#2876 Re: Лично творчество » Художнuk на споменu // Завършена // » 2011-10-16 15:39:57

Благодаря ви!
Отново съм си у дома и скоро историята продължава  :p

#2877 Re: Архив » Къде бяхте през лятото » 2011-10-08 19:30:40

Най - най хубавото лято! heart
Нощувахме на палатки на язовир Искър,после на море - Поморие,Равда,Несебър,Слънчев бряг,после на гости при приятели..бях и на Пловдив,Пазарджик.Катерих се и из Национален парк "РИЛА"..Може да се каже,че доста обикалях това лято laugh  sun

#2881 Re: Говорилня » Оплачете се. » 2011-10-08 13:14:30

Трябва да започна да се приготвям за пътуването утре и да си стегна багажа,а само как не ми се занимава..  lipssealed

#2882 Re: Архив » Похвалете се » 2011-10-08 13:13:28

Днес си купих много хубава блузка,както и чанта  sun

#2883 Re: Говорилня » В момента отчаяно се нуждаеш от? » 2011-10-08 13:12:48

От много по - горещо време..лято,ако може!  wasntme

#2884 Re: Лично творчество » Художнuk на споменu // Завършена // » 2011-10-08 13:09:57

Axx,благодаря! blush
Mоже да се каже,че Алек е отражение на човек,когото познавам..но това е друга история,за която е все още рано да бъде разказана  mm
Ако мога ще пусна част довечера,но не обещавам,все пак имам доста работа за вършене -- приготовление,стягане на багаж ..  |-(

#2885 Re: Говорилня » Какво правехте преди 5 минути? » 2011-10-08 12:59:40

Изпрах си една тениска и една рокличка :d

#2886 Re: Козметика и диети » Руса коса.. » 2011-10-08 12:58:48

Според мен няма да ти отива много. Лично мое мнение. Това не значи да не опитваш.  smile


Съгласна.Но може да пробваш да я изсветляваш поетапно,за да прецениш дали ти отива с по - руса коса

#2887 Re: Филми / Сериали / Видеоклипове » Big emo/scene hair. » 2011-10-08 12:56:21

Чудно ми е как е успяла да излезе през вратата с този обем ..  laugh
Иначе съм съгласна,че момичето е доста хубавичко

#2893 Re: Архив » Да или Не » 2011-10-07 18:53:34

Даааааа
(arrow) Някога искал/а ли си да участваш във филм?

#2896 Re: Архив » Мразя да... » 2011-10-07 18:52:13

Определено и аз ги мразя
(arrow) Мразя да е студено,и мокро,и гадно!

#2899 Re: Лично творчество » Художнuk на споменu // Завършена // » 2011-10-07 18:30:53

