http://vbox7.com/play:6ac7158e ... speak to my language... a language of love....
това е...

Госопжата по математика си чертае нещо на дъската и вика: Малко.. въобще не ми е точен чертежа.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
При друга госпожа по математика, която заместваше.
Евтим нещо закача Цвета ( момичето, с което седи, а тя много се нерви на всичко ) и тя по едно време в сравнително тихия час изкрещява: Евтиме, майка ти да е*а. Ние почнахме да се смеем, а госпожата ухилена до уши ( смееща се ) вика: Ще се направя, че  не съм чула нищо!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Гошо вика на господина по ИТ: Димо, мараба, как си...  Убихме се да се смеем.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Евтим вижда, че господина по ФВС идва и почва да крещи: Снегорина идваааааа. На въпроса ми: Защо снегорина? Той просто каза: Мии.... незнам.

вече 16....

Мерси, ако някой намери и други да публикува и тях..

Мерси на всички...
Задължения, хранене, пазаруване, работа, забавления. Всяко нещо по отделно е добре, но премесим ли го с любовта, започва да въпрви към зле...
Та така и аз. Рехиш да сляза да си купя нещо, хем за развлечение, хем да се разходя...Само един поглед към правилното нещо ме ощастливи. Погледнах към входа на блока, където живее той. Той беше отвънка и излизаше. Но, явно едно поглеждане не ми бе достатъчно, а трябваше.. При вторя поглед я видях... с него. Те двамата излизаха. Заедно. В този момент ми призля, искаше ми се да не се бях обръщала втори път, но бе твърде късно. Те тръгнаха след мен и разговаряха. Тя бе видимо щастлива, което ме убиваше, като знаех, че аз можеше да вървя сега до него. За момент си представих колко щеше да бъде хубаво да съм на нейното място в този и всеки момент... да вървим заедно, когато излизаме, да си говорим, да пием по нещо заедно... мечти, мечти... Но и да бях признала някога, че го обичам, той щеше да ме помисли за другите. Другите, които бяха с него заради славата му. Аз не бях като тях. Аз наистина го обичах... Обичах походката му, начинът, по който се усмихваше, но ето, че и тя го обичаше, ето, че и тя не бе като другите...
Не посмях да наведа глава, показвайки колко ми бе зле в този момент, тъй като те щяха да забележат. Не посмях да се обърна назад и да се върна у нас, защото ми бе зле, тъй като те щяха да забележат. Искаше ми се да не съм излизала никъде, да не съм срещала никого, но бе твърде късно. Продължих да вървя напред в високо вдигната глава, колкото и да ми бе трудно, а зад мене вървяха те, разговаряйки...
Задължения, хранене, пазаруване, работа, забавления. Всяко нещо по отделно е добре, но премесим ли го с любовта, започва да въпрви към зле...
Мнения....?

Всичко... Какво бе всичко? Животът, смъртта, денят, нощта, залеза, зората... За мене всичко се криеше в едно просто шестбуквено име. Неговото име... Име, което ме преследваше навсякъде и не ме оставяше да го забравя... Име, което не мошех да притежавам и поради твърде високата му цена. Цена, непосилно висока за мене, но и за когото и да било.
Сега разбирам колко точно ми струваше всичко. То отнемаще нощите ми, през които го сънувах... Отнемаше целия ден..., а тъкмо когато не мислех за всичко го виждах... Всичко вървеше по тротоара, по които се движех аз... Ах, колко болеше. Минаваме един покрай друг, поздравяваме се и всичко се заминава... Аз пак губех всичко и оставах без нищо...
Поетапно ще публикувам нови, но е това засега... Мнения..?

Ако искате да прочетете и другите ми текстове, разгледайте и другите старници в темата!..

Бейк Ролс

вече 17

Тъй като сега съм втора смяна - 13:30

Ето ме на и мене....
http://prikachi.com/images/442/2365442q.jpg  В колата ни.
http://prikachi.com/images/446/2365446Q.jpg С една приятелка.
http://prikachi.com/images/449/2365449A.jpg С една друга приятелка в час по БЕЛ.

Ами... искам всякакви възможни анимации на Pretty littlr Liars. Ще ви бъда много благодарна, ако ми помогнете.

Матей Казийски

На пазар утре с...?