Утре няма да съм в града, така че няма да мога да пусна част, но направих този некст малко по-дълъг и с доста интересен завършек като компенсация.Надявам се да ви хареса.

49 ЧАСТ

- Здравейте. -Каза той отново с ръце сложени на кръстта му, усмихвайки се.Стана ми ужасно гузно и отстъпих крачка назад от Майкъл.Разбирах, че това така или иначе щеше да се случи, но все пак Раян ни покани и... не знам.Почувствах, че е погрешно, но точно това чувство ме караше да искам още и още.. , но не можеше.Не и докато Раян стоеше втренчен в нас.
- Здрасти. -Казах аз, приближих се към него и се усмихнах. - Благодаря, че ни покани.Партито е супер.Всички си прекарваме чудесно. -Обърнах се назад към Майкъл и му направих една от физиономиите "Кажи и ти нещо".Той се забави няколко секунди, но най-после продума, като застана до мен и обви ръка около кръстта ми.
- Да, мерси за поканата. -Говореше с тон, който изобщо не бе приятелски.Запали цигара със свободната си ръка и надигна главата си леко.В комбинация с леко повдигнатата му вежда и постоянното дърпане от цигарата, Майкъл си придаде надменен вид.Правеше го нарочно.Искаше да покаже, че съм негова.Ако ситуацията бе различна щях да се ядосам, защото мразя да ме третират като вещ, но знаех, че в момента не мислеше трезво.
- Радвам се.Хайде да отидем да седнем до огъня.Видях, че там са Джейк и Карли.Навила си и тях, супер.Отново сме старата компания. -Каза Раян и закрачи напред, а след малко аз и Майкъл го последвахме.Имаше нещо странно, бе прекалено щастлив и радостен.Не, че това е нещо лошо, но "Отново сме старата компания."...  не мислия, че бе възможно да вярва на това.Изобщо не бяхме старата компания и щеше да мине много време докато това стане.Раян трябваше да приеме факта, че не съм с него, а Майкъл трябваше да престане да си търси поводи да се заяжда с Раян.Не...съвсем не бяхме старата компания...дори не бяхме близко.Когато се приближихме до огъня Карли ококори очи, а Джейк сви ръцете си в юмруци.
- Вижте кого открихме. -Казах аз и се опитах да вкарам нотка на радост в изречението. - Раян. -Казах и се настаних покрай огъня.Седнах до Джейк, до него бе Карли, до нея се настани Раян, а след него имаще празно място за около двама-трима човека.Майкъл седна на пясъка зад мен, като ме обгърна силно с дясната си ръка, а с лявата дърпаше от цигарата си.
- Е, какво става? -Попита Раян развълнувано. - Нещо ново докато отсъствах от състава? -Попита той след няколко минути мълчание.Карли започна разговора, като ме погедна с погледа "Доволна ли си?".Всъщност бях, поне не се разменяха юмруци, така че всичко вървеше добре.Разговорът продължаваше и продължаваше, но беше прекалено напрегнат и се отвеях на някъде.Просто всеки подбираше думите си, всеки внимаваше какво казва... не можех да водя такъв разговор.
- Ей, какво правиш? -Попита ме Майкъл, като ми прошепна въпроса си в ухото ми, както бе застанал зад мен.Усмихнах се.
- Гледам онези скали.
- Гледаш скалите? -Попита той и се засмя.
- Мхм.Виж онази там. -Казах аз  и посочих. - Не ти ли прилича на делфин. -Майкъл помълча няколко секунди и аз се завъртях леко назад, за да видя дали гледа, където му соча.Наистина се мъчеше да види, а след това се обърна към мен и лицата ни бяха на няколко сантиметра едно от друго.
- Да, прилича малко. -Каза той и се засмя.Целуна ме по челото, дръпна от цигарата си, а аз се обърнах напред с най-широката усмивка на света.Майкъл ме караше да се чувствам...даже не можех да го опиша.В този момент видях как ни гледше Раян.
- Е, не сме ли една щастлива компания?! -Каза той и стана от пясъка.Тонът му не ми харесваше.
- Раян... -Започнах аз, като се стараех да предотвратя това, което щеше да се случи.
- Не, не, спокойно Елизабет.Няма да правя сцени.Просто е смешно, нали?Бившата ми годеница да се среща с най-добрия ми приятел.Е, нека ти кажа нещо Майкъл... -започна той и усетих как мускулите на Майкъл се напрягат, за това хванах ръката му, с която ме бе обгърнал и я стиснах, като знак да му кажа да се успокои. - ... тя първо беше с мен.Захвърли ме и сега е с теб.Следиш ли на къде отивам?!След 2 месеца и ти ще си на моето място приятелю.Аз и дадох всияко, купувах и всичко, дадох и покрив, а ти ... какво можеш да и дадеш ти?Нищо!Ще те разкара още по-бързо от колкото приключи с мен.
- Така ли Раян?! -Скочи Майкъл и се приближи към него. - А замислял ли си се, че може би заради това си е тръгнала.Какво като си и давал всичко, какво от това?Тя е била държана в клетка.Толкова те е било страх да не я загубиш, че си и предложил брак и си знаел, че ще приеме.Знаел си, че ще приеме, защото тогава е нямала нищо, ти с бил единственото хубаво нещо в животът и и тя е била длъжна.Държал си я насила Раян, тя никога не е живяла с теб.Никога не се е чувствала така както се чувства с мен. -Каза Майкъл и за пръв път нямаш бой.Двамата стояха и се гледаха на сантиметри един от друг без да си кажат нищо.Раян, не можеше да помръдне, чак сега разбираше всичко това.Чак сега разбираше, че ме е държал в клетка с този пръстен, чак сега разбираше, че съм приела по задължение, че никога не ме е карал да се чувствам така както ме кара Майкъл и никога не съм го обичала така, както обичам Майкъл.Аз обичах Майкъл.Аз..аз го... Обичах го!!!