Ето я и обещаната част: happy

Колата спря пред входа.Едно момче в красива униформа отвори вратата и галантно ми подаде ръката си.Усмихнах му се леко и слязох.Въздухът беше доста хладен.Загърнах се в шала си и бързо съжалих,че не бях взела някаква по – топла връхна дреха.В следващия миг Жак се озова до мен и леко ме прегърна.
-    Добре ли си?
-    Да,но нека влезем.Не очаквах,че ще е толкова студено.
-    Би трябвало да си свикнала.В Лондон е хладно през по – голямата част от времето.
Леко повдигнах рамене.Жак се засмя и тръгнахме по пътеката към голямата               врата.По продължение на цялата алея имаше малки лампички,светещи с мека приглушена светлина.
Обстановката в галерията беше невероятна.Определено декораторът се беше справил доста добре.
Имаше и много хора:арт критици,бизнесмени и политици,както и група репортери.
Несъзнателно потърсих Алек с очи,но не го открих.Нещо дълбоко в мен трепна.
Плъзнах  поглед по стените около мен.Картините на Ноар бяха нарисувани на големи платна.Не можех да намеря точните думи,за да ги опиша.Живите цветове,изящните линии и майсторски изобразените детайли..сякаш наблюдавах нещо,което не принадлежи на този свят,не знаех дали въобще е възможно толкова красота да бъде събрана на едно място.
До слуха ми достигна гласът на Жак.Трябваха ми няколко секунди,за да се осъзная.
-    Май обстановката ти допада.
-    Повече отколкото можеш да си представиш – Алек прекоси далечния край на залата,очите ми бяха приковани в него.
-    Доста се постарахме.
-    Забелязва се.И повярвай,трудът ви ще бъде оценен.
-    Да се надяваме.Има някой неща,които трябва да проверя.Съжалявам,но ще трябва да те оставя за малко..
-    Тя няма да е сама,Жак. – Алек.Не бях усетила кога е дошъл.Обърнах се към него с лека усмивка.
Жак се засмя и поздрави своя приятел.
-    Имаш ли нещо против сестра ти да остане с мен?
-    Всичко зависи от нея. – брат ми ме погледна,а в очите му блесна дяволито пламъче.
Усмихнах се на Жак,който вече беше готов да тръгне,
-   Е,тогава мога да съм сигурен,че ще бъдеш в добри ръце. – а после се отдалечи,ловко минавайки през тълпата.Проследих го с поглед до неговия кабинет.Вратата се затвори бързо.
Хмм,ръце..буквално ли говореше?
Обърнах поглед към Алек,който ме гледаше с лека усмивка на лицето си. Имах чувството,че невероятно тъмните му очи обхождат с поглед цялото ми тяло.
-    Коктейл? – каза той,подавайки ми чаша с червено питие с малка вишна на ръба.
-    Благодаря.
-    Радвам се,че успя да дойдеш тази вечер.
-    Нямах други планове,все пак съм отново в Париж едва от вчера.
-    Да,Жак спомена,че идваш от Лондон.Тук ли ще останеш?
-    Да.Завръщането е окончателно.Но да не говорим за това.Твоите картини..не знам как да ги опиша.Пленителни са.
Алек се усмихна,навеждайки глава.
-    Просто рисунки.Или иначе казано – просто аз.Само в тях е моето спасение от това ежедневие.Но благодаря за комплимента.
-    Явно имаш какво да кажеш на света.
-    Това не е всичко.Има още нещо,което осъзнавам все по – добре откакто дойдох в Париж.Но сега е рано,за да го изразя.Не зависи само от мен. – погледна ме право в очите.Не бях сигурна,че го разбирам напълно,затова не отговорих веднага.
-    Всичко е наред щом имаш желание да го потърсиш.Чувала съм,че с постоянство всичко се постига.
-    А вярваш ли в това?
-    Вече не знам в какво да вярвам.Май има само една напълно вярна теория и тя е,че всичко,което имаме на този свят е настоящият момент.Един миг,но той е само наш.
-    Мигът може да бъде споделен.
-    Е,това вече е идеалният вариант. – засмях се.
-    Значи сме на едно мнение.Това е добро начало. – в следващия миг Алек ме придърпа към себе си.Бързо го погледнах,но не бързах да се отдръпна.Да усещам ръцете му около себе си,да се гледаме с някакво леко напрeжение помежду ни - харесваше ми.
-    Съжалявам,но един репортер щеше да те блъсне.
Погледнах наляво.Наистина някакъв човек грубо си преправяше път към изхода.Засмях се.
-    Благодаря и за това.
-    Не беше нищо особено от моя страна,но все пак – запомни,дължиш ми живота си. – Той също се смееше,най – заразителният смях,който бях чувала.
-    Да,определено това е добро начало.
-    Все още е добро.От както съм тук бягам от тези репортери.Забелязала ли си как винаги задават необяснимо безмислени въпроси?
-    Не съм имала възможност да контактувам с тях
-    И по – добре.Способни са да провалят целия ти живот само с една дума - каза го доста драматично.
Засмях се.
-    Актьор.Непоправим може би.Но все пак ненатрапчиво.
-    Старая се,госпожице Дюроа.А може би трябваше да ви погледна засрамено,признавайки,че сте открили другата ми страна.
-    Разбирам ви,господин Ноар.Ще следвам театър в Сорбоната.
-    Отива ви.И моля те,Лили,нека оставим официалностите.
-    Надявах се да го кажеш.
В следващия момент Алек хвърли бърз поглед към другия край на залата.
- О не,цяла група са.Трябва да се махнем от тук.
Цяла група фотографи и журналисти.
-    Оставям те да водиш,Алек.
Той ме погледна,някак сериозен,но и с леко замечтан поглед.А после нежно хвана ръката ми.
-    Тогава ме последвай – в гласа му лесно можеше да бъде уловена предизвикателната нотка.
Дори за миг не се замислих.

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook