Моята малка любовна история                     
(по действителен случай с малко фантазия)
Надявам се да се хареса на някого =]

    „Не!Не ми се ходи!Няма да ми е забавно!” ми идваше да извикам.Не познавах никого от хората ,с които от утре щях да бъда на 3-дневна на екскурзия в планината(освен едно малко момиче ,което ,за капак, трябваше да дундуркам).По принцип съм изключително срамежлива и не мога да започвам разговори с непознати и знаех ,че за тези 3 дена аз ще бъда аутсаидера на групата.
Но от някъде изплува ,един познат сюжет -на романтичните филми.Знаете – далеч от дома ,момчето спечелва сърцето на момичето и всички заживели щастливо.Но вече не вярвам в тези „напудрени” филми,защото не веднъж преди, те се бяха превръщали в кошмар.Затова всеки път, когато тази сценка изникваше в главата ми ,аз просто я игнорирах.
    И ето дойде деня .Чувствах се толкова неуверена.И най-малкото нещо бе способно да промени решението ми.Но така и не го направих.Затова просто станах ,вързах дългата ми светлокафява коса, сложих малко молив ,за да се подчертаят бедемовокафевите ми очи и сложих огромната ,спрямо ръста ми, раница.Когато стигнах до уговореното място ,където автобуса трябваше да ни чака ,всички сякаш бяха втренчили поглед в мен.Имах чувството ,че ще получа нервен срив или ще припадна ...но,за нещастие, така и не стана.Видях дребоса ,на когото трябваше да бъда гледачка ,и се запътих на там.Майка й седеше до нея и  довършваше последните „щрихи”.Започна да ми дава наставления как да се грижа за рожбата й ,но бях прекалено напрегната ,за да я слушам .Просто кимах с глава и се опитвах да седя на краката си стабилно .След 5 минути вече се настанявах на мястото си (най-отпред до учителка ,защото именно тя беше направила така ,че да отида) и завряла слушалки в уши.Силната музика изолираше всичко останало и започвах да се успокоявам . Някой ме побутна и стресната , се обърнах към дразнителя-госпожата:
    -Ще се представиш ли?
    Изгледах я тъпо.Тя ме познаваше?
    -Искат да се запознаят с теб.-поясни.
    Усмихнах се и станах опитвайки се да не покажа ,отново завърналия се ,с двойно по-голяма сила ,срам.Много пъти съм излизала на сцена и отлично съм овладяла изкуството да се усмихвам на сила и този мой трик действаше безотказно,когато исках да скрия нещо.
    -Здравейте –казах не много силно аз,махайки с ръка-Казвам се Изи-и тръгнах да сядам...
    -На колко години си?
    -Ъм.. 15-усмихнах се небрежно и отново се скрих зад седалката.Отзад се чуха няколко момчета да се смеят и коментират нещо над думите ми.Не можах да видя от къде идваше всичко това,но имах чувството ,че бузите ми пламтят.
    Отново потънах в ритъма.Отпуснах се и..просто затворих очи.
Следва продължение ->