Благодаря ви много,

хмм.. много бързо се развиват действията, малко повече излишни описания, но като цяло е добро
Некст? (f)

Ох, не, пускам и останалата част. Ако се хареса - хубаво, ако не - ами здраве да е.

Далеч не харесваше пролетта. Но някак си идеята, че ще носи по-малко дрехи и ще очаква прохладните вечерни нощи, ще ходи на лагерни огньове, ще носи дълги поли, удобни мокасини и летни пуловери, ще пие горещи кафета в компанията на приветливи хора, ще хапва от онези сладки шишчета, които така сладко пукат, когато ги изпечеш на лагерния огън.. цялата тази мисъл я стопляше.

  Стана, или по-точно, седна в леглото си. Чувстваше някакво неестествено безпокойство, което тровеше ума й. „Що за сън беше това? Нещо неестествено, сякаш ме докосна, докато спях..”

  Отвори прозореца. Вечерния въздух я поободри. Но дори той сякаш беше пропит с неестественото безпокойствие, съпътстващо я още от съня й.

  Чу се писък. Далечен, неестествен писък. Банши? Нейният ли беше? Та какво бе направила тя?

  Отново същия смразяващ писък. Определено беше банши. Но, беше твърде далеч, за да идва за нея. Банши стои на прага на къщата ти, тропа, не, по-точно, дере с нокти на вратата ти. Или се крие в таванската стаичка и потропва  в такт нещо странно, което само то си знае. Този банши беше далеч, не вярваше да е за нея. Не чуваше дращене по вратата, нито потропване от тавана. И все пак, ако не беше за нея, за кой тогава?

  Момичето, Вивиан, живееше в едно доста пусто място, само със своя приятел Грей. Наблизо имаше още няколко къщички. Все пак живееха на края на селото, близо до старите, вече позабравени гробища. От кога ли варираха те? От 17, а може би още от 16-ти век? Банши се е объркал? Едва ли, те не са живи същества, когато умрат, продължават да съществуват само с тази им фикс идея, коато единствено ги държи на вратата между живота и смъртта.

  Още веднъж този писък. Този път прозвуча по-близо. Не, не е възможно. Нали?

  Приятелат й сладко спеше. И двамата се бяха унесли в късна следобедна дрямка, след сънливия ден.

  Дочу тропане на вратата. Но не, не беше на нейната. Беше от съседната къща, от дядо Джери. Какво пък беше направил той? Убил някой? Та той беше толкова приветлив ,мил старец. Не би могъл да навреди и на муха..

  Този път потропването се чу от задния вход на нейната къща. Не, по дяволите, защо?

  Вивиан потръпна. Строполи се на земята, дългата й бледо-розова пола се спусна гразиозно и нежно обви краката й. Момичето заплака. Грей? Може би не беше за нея? Но защо? Какво бяха направили и двамата?.. Но не, едва ли беше Грей. Та той живееше тук от едва няколко месеца. Тя също. Бяха купили къщата заедно след сватбата им на 29 октомври. Бяха се влюбили в винтидж постройката, в големината и в просторната градинка. Дори не беше нужен ремонт. Да не би пък банши да беше за предишния собственик? Като че ли момичето се поосвежи след тази мисъл. Реши да излезе, може би дори да говори с банши. Защо пък не? И преди беше чувала, че е възможно да говориш, да разменяш думи с банши. Наистина зловещо е, но.. поне да опита?

  Напусна къщата. Беше вече доста тъмна нощ, здрача отдавна беше пуснал вечерта да заеме мястото си. Беше студено. И някак си неестествено смразяващо. За момент застина на място. Вратата действително беше леко издраскана, банши беше идвал тук.

  - Ехо? – тихо, но настоятелно повика Вивиан. – Има ли някой там?

  - Ето те и теб, мила.. – чу шепот в отговор момичето. – Трябва да поговоря с теб.

  Вивиан застина. Мила? Кой беше банши?

-         Не се плаши, ела. Няма да те нараня.

-         Призрак ли си? Банши? – недоверчиво попита момичето.

-         Това е единствения начин, по който можех да привлека вниманието ти, мила. Не се плаши, не е сега твоят час. Исках просто да разговарям с теб. – също така зловещо шепнейки довърши банши.

  Момичето като че придоби смелост и пристъпи бавно напред. Заслиза внимателно по стълбата. Беше боса.

-         Не се плаши, дете. Нищо няма да ти сторя, само искам да разговарям с теб. гласът сякаш заглъхна след последните думи. Вивиан застина на място. Изведнъж нещо скочи върху й. Банши! Не, не искаше да разговаря с нея, искаше да я.. точно така ,да я погуби.

     - Защо.. – чу се приглушен писък от момичето. Просна се на земята. Банши зловещо се изсмя. И както неочаквано се появи, така и внезапно изчезна. Но беше вече свършил работата си. Момичето лежеше на студената земя, едва дишащо, кървящо. Банши беше разкъсал врата й, нежното й гърло. Излизаше тъмночервена кръв. Кашляше, дишаше бавно и.. издъхна. Душата й се извиси към небето. Никой не разбра за трагичната й смърт, остана да лежи така до сутринта, когато приятеля й се събуди..

Здравейте. Написах нещо кратичко, но ще постна само част от него сега, ако има интерес, ще постна и останалото от него. Нещо като проза е, или.. мини разказ. Ако някой не знае какво е банши, това е призрачния звук, писък, който някой чува преди смъртния му час. Съжалявам предварително ако има грешки. Приемам критики, мнения..    (f)

„Седиш сам, последен в класната, студена стая. Декември е. Само теб учителката чака да завършиш есето, за което изобщо не ти се мисли. Единственото нещо, което ти се иска сега, е просто да се прибереш, да вечеряш и сладко да се отпуснеш в креслото пред горящата камина и да зачетеш поредната започната книга, чието заглавие така те е трогнало. Но уви, трябва да напишеш проклетото есе..”

  С тази мисъл се събуди едно момиче, което сънливо гледаше в една точка на тавана. Беше й топло. И всъщност изобщо не беше студения, противен декември, а вече беше топлия, приветлив месец май, който очакваше.

same    (f)

Тази по-голям размер?
Много благодаря предварително  (f)

на тази? (arrow)
Благодаря предварително

тeзи? http://24.media.tumblr.com/9fe9f5d7baaa … o1_250.gif
http://24.media.tumblr.com/2b7ac0a0380c … o1_500.gif
http://25.media.tumblr.com/2d7919c0798e … o1_500.jpg
http://24.media.tumblr.com/42b08c2c818c … o1_250.gif

Хей, какво стана с разказчето? с такъв мерак се навих да го следя.. (f)

Давали ли сте монети на такива хора? Всъщтност никога не съм давала пари на подобен род личности.. някак си нямам доверие на никой за нищо
Одобрявате ли това,че някои "големци" така си изкарват парите? Да одобрявам? По-скоро ще изям домат, отколкото да одобря подобен род "изкарване" на пари (аз мразя, ненавиждам домати!!)
Какво мислите за това което прочетохте? Хората, вярно, имат нужда от помащ, но те не желаят да я получат.. Подобни личности им липсва бялата риза!
Замисляли ли сте се някога по тази тема и дали това е възможно? Някак си винаги съм знаела, че е напълно възможно.. Света е пълен с какви ли не личности, не ме изненада особено, но пък това не по-малко ме отврати

Да, определено ми помогна ,изключително много ти благодаря  

Много е добро, а щом е и по повод написано, каузата е добра ;д
В смисъл, добро е  (f)