То какво ли не правя  драскам си, говоря си с който е до мен, слушам музика, кълча се ..   

Не само си пея, ами и мъкна телефона с мен вътре  и си слушам докато се къпя танци, песни, много е диво като се къпя ^^

Оо, много са хубавии

Благодаря ви ^^
Следваща част, приятно четене 

Събуди ме поредица трясъци по вратата. По моята врата. Веднага разбрах кой е и какво иска. Отворих бавно. Последва силен шамар, толкова силен, че когато се осъзнах, разбрах че съм на земята. Баща ми крещеше силно, но всичко ми бе някак далечно. Гласът му сякаш идваше от километри разстояние, лицето му, което беше на сантиметри от моето, бе размазано. Още един шамар. Тъкмо се бях изправила в седнало положение и пак бях легнала. Последното, което усетих преди да припадна от болка бе ритник в корема. Когато отново бях в съзнание всичко ме болеше. Отидох до банята. Имах синина на окото, а бузата ми бе зачервена Всяко движение бе пропито с болка. Чух телефона си.
- Ало. – смъмрих.
- Моли, чакам те на две пресечки от вас. Искам да дойдеш бързо, няма време. – беше Мат. Гласът му звучеше притеснено и ядосано. Аз се питах как по дяволите щях да си върша работата в това състояние.
Затворих телефона и се облякох набързо. Кожена пола с лилав потник, кожените ми ръкавици, подарък от Мат и сложих черни очила.
Отворих тихо вратата на стаята си. Нямаше никого. Слязох бързо и чак когато бях навън осъзнах колко е слънчево. Ужас.
Вече бях при Мат. Влязох в колата и му се усмихнах.
- Пак ли? – вече я нямаше нотката на притеснение. Звучеше много ядосан.
- Само малко. – не исках да говоря за побоя.
- Само малко!? Я се погледни! Кълна се, един ден лично аз ще убия този твой така наречен баща!
- Хайде да не говорим за това, а? Нали нямаше време. Кой ще убивам.
- Богат наркоман. Познат е в бизнеса с цигарите. Всъщност, първо ще трябва да вземеш от него две пликчета с дрога. Кокаин и марихуана. Когато ги вземеш му дай тези пари. – подаде ми тлъста пачка – отдръпни се бавно и знаеш какво да правиш след това. Парите остават за теб. Ще те закарам до там и после отивам в хотелската стая. Искам веднага след това да дойдеш там.
- Не е моя работа да взимам наркотици. Това е работа на Рики. – не исках да се доближавам до онзи. Кой знае какъв гнусен дебелак е. А и така имаше по-голяма опастност да пострадам.
- Рики, обаче, не може да застреля човек. Знаеш го .. ще умре след по-малко от една минута след взимането на дрогата.
Не можех да споря. Рики ме дразнеше, но и него обичах като брат.
Стигнахме до мястото. Някаква поляна, до която имаше някаква съборетина. Едно време е било фабрика, или поне аз така си мислех. Мат ми даде последни указания и си тръгна. Трябваше да спре доста преди мястото, на което щяхме да се срещнем, за да не го чуе онзи. Запътих се към мястото.
Някакъв слаб и мършав мъж стоеше с гръб облегнат на стената на сградата с кръстосани крака. Бях на двадесетина крачки от него. Имаше мазна, дълга коса и вдлъбнати кафеви очи. Имаше вид на човек, за когото никого няма да плаче ако умре. Той ми се хилеше мазно, а аз стоях и го гледах сериозно.
- Здрасти, маце. Мислех си, че Мат ще дойде лично. Не знаех, че съм толкова страшен. – хилеше се противно и облизваше мършавите си устни.
- Дай ми дрогата и да си ходя. – толкова ми бе противен, че нямах нищо против да го гръмна, зарязвайки и дрогата и парите.
- Заради характера ли са те били? – гнусния му смях се понесе из цялата поляна - няма да има бум, бум, нали? – опитваше се да гледа умилително, но не му се получаваше.
- Няма. Дай ми дрогата.
Той се запъти бавно към мен. Аз също тръгнах. Бяхме на около пет крачки един от друг, когато спрях. Извадих парите и ги поставих пред себе си. При видът им, кльощавия нещастник се ухили и отново тръгна към мен. Аз стоях неподвижно. Пресегна ръката, в която държеше дрогата. Аз протегнах и двете напред. С едната взех дрогата, а в другата държах парите. Той ги взе и извади пистолет. Знаех, че няма да стреля веднага.
- Искам сега да дойдеш при мен с вдигнати горе ръце. Едно грешно движение и ще ми се наложи да остана на сухо. – ухили се мазно и ми се изплези.
- Искаш ли първо да си сваля полата? Ще ни е по-удобно без нея. – сякаш виждайки хубава жена пред себе си, мъжете губеха всякакъв разум.
Мазникът се ухили срещу мен и изпъшка в знак на съгласие. Разкопчах ципа на полата, за да замъгля още повече съзнанието му. Той се затича към мен и за първи път от началото на срещата ни се почувствах несигурна. Не очаквах да е толкова отчаян за жена. Гнусния глупак ме сграбчи и опря тялото ми на стената с лице към нея. Тръгна да сваля полата ми и в същия момент пистолета ми падна.
- Я виж ти. Нали ми обеща, кукло? – бутна ме със сила успоредно на стената.
- Бях лошо момиче. Накажи ме. – говорех престорено точно като курва.
В следващия момент усетих захвата на ръцете си малко по-хлабав. Само това чаках. Изтръгнах ръцете си и насочих юмрука си право в лицето му. Той падна, а аз вдигнах бързо пистолета и го направих на решето. Сритах го, задето се опита да ме изнасили, взех парите от джоба му, вдигнах леко свляклата се пола и си тръгнах.

Супер е. Искам още ^^

Хехе, благодаря за интереса
Следващата част, приятно четене ^^

Секунда преди дланта ми да докосне нежната му кожа, той хвана ръката ми и с лекота възпря удара. Беше странно, защото макар че бях слаба, имах доста силен замах, а това крехко същество успя да предотврати доста болезнен шамар. Ококорих се срещу него, а той просто пусна ръката ми и ме гледаше право в очите с още един от неговите странни погледи, сякаш виждаше през мен.
- Откъде знаеш за мен? – трябваха ми няколко секунди да се осъзная и щом го направих исках само отговор на този въпрос. Не бях ядосана, а очудена.
- Не задавай въпроси. Аз съм просто сянка.
Устата ми се отвори в изумление. Нямаше начин. Бях болезнено предпазлива докато работех. Беше невъзможно да е станал свидетел на деянията ми. Нямаше да ми каже нищо, дори и да го биех цял ден, макар че започвах се съмнявам, че ще мога да нанеса и един удар.
- Откъде имаш такава сила, та ти си толкова крехък. - придадох си спокоен вид.
- Ще те помоля да не задаваш въпроси за мен. Не желая да знаеш нищо.
Наблюдавах го мълчаливо в продължение на минута. Бе толкова спокоен, сякаш нищо не се бе случило. Гледаше пода и с пръст го докосваше така, сякаш рисуваше нещо. Не бях срещала по-странен човек. Не ме интересуваше откъде е, кои са родителите му, с какво се занимават, къде живее, какво го вълнува и т.н., исках само да знам как е разбрал за мен. Тръгнах си без да кажа и думичка. Преди да изляза от сградата се обърнах към вратата на тоалетната-не ме беше последвал, нямаше го.
Още с влизането в хотелската стая видях Мат, проснат на пода. Отидох до него и коленичих.
- Мат, чуваш ли ме?
- Ъъъ, Лолии.. – казваше ми Лоли, тогава, когато бе толкова друсан, че и своето име не знаеше.
Завлякох го към леглото, където беше Том. Той бе висок, с рижава коса и морско сини очи. Имаше сладко лице, напомнящо на малко дете. Единствения, който не се друсаше, но пък беше алкохолик. Неговата роля в групичката ни беше меко казано смешна. Трябваше да сплашва длъжници на Мат, които се забавяха с парите. Никои от нас не го взимаше насериозно, но бе добър приятел на Мат, още от деца били заедно, затова се мотаеше с нас и от време на време се занимаваше с поръчките на шефа. Сега лежеше по корем и хъркаше. Троснах Мат до него и се зачудих къде е Себастиан. Точно той ми се обади, а нямаше начин да е заминал някъде, в негово състояние бях сигурна, че е припаднал няколко минути след разговора ни. Тръгнах към банята, а по пътя, на масичката видях пликче с бял прах. На него пишеше „Моли”. Смръкнах обилна доза. Беше кокаин. Седнах за секунда на земята до масичката и след това отново се отправих към банята. Във ваната лежеше Себастиан и сякаш си тананикаше нещо, много тихо, едва доловимо. Когато влязох се обърна към мен без да спира мелодията си.
