Мерси много!Дано да вляза- много го искам!

Всички плакаха много. Щяла съм да им липсвам. Е, и на мен щеше да ми е тежко без тях, но получавах шанс за живот. Излязох на двора на дома. Отвън ме чакаше един доста стар "Мерцедес".  От него излезе един господин, на около петдесет. Носеше дънки и риза. Косата му бе небрежна,  но все пак личеше, че е някой уважаван човек. Попитах за името му. "Казвам се Джош" отвърна ми той. Усмихнах му се и се качих в колата. Дълго мълчах. Гледах през прозореца на колата. От най-бедният квартал в Лондон се запътвахме към центъра на града. След още малко тишина той проговори:
-Вълнуваш ли се?
-И от какво да се вълнувам.-зачудих се аз.
-Ами отиваш да учиш в една от най-добрите гимназии в града.-отвърна ми той.Явно се изненадваше, че не зная за това.
-Никой не ми е казвал такова нещо.
-Ами ти бе включена в проект. Дава ти се шанс за реализация. Ще учиш по специален план.-обясни Джош.
-Радвам се!-безчувствено му отговорих. Нямаше голямо значение къде и за какво отивам.
Най-сетне стигнахме една голяма сграда. Джош спря колата.Каза само "Пристигнахме" и излезе от колата. Отвори багажника и извади багажа ми.
-Ще живееш в общежитието на училището.-той се усмихна.
Чак сега забрах, че огромната сграда, пред която стоях е училище. По-скоро приличаше на адвокатска компания. Величествени стълби. Голям двор..
-Е, явно си останала без думи.- пошегува се Джош.-Ще те оставям. А, и да не забравя. Всяка седмица ще имаш посещение от министерството. Някой от служителите там ще проверява дали се справяш. Вярвам, че ще е така.-приключи с речта си.
-Благодаря ти!-отвърнах му.
Джош се качи в колата и тръгна. Останах сама пред огромната сграда..

Дам,но утре-сега отивам и ще сънувам!  

Нова история. Ако има някакъв интерес ще я продължа !

Ще започна разказа си така! Името ми е Роуз. Родена съм в Лондон. Така и не познавам родителите си. Когато съм била на два месеца, родителите са ме оставили в дом за деца. Името му е Сейнт Андрюс. Имах няколко снимки на родители си, но ги изгорий. Не исках да се сещам за това, как са ме оставили сама. Много хора си мислят, че един дом за деца може да е спасение, но се лъжат. Домът е най-голямото наказие за едно дете. Друга лъжа за обществото е, че служители са добронамерени хора. Да, докато те изнасилват са доста "добронамерени". Жестоката истина е, че вътре в дома цари една анархия. Тъжно е, нали?
   Минаха се седемнайсет тежки години за мен. И всичко бе на път да приключи. След два дни ставах на осемнайсет и скоро щях да изляза от "затвора". Държавата щеше да ми осигори дом,пари,  работа и училище, в което да завърша. Щях най-накрая да се махна от тази дупка.
  Дойде и моят ден. Станах рано сутринта. Сресах русите си коси. Сложих обичайната диадема. Облякох си някакви дрехи. Багажът ми вече бе приготвен. Трябваше за изчакам до обяд- щеше да ме вземе кола и да ме закара до общежитието ми. Слязох на закуска. Седнах на масата видимо щастлива. Дори гнусните развалени яйца ми изглеждаха апетитни. Всичко ми изглеждаше по друг начин, различно. Поздравих приятелите си. На всички им бе тъжно, че си заминавам. Въпреки това се раздава, че се махам от тук. Разговарях ме за това, как ще ги посещавам, докато и те не напуснат дома. Скоро към мен дойде директорът на дома, г-н Смит. Ах, колко го мразех. Той бе най-гнусното и противно същество, което можеше да съществува. Мразех всичко в него. Спластената му коса, ужасното му тяло, характерът му. Усмихна ми се подло и каза:
-Ела в габинета ми!
  Не исках да ходя, но Габриел каза "Иди!Иначе ще си имаш проблеми." Тя бе най-добрата ми приятелка. Бе толкова чаровна.
-Идвам!-рекох му.
  Тръгнах след него и стигнахме до кабинета му.
-Влез и затвори вратата.-заповяда ми Смит. - Е,разделяме се скъпа. Само, ако знаеш как ще ми липсва телцето ти. Няма по-добра от теб. Повиках те, за да правим секс за последно.
  Още преди да тръгна знаех какво ще иска от мен. Всеки път, щом ме викнеше искаше секс от мен. Нямаше как да се противя.
-Не!Няма да ти се подчиня!-извиках в лицето му.
  О,ще се подчиниш и още как!
  В същия момент в кабинета влезе зам.директорката. Съобщи, че колата вече ме чака. Слязох на долния етаж и се сбогувах с всички . 

И тази част е суперска!

Rascal Flatts - What Hurts The Most 
Кажи ми:Плакал/а ли си на някои филм и ако да, кой е той ?

Уникално е! Давай още .. !

Уникално !

Ами това ми го прати г-жа Пешова http://www.youtube.com/watch?v=Cgsv6n7VM6U ..
А ето виж и тук ;; http://krokotak.com/barzo-tarsene/ot-koshtcheto/
А Рал ще ти пиша в скайп , защото зациклих

Дам,дам !Страхотна е.. още ?

Adam Lambert-Sleepwalker   
Любима!

Ами става. Пусни следващата част!