Нали в историята си споменах,че ще ходя на село-е направих няколко снимки.

--

http://prikachi.com/images/255/3779255o.jpg
http://prikachi.com/images/275/3779275L.jpg
http://prikachi.com/images/281/3779281X.jpg - овца,да,ОВЦА!Престраших се за снимката ;д
http://prikachi.com/images/294/3779294c.jpg някакво прасе за малко да ми целуне апарата ;х
http://prikachi.com/images/302/3779302g.jpg

--

Знам не са хубави,но все пак цъках там... ;д

Мнение/критика?

Mui bien!
Ощее ? <33

Адашшшшшш,как си?

Добър ден!:D

Асссссссссссссссссссссс

Към колко ще излизаме?
Откачам у насс...

Весееееееееееееееей,там ли си?

ОТНОВО отивам на село (имам си една сладка причина  ) .След три дни се връщам и ще пусна другата част тогава (: .Ако имам муза утре сутринта ще пусна към 10 и 30 .

Нямам муза ;хх

little_baby си купи китайски презарвативи!Дадоха й бонус детска количка!

Тоалетна.
Пу..

Нова историйка ^^
Надявам се да ви хареса ((:

--

Седях на спирката в 07:48 и преговарях.Днес щяха да ме изпитват по биология.Не харесвах този предмет,но нямаше как да не изпитат,точно на най-противния за мен урок-оплождане!Сякаш 10-ти клас ученици не знаят какво е.
-Ей,ще се качваш ли или да тръгвам?-не бях чула училищния автобус.Шофьорът ме гледаше злобно,затова просто кимнах и се качих,прибирайки учебника в бялата си чанта,приличаща на чувал.Когато влязох видях Ирене,една от най-близките ми приятелки.
-Ирене.-прошепнах й с мъжки глас на ухото.Тя изпищя и всички се обърнаха.
-Аййй,Катина!-погъделичка ме.Засмях се и точно когато оставих чантата си на седалката,залитнах и паднах върху някой.
-Ойп,пардон.-не спирах да се смея.Изведнъж усмивката ми слезе от лицето,защото човекът в който бях паднала,беше Хавиер!Не знаех какво да предприема!Завъртях се и станах.Преди да седна го погледнах,но веднага свалих очите,защото ме изпиваше със злобни погледи.
-Какво направи,бе?-прошепна ми Ирене.-Осъзнаваш ли,че ще умреш?-шушукаше ми още дълго време,а аз само завъртях очи и я погледнах.
-Ай,ай,Ирене!Престани,нищо няма да стане!-повиших тон,след което кръстосах ръце.Кой беше Хавиер?Защо всички в училище го боготворяха?За жалост на момичетата,той не поглеждаше никоя и никой освен себе си.Не говореше,а ако го направи,то е за да обиди някого.Единственото му занимание бяха незаконните гонки с мотори и боя.Той бе 11-ти клас и въпреки,че имаше по-големи от него,трепереха от страх щом го видеха,или пък му се подмазваха,което още повече го дразнеше.Момичетата му се лепяха,като мухи на мед.Не ги понасяше,дори не им се усмихваше.Откъде зная всичко това?Ами и аз съм влюбена в него,или по-точно в предишния Хавиер.Бяхме малки и постоянно играехме заедно,тъй като родителите ни бяха първи приятели.Така беше до 5-ти клас,но тогава той преживя истински кошмар.Баща му се удави,тъй като корабът му потъна.Майка му след като разбра избяга с любовника си,а Хавиер го остави при сестрата на баща му.Оттогава той дори не се усмихва.Разбира се,има си компания и само нея признава,най-вече Феликс,най-добрия му приятел,а пък по някаква случайност той е гаджето на Ирене.Както и да е.Та,всеки който го закачи,буквално,си изяжда боя,независимо дали е момче или момиче,затова Ирене толкова се притесни.Аз не,защото знаех,че дълбоко в него той си е стария щастлив изпълнен със смях и радост Хавиер.Всички го наричаха Рей,не знаех защо.Аз и Ирене тайно му викаме Хавиер.Е,както и да е.

-Хей,научи ли си урока?-попита ме Ирене.Аз само направих някакво отегчено изражение,след което кимнах.Преди да влезем в час,решихме да си вземем по едно кафе,за да ни събуди.Така и направихме.Преди да вляза в кафенето си оправих дънкения светъл гащеризон-беше с къси панталонки и доста широк нагоре.Отдолу бях със бял потник.Черната ми чуплива коса беше в небрежен кок.На главата си имах черно-бяла кърпичка завързана на възел.Поставих още малко спирала на дългите си мигли и влязохме.Боже мой!Вътре беше Хавиер,заедно със Феликс.Браво!Това значи,че Ирене ще иска да отидем при тях.Каквооо?
-Не.-шепнех аз,докато се приближавахме.
-Да.-с усмивка на лице му изшушука.
-Не,не,не,не.-докато се доизкажа трябваше да се усмихна,защото вече бяхме при тях.
-Здравей.-каза Ирене,тотално забравила ме.Нахвърли се върху Феликс,който за разлика от Рей,беше свестен.
-Ъм,е,аз отивам да поръчам и за теб.-и без да дочакам отговор стиснах очи,отворих уста и забързах с огромни крачки към барчето.-Благодаря,Йоли.-казах на сервитьорката.Грабваща кафетата се запътих към масата.-Заповядаййй.-казах аз и я целунах по бузата.Точно преди да седна,Рей настъпа кафевия ми ботуш.-Хей!-казах аз и погледнах нагоре.
-Какво?-каза като се подпря на масата с две ръце и се приближи.
-Извини се!-тропнах с крак.Той само се изсмя и се изправи.
-Тази дума не съществува в речника ми!
-А думата "идиот" има ли я?
-Моля?-присвих очи.
-Каквото чу.А сега се извини!-той взе минералната си вода и пръсна по гащеризона ми.
-Приемаш ли извинението ми?-попита той и направи сладко личице.
-О,при мен тия не минават!-и докато се изкажа взех кафето си и го залях.Хубавия му бял потник си замина.-Няма захар,но можеш да си сложиш.Да ти е сладко,Хавиер!-извиках аз,като тръгнах да излизам,но той ме хвана силно за лакътя.
-Как ме нарече?-обърнах се и го погледнах право в очите.Черни и безмилостни.
-Нарекох те по име.Какво?Нещо грешно ли казах?
-Ъъ,Катина,мисля да тръгваме,часът започва след малко.-каза Ирене,като стана.
-Не,никъде няма да ходи!