отново я няма,затова се очертава скучна част..

--

Седнах до прозореца и запалих още една цигара-цяла кутия почти за половин час.Очаквах го да дойде.Ами ако онзи го бие?Не!Веднъж да си пожелая нещо и то да не се сбъдне.Докато размишлявах,не съм чула вратата.
-Ей..-каза някой.Моментално се обърнах.Дъх разстояние ни делеше със..
-Улисес!-извиках и се хвърлих на врата му.Започнах да го обсипвам с целувки като в същото време шепнех.-Не вярвах,че ще дойдеш,мислех,че дори си се отказал от боя.
-Тук съм както виждаш.-каза той.-Ще взема душ и веднага идвам.
-Добре-кимнах аз.Леле,толкова се зарадвах.Затворих,прозореца,сложих си малко парфюм и легнах на леглото.
-Оливия.-прошепна някой в ухото ми.-Заспала си.-отворих сънено очи.
-Колко е часът?
-Спокойно,спала си само 20 минути.-каза той като легна до мен.-Спокойно,до теб съм.-отново затворих очи.Усетих пръсти по гърба си.Цялата настръхнах.
-Искаш ли а правим любов?- прошепна ми нежно в лявото ухо,след което го захапа.Нищо не му отговорих,а просто се преобърнах и се озовах върху него.Докосвахме се,целувахме се..всичко беше като на сън.Отново и отново,отново и отново и отново и..

Събудих се.Защо?Просто така.Беше все още нощ,светлината в стаята бе изгасена и само луната озаряваше стаята,но най вече тялото му.Загледах се в него.След което се сетих за фотоапарата.Взех го от шкафа и го прибрах в специалната чанта.Не ми се спеше,много странно.Имах предчувствие за утре,но не знаех дали е добро или..
Застанах до прозореца,отворих го и запалих цигара,отново.Чуваха се само щурците.Тишината беше повече от приятна.
-Оливия?-каза Улисес сънен.Търсеше ме.Хвърлих моментално цигарата и легнах до него.
-Шшш.Тук съм.Просто отидох до тоалетната.-след второто изречение той отново заспа,вкопчен буквално в мен.

-Поспаланке,събуди се вече де.-някой дърпаше чаршафа ми.Отоворих очи-Улисес!Значи всичко това не е било сън!Веднага скокнах и го прегърнах.
-Добро утро и на теб.-след което го целунах по челото като се надигнах на пръсти.
-Не е толкова добро..Заминавам.
-Какво?Къде?И как успя да го кажеш толкова директно и рязко?
-Каквото чу,занимавам за Мадрид.-пребледнях.
-Какво?Защо?
-Защото трябва да кажа на човека,който ме изпрати тук,че си добре.-мислех,че не можеше да стане по-зле.
-Ч-чакай малко,кой те е изпратил?-не бях сигурна дали искам да чуя името.
-Марио Касас.Изпрати ме да се увери,че си добре,оу,искаше и твои снимки,затова ти направих няколко докато спиш.-каза той и се усмихна най-учтиво.
-Какво?Значи ти не изпитваш нищо към мен?
-Не,абсолютно нищо-премигнах няколко пъти на директността му.
-Ти..излизай!
-Добре.
-Не,не,чакай!-хванах го за ръкава.-Какво си мислиш,че правиш?Спиш с мен,говориш ми нежни глупости и после си тръгваш,като ми заявяваш,че Марио искл да сеу беди дали съм добре!Защо преспа с мен тогава,ха?
-Говори по-бавно,нищо не ти разбрах,освен последната част.Спах с теб защото така.Просто исках.Нали те спечелих в двубоя.-край.Това беше.Ударих му силна плесница.
-Вън!-изкрещях аз.
-Преди да изляза искам да знаеш нещо.
-ВЪН!-повторих аз,като сочих вратата с треперещ пръст.
-Марио е в града туко-що получих смс от него.Иска да те види.
-МАХАЙ СЕ!-избутах го до вратата и я затворих.Строполих се на земята като сълзи потекоха от очите ми.Как е възможно всичко това да се случи на мен?

Музата ми не е дошла и сигурно ще ви се стори адски скучна тази част.

--

Отворих очи-нямаше го.Нито в банята нито в моята стая.Кошарката беше празна-той бе взел детето ми и си е заминал надалеч.Търсех го,къде ли не,но не успях да го намеря."Марио?Мариоооо" крещях,но не чувах гласа си.Всичко около мен бе пусто.Изведнъж пред мен се появи Диего:
-Принцът ти го няма.Не се хаби.-след което започна да се смее.

