Божур – жажда за любов (2, 11, 20 и 29)
Характер: Вие сте верни и упорити, но понякога непоколебими и вироглави. Държите много на материалните блага. Имате нужда да бъдете в контакт с природата, защото от нея черпите силата си.
Любов: За да живеете, нуждаете се така от партньор си, както от кислорода. Той става център на живота ви. Но внимание: имате прекалена склонност да разглеждате мъжа като ваша собственост. Вие виждате живота откъм неговата хармоничност, романтичност и нежност. Докато сте млади, сменяте често партньорите си, защото ви трябва най-напред да разберете разликата между любовното опиянение и истинската любов.
Цветята с които сте в хармония: божур, синчец, орхидея, мак, маргарита.
Съдба: Ще бъдете щастливи в деня, когато откриете собствената си индивидуалност и превърнете неразбирането в разбиране, безпокойството в кураж, затвореността в любезност.
Благоприятни дни: Неделя, понеделник и петък.
Числата които ви носят щастие: 1, 4, 7, 18, 27, 33 и 42.

Определено Дневниците макар че и тях спрях да гледам.
Просто Здрач ми е адски блудкав и нереален.

Мисля, че знаеш отговора.

Ето и следващата част.Дано ви хареса:
С Пол пуснахме чашите и за няколко секунди проследихме с поглед как летят на долу.След това влязохме, аз си взех коженото яке и чантата „Прада“ и огледах за последно вече празния си апартамент.
- Е, може би и на мен мъничко ще ми липсва .. - Леко се усмихнах.
- Ще го преживееш. - Каза Пол съркастично и отвори вратата.
Излязохме и аз заключих.След това се качихме в асансьора и започнахме да водим напълно безмислен разговор.Най-после стигнахме първия етаж.Излязохме навън, Пол отиде да докара колата си, а аз го изчаках пред входа.
- Мърдай! - Някаква кифла ме бутна.
- Ей, я по-леко! - Провикнах се след нея, а тя спря и се обърна.
- Виж, не ми е до скандали в момента. - Тя започна да се обяснява и Пол дойде. - Някакви идиоти пуснаха две чаши от горе и гледай какво направиха на колата ми. - И тя ми посочи розовото си „Порше“.С Пол леко се засмяхме, но се стърпяхме.
- Кофти .. - Измънка Пол и ме забута към колата му.След като влязохме изпаднахме в бурен смях. - „Гледай какво направиха на колата ми“ - Пол започна да я имитира. - Ама, че лигла.Ако драскотина на предния капак е „нещо“, то нека види моята кола. - Продължихме да се смеем.
Когато пристигнахме в къщата на Пол работниците тъкмо бяха свършили с разтоварването на кашоните.Бях уморена и се качих в новата ми стая.Свалих обувките си и се проснах на леглото.Май е време да се представя, а?Казвам се Луси ( всички ме нариха Лу ).На 22 съм.Имам средно дълга кестенява коса и бретон.Очите ми са тъмни.Стига толкова за външноста ми.Семеството ми е адски богато, но въобще не се гордея с това.Апартамента, който имах си го купих сама, работя в собствена кантора (адвокат съм).Не поддържам връзка с родителите си, просто ги ненавиждам, колкото и зле да звучи.Имам по-малка сестра-голяма лигла е.Понякога ми се обажда да ми иска пари, защото нашите не са и дали и до там се свеждат отношенията ни.Приятели?Имам да.Истинските мога да ги преброя на едната си ръка.Другите .. за тях не ми се говори.Както вече казах нямам гадже.Мразя тези глупости.Защо му е на някой да обича, като така или иначе ще бъде наранен накрая?Както и да е .. просто личните ми възгледи на нещата.Бях се замислила, когато на вратата се почука.
- Да? - Седнах на леглото.
Пол надникна през вратата и ме попита:
- Ще дойдеш ли да обядваме? - Не бях усетила как времето бе минало.Часът беше 16:00.
- Не е ли малко късно за обяд? - Усмихнах се.
- Да, но пък е рано за вечера. - Отвърна духовито Пол.
- Е, добре тогава да обядваме. - Засмях се и последвах Пол надолу по стълбите.

Уоу.
Намислих си Кандис Акола .. и тва взе, че позна.

Моренцее.
Не ..

Заключвам вратата.

Нем.(:

Приятна.

2х100%