- Какво правиш тук? – изглеждаше повече от очуден, че съм дошла. Въобще не помнеше, че се е обаждал.
- Реших да намина. Изглежда има защо. – очите му бяха кървясали.
- Бяхме се събрали всички и си устроихме малко парти. Изглежда си намерила своя дял.
Обърнах се към огледалото над мивката. Зелените ми очи бяха кървясали, русата ми коса-разрошена, а тънките ми устни бяха в окяно състояние, напукани и изгубили всякакъв цвят. Не ми пукаше особено. Грижех се основно за косата и облеклото си. Взех някакъв гребен и набързо срясах моето съкровище. Обичах косата си. Имаше прекрасен рус цвят, стигаше малко над раменете ми, и изглеждаше като разляно злато. След като приключих с гребена и го върнах на мястото му реших да си ходя.
- Моли? – гласът на Себастиан прозвуча напълно сериозен и все пак нежен. Нямаше го онова кикотене, което правеше на всяка дума, когато бе друсан. Предвиждах какво ще иска.
- Да? – нямах намерение да си играя с него точно сега. Не че ми се прибираше в онази дупка, но не смятах да повтарям случилото се преди два месеца. Обещах си.
- Ела при мен. Искам те пак. – тайно се молех да греша. Сега трябваше да устоя на почти неустоимото.
- Не. – нямаше да остана и секунда повече. Излязох от банята, после от хотелската стая. Когато минах покрай леглото, за да стигна до вратата, някои изръмжа името ми, но не разбрах кой.
По пътя към нас мислех единствено за Себастиан. За онази ужасна нощ, точно след първото ми убииство. Единствения път, когато бях съжалила, че съм се съгласила да убивам длъжниците на Мат. Себастиан ме беше придружил до стара къща, където се криеше бъдещият мъртвец. Трябваше просто да влезем и да гръмна човека. Мат беше изпратил Себастиан с мен за морална подкрепа. След убийството, чернокосия мъж го изведе някъде и след по- малко от пет минути се върна. Аз плачех в един ъгъл на тъмната съборетина. Малка къща с две стаи, мръсен под и мухъл по стените. Като се замисля, приличаше на апартамента на баща ми. Себастиан дойде при мен, прегърна ме и след няколко минути вече ме целуваше. Избърса сълзите ми и започна да съблича дрехите ми.
Тръснах главата си. Не исках да си спомням. Не исках отново да усещам онова смесено чувство на щастие и страх. След това и двамата се правехме, че нищо не се е случило, аз забравих, пратих всичко онова в един ъгъл във сърцето си и не му позволявах да мърда. До преди малко. Тази вечер отново щях да забравям, докато лежа във студеното легло.

Песимистично отвсякъде ://

Страхотноо! Още!! ^^

Интересно е. Искам още ^^

Здравейте. Отдавна не съм поствала нищо, понеже не смятам, че си струва, но все пак .. ето една история. Отсега казвам не е любовна (има съвсем малки любовни нотки), така че тези от вас, които четат само любовни работи спокойно могат да пропуснат тази творба. Също така няма да има и вампири и подобни митични същества. Благодаря предварително на тези, които ще я прочетат 
Ето я и нея:

Почти механично насочих пистолета към него и дръпнах спусъка. Бях го правила толкова много пъти, че вече не ми правеше впечатление. Внимателно прибрах пистолета и бавно тръгнах към „вкъщи”. На половината път усетих телефона си да вибрира. Извадих го от джоба на кожените панталони и вдигнах без дори да погледна кой е. Много ясно, че беше Мат. Единствено той знаеше за този телефон. Беше ми го дал две седмици след като се съгласих да работя за него, за да може да се свързва с мен при нужда.
- Какво стана? – в гласът му имаше нотка тревога, защото този тип беше много опасен, а и два пъти колкото мен.
- Няма го вече, не се притеснявай. – чух тихата въздишка на шефа – дори нямаше време да се съпротивлява.
- Знаех си, че ще се справиш, затова избрах теб.
Затворих без да отговоря. Беше ми все тая дали ще избере мен или някой друг от групичката, която той бе сформирал.
Когато се прибрах, апартамента беше празен. Живеех само с баща си, който пет пари не даваше за мен. Винаги бе някъде навън, или с жени или да пие, а когато си бе вкъщи, беше мъртво пиян или с някоя от онези мръсни жени, склоняващи да спят с него за малко пари. Всъщност, от него не получавах нищо. Един-единствен път му поисках пари и щом го направих получих силен шамар и няколко минути крещене в лицето ми, докато се опитвах да се осъзная и да се изправя от мръсния под. Единственото, което разбрах от думите му бе „Радвай се, че съм те приютил. Не искай нищо повече от мен!”. Последван от още един шамар и трясък на вратата. Спомняйки си тази случка се почувствах още по-празна. Понякога ми се искаше да извадя пистолета и да сложа край на живота му. Качих се в стаята си и се хвърлих върху леглото. За разлика от другите стаи в малкия апартамент, моята бе чиста и единствената, в която баща ми не влизаше. Съблякох тениската, леко опръскана с кръв и останах по сутиен, марак че беше ранна пролет. Опитах се да поспя, но от няколко дни не успявах. Реших да сляза до долу и да си взема нещо за хапване. Вече в кухнята, чух силен трясък на врата и плътния глас на баща ми. Беше пиян и отново с жена. Незабелязано се качих горе, облякох някаква черна блуза, сложих коженото елече и зачаках. Зачаках да чуя трясъка на спалнята на баща ми. Знаех какво следва след този трясък и определено не исках да съм в апартамента, когато започне. След като чух смеховете им и хлопкането на вратата, излязох без да вдигам много шум.
Излизайки от вкъщи се зачудих къде точно щях да отида и какво щях да правя. Реших да отида в хотелската стая на Мат, където бе „убежището” на групичката ни. Там винаги имаше някой, и можеше да ходим когато си искаме. Реших да пренощувам там. Когато стигнах, в стаята нямаше никого. Още по-добре. Бяхме петима заедно с мен и въобще не ми се слушаха глупости. Легнах на леглото и се унесох.
Когато се събудих беше около 2 часа през нощта, а до мен лежеше Рики. Мъж на около 23, занимаваше се главно с това, да ни доставя дрога. Спеше, така че просто се обърнах с гръб към него и отново заспах.
- Алоооу, Молии, Моли!
Сънено отворих очи и видях Рики. Гледката не беше приятна. Очите му бяха кървясали, очевидно дрогиран, мазната му коса се  рееше около него като мокра, а той се хилеше тъпо. Зъбите му не бяха в добро състояние, така че бързо отместих глава и го избутах от лицето си.
- Какво? Спя ако не си забелязъл. – троснах се. Рики беше единствения, който ме дразнеше и само с него не исках да оставам насаме. Той знаеше това и отчаяно се опитваше да промени това.
- Ми, днес си на училище ии такова, то нали почва в 8, пък сега е 7:30, викам си да не закъснееш. Сори ако не трябваше да те будя.
- Мерси, днес ще ходя.
- Ми, време ти е. Не си се показвала от доста време. – тъкмо спечели точки от това, че ме събуди и веднага ги загуби.
- Млъквай. Не е твоя работа.
Оправих си косата набързо и понеже бях спала с дрехите нямаше нужда се обличам и т.н. Излязох. Времето бе слънчево и топло. Не мислех да си събличам елечето, но май щеше да ми се наложи скоро.
Стигнах в училище и още с влизането Нейт се лепна за мен.

Стига да са шоколадови, никога не бих отказала   

здраве - *****
късмет - ****
любов - *
училище - *****
общуване - ******