Отново кошмар.Всяка вечер сънувах по някой,който е свързан с Марио.Станах и се огледах-не бях в моята стая,а в стаята на Диего.Изведнъж всичко си спомних.Помня как се съпротивлявах,а той накрая се предаде и каза,че ще ме изчака доброволно да отида при него,защото знаел,че някой ден и това ще се случи.Да,да друг път!Отворих вратата и отидох в стаята си като съблякох банските и влязох под душа.След като влязох и хладката струя вода ме покри,се почувствах страхотно.Но точно тогава някой отвори вратата на банята.
-Аа-изпищях и се закрих със завесата.
-Спокойно,Лив,аз съм.
-Ох,Рут..-каза аз и продължих да се къпя.-Защо си тук?
-Дойдох да ти оставя багажа от басейна.Както виждаш и аз съм с бански.-гледах я с периферното си зрение.
-Ела да се изкъпем заедно ако искаш.-предложих й.Тя нищо не отговори само се усмихна и свали банския си.Влезе под душа с мен,зад гърба ми.
-Добре ли се чувстваш?-попита ме като започна да разтрива гърба ми.
-Да,защо не.Нали съм с теб,а не с Диего.-след което и двете се засмяхме.-Ей,целуни ме.-казах аз през смях и докато се обърнах тя вече бе започнала да ме обсипва с целувки.Взех ръката й и я поставих на интимните си части.Започнах да докосвам гърдите й,ала точно тогава се почука на външната врата.Излязох гола и отворих вратата.
-Кажи Диего.-студено казах аз.
-Хайде,Лив,побързай.Облечи нещо и слизай долу,че след около 5 мин. идват клиентите!-кимнах и затворих вратата.
-Рут.-извиках без да влизам в банята.-Хайде тръгвай,защото беше Диего и..-прекъсна ме.
-Да,чух го.Е,ще продължим някой друг път,нали?
-Разбира се.-след което й намигнах.Тя взе в ръка банския си и излезе гола от стаята.
Сложих къси дънкени панталонки,тънък кафяв колан на тях и бял потник,който вкарах вътре.Сплетох косата си на една страна на плитка,отново сложих спирала и червено червило и отидох в залата.
-Доведи ги,колко пъти да ти казвам!-онова ниското джудженце отново доведе две грамади,едната от тях беше Улисес!Не можех да повярвам той се върна за мен!
-Е,господа,изберете си.
-Русокоската.-каза грамадата до Улисес.
-И аз избирам нея.-отсече рязко фотографът.
-Разбирам,че ви харесва,но един от вас трябва да избере друго момиче.Или двамата трябва да се биете до смърт.Такива са правилата.
-Съгласен съм.-каза твърдо Улисес.Обаче съперникът му не искаше да рискува живота си за мен,затова избра Бланка.Този път наистина се надявах да спечели за да бъде с мен тази вечер!

М на мен не ми се чака до 02:30 , още по-малко пък вие.:D
Ето я частта ^^ .

--

Не успях да заспя.Защо?Защото не исках случката да се повтори.Не исках когато се събудя,мястото до мен да е празно и студено.Не искам да се будя сама.
Към 03:00 часа побутнах спящия мъж до мен:
-Ей..-прошепнах.
-Мм.Ммм?
-Моля те..
-За какво ме молиш?-каза той като ме прегърна.
-Ела пак.-след което се сгуших в него.
-Разбира се..-след което съм се унесла в дълбок и спокоен сън.
На сутринта някой ме побутна.Така се стреснах,че изпищях.Не бях очаквала някой до мен,но бързо се опомних:
-Добро утро.-казах аз и се обърнах по гръб като наблюдавах фотографа.
-Добър ден и на теб.-засмях се и скокнах от леглото право засилена към него.Той бе клекнал и оправяше явно настройките на фотоапарата си.
-И така..-обвих ръце около шията му и целунах нежно бузата.-Ще ми кажеш ли името си?-след това той избухна в смях.-Н-нещо смешно ли казах?-той се обърна към мен и стана.
-Не,не.Улисес.-след което взе дънките си от стола.Усмивката ми слезе от лицето ми.Хванах ръката му.
-Тръгваш ли?
-Да,но нали ти обещах,че ще дойда пак.
-Не вярвам в обещания.-след което наведох глава.Улисес докосна лявата ми буза и повдигна брадичката ми.
-Имаш ли телефон?
-Не,не ни позволяват.
-Тогава какво да направя за да ми повярваш?-след секунда ми хрумна чудесна идея.
-Остави си личната карта тук.
-Какво?Не,не,това е много важен документ.
-Е,аз пък нямам и съм важна,какво от това?-той се засмя.
-Глупаче.-след което ме прегърна.-Добре,ето.Фотоапаратът ми също е важен,но поне за него няма да ми искат глоба.Нали?
-Улисес,ще те чакам.-той се усмихна целуна челото ми и излезе,като по пътя се облече.-Ааааах.-казах аз лягайки на леглото.Ароматът му беше по възглавницата и по чаршафът,както и по мен.От толкова отдавна не се бях чувствала толкова добре,сякаш отново съм жива."Ще те науча да живееш,все едно си жива" беше ми казал веднъж Диего и май се оказа прав.Всъщност трябваше да съм при него,беше ни казал,че 13:00 часа ни вика в залата,но защо,така и не каза.
Взех бърз душ,сложих къси бели панталонки и широк бял потник с черни надписи,вдигнах косата си в небрежен кок,грим не сложих,освен спирала.Забързах се към залата,защото минаваше 13:00 часа.
-Добър ден.-кимнах на всички.Огледах се,но не го видях.-Къде е Диего?
-Не знаем,не е идвал.-казаха няколко момичета.Е,добре.Седнах,запалих цигара и взех от бара в дъното студена кола.По принцип беше точен,но сега..
-Извинете за закъснението момичета.Имах малко ангажименти.Та,както и да е.Извиках ви тук,защото напоследък се натоварвате доста.Извиках лекар за да ви прегледа,отгоре,но и отдолу.Не искам да имате някакви болести,все пак сте моите момичета.-след което се усмихна.Та,нямаше нищо страшно,докторът ни прегледа и се оказа,че всички са в чудесно здраве,само дето сме били малко уморени.И всъщност така си беше.
След прегледа си отидох в стаята за да приготвя багажа си.За какво?На долния етаж Диего е отворил басейн,не само за нас,разбира се,ами и за клиентите.Напоследък е много мил,а това значи,че е доволен от нас.
-Здравейте.-отново ги поздравих.Вече всички бяха в басейна.Откакто съм тук,не съм ходила нито на море,нито на басейн.Бях със наситено розов бански,без презрамки.Спиралата ми беше водо-устойчива,затова не я премахнах.
-Ей,Лив,после искаш ли към 17:00 да отидем в барчето да пием по едно?-подметна ми Рут.
-Защо не.-казах аз и я напръсках.
-Оливия,ела веднага в стаята ми!-извика Диего.Всички млъкнаха,дори не помръднаха.Чуваха се само стъпките ми,след като излязох от водата.Тръгнах преди него,а той с големи и тежки крачки вървеше след мен.Точно когато отворих врата му,грубо той ме хвана за дупето.
-Ей.-казах аз и се дръпнах.-Диего,какво правиш?-след което се засмях.
-Нищо нередно.-след това започна да се приближава.
-Диего?-все по-назад и по-назад отивах,а знаех,че зад мен следва стената.Изведнъж побягнах и стигнах до вратата,но уви,беше заключена.-Аа.-притисна се в моето мокро тяло.Прекара ръка през плоския ми корем,а другата постави на шията ми.
-Откога съм чакал този момент,Оливия.-говореше до ухото ми.
-Диего,ще ми причиниш болка,недей.-говорех спокойно за да не го ядосам.
-Болка ли?Осъзнай се,Оливия ти сама дойде в моята стая..

Някой знае ли как се казваше филма c Mila Kunis и Джъстин Тимбърлейк?

Ето следващата част ^^ .Не казах,че ще я пусна 02:30,а най-късно до тогава.:D ^^

--

-КАКВО?-всичко ехтеше от крясъците на Диего.
-Диего,тя не е..-каза тихо Рут,но получи плесница.
-Млъквай!-след което премести пълните с ярост очи към мен.-ТИ!-стисна шията ми с все сила.-Как си могла да допуснеш такова нещо!
-М-моля те..-казах едвам аз,без да зная за какво го моля.Той ме пусна рязко и след секунди се озовах на земята.
-Курва!Защо не използва презарвативите,които ти оставих?Или поне да беше поискала хапчета от някое момиче!
-Не ни трябваше презарватив,беше истинско!-успях да извикам най-после.
-Истинско?Ха!Истинско било!Ти не познаваш Марио!
-О,а ти?
-Млъквай!
-Щом като не ти трябвам,остави ме!Хвърли ме на някоя улица!-отново виках,срещу него.
-О,тцтцтц.-поклати глава.-Как може такива безумни идеи да минават през главата ти?Фантазирай си колкото искаш,че ще излезеш от тук!Няма НИКОГА да се отървеш от мен!
-И какво?-прошепнах.-Бременна съм,какво да правя?Никой не би поискал да бъде с закръглено момиче..
-Ама ти си мислиш,че ще родиш това копеле?Много,много грешиш.Още утре ще извикам някой генеколог да премахне нещото от теб!И тогава..тогава дори ще бъдеш и с мен!-очите ми бяха пълни със сълзи.Изправих се и побягнах отново към стаята си.
-Оливия!-извика Рут след мен.
-Не!Да не си посмяла!-извиках аз без да се обърна.Легнах на леглото и стиснах юмруци.Не,нямаше да избягам оттук.Нямаше да имам бебче и с Марио никога няма да се видя.Какво по-лошо от това?Какво ми оставаше?Нищото..е,то винаги си е било при мен.

1 МЕСЕЦ ПО-КЪСНО.

-Лив,би ли пристъпила напред,моля?-отново станах и се изправих през третия ми клиент за четири дни.Чувствах се като парцал,нямаше за какво или кого да живея.Детето отдавна го нямаше.Надеждата за Марио избяга надалеч от мен,а грамадите ме обладаваха почти всяка вечер.Това живот ли е?
-Здравей.-каза непознатия.Аз само завъртях очи,запалих една от розовите цигари на Рут,най-добрата ми приятелка тук,след което издишах дима в лицето му и чаровна усмивка се изписа на лицето ми.
-Здравей,как си?-след думите си се приближих до него.
-Вече съм много по-добре.-каза той,но не долових никаква перверзност в гласа му.Обърнах се към него.Дори не беше възбуден.
-Ей,в мен ли е проблема?-попитах го направо,забивайки поглед в пакета му.Той погледна надолу след което се засмя.
-Не,не.Просто чух за теб и дойдох да те снимам.
-Пф.-в същото време издишах дима,след което се засмях.-Мен?И защо?
-Защото си невероятно красива,а подобно момиче с такива черни маслинени очи не съм срещал никъде.Пък и по професия съм фотограф.-учудих се.
-И защо се би?
-За да те снимам.-след което се усмихна.Косата му имаше същия цвят като моята,само,че очите му бяха лилаво-сини.Усмихнах се.
-Тук си заради мен?Поласкана съм.-след което му дарих една чаровна усмивка.-Е,какво искаш да направя?-казах аз като показах "мускул" на ръката си.
-Не,не.В момента искам просто да те наблюдавам.-смеейки се ми отвърна.-Представи си,че ме няма.Прави това,което си правиш.-бавно и съмнително се усмихнах,след което вдигнах рамене и застанах до прозореца,отваряйки го.Бях по черно дантелено бельо и бяла риза,със навити ръкави.Чупливата ми коса,оформена на триъгълник,стигаше до кръста.Продължих да си пуша и издишвам дима.След секунда мъжът със снимките застана до мен,като запали и той цигара.Обърнах се към него и усмихвайки се го попитах:
-Искаш ли да правим секс?-той вдигна вежди и се усмихна като погълна гъстия дим в дробовете си.
-Не искаш ли една нощ почивка?-след което издиша дима нарочно в лицето ми.Засмях се отново.
-Много си лъчезарна,постоянно се усмихваш.-каза ми той.
-Не..-наведох глава и се приближих към него.-Ти ме караш да се усмихвам.-рязко го погледнах в очите.Усмивката му слезе от лицето.Устата му беше полуотворена и в този миг почувствах,как искам тези устни да обсипят цялото ми тяло с целувки.Взех цигарата му,без да свалям очи от неговите,след което я хвърлих.Обвих ръце около врата му и рязко и светкавично,неочаквано дори,го целунах по устните.Знаех,че го очакваше,затова реагира.Обви ръцете си около кръста ми.Преместихме се доста бързо на леглото,като той ме блъсна на него.Косата ми се разпиля навсякъде.Той бе над мен,като нервно и бързо разкопчаваше колана си.Гледах го и хапех долната си устна,а щом ме забеляза,откопча ризата ми без да докосва копчетата,които моментално изхвърчаха във всички страни.Дори не премахна бельото ми,а само го постави на една страна.Силно и дълбоко почуствах огромната му мъжка гордост в мен.От устните му излезе стон на удоволствие.
-А-ах.Целувай ме и не спирай.-едвам успях да кажа.Устните му се притиснаха в моите,като започнаха да ги хапят заради бързото и възбуждащо темпо,а когато кулминацията настъпи се отпусна върху мен.Мислех,че сме приключили,но съм се заблуждавала.-К-какво правиш?-усмихвайки се го попитах.
-Не прави нищо,просто се отпусни.-така и направих.Започна да описва кръгове върху гърдите ми,както и да докосва интимните части.Не можех да издържа-погалих твърдия му член,а от устата му излезе още един стон.Всичко отново започна,но този път аз бях отгоре.
След като всичко свърши,изпих две хапчета противозачатъчни,легнах до него,като ни завих с тънък чаршаф.

--
Другата част - около 02:30 . ;p

ОБЕЩАВАМ!Тази вечер най-късно 02:30 ще пусна другата част ^^ .

За такива неща ли се радваш бе,Весе.     Тя пак ще дойде.

-

Успях да стана 13:00 ! (толкова рано от толкова много време!)