не се сдържах да не коментирам... невероятно е .. макар и малко мрачно доста реално...

невероятно е 

Не ви искам често помощта, но сега сте ми мнооооого нужни.. работя към една организация от кампанията "връстници обучават връстници" та имам да правя един постер/плакат и рекламни брошури на тема "Лошият магьосник - Наркотик".. та трябват ми снимки/картинки на наркотици, наркомани, неща свързани с наркотиците и вредата която оказват те. Да не е нещо много брутално, че все пак ще виси в центъра на града и ще е малко неуместно. Търсих в гугъл, но нещо не ми допаднаха, намерих само 1-2...

п.с. ако някой има/може да намери подходящи четки и текстури за темата ще съм му много благодарна 

Благодаря предварително!!!  (f)

ако някой знае коя е тази песен моля да каже .. мерси предварително

страхотно е ^^

Вчера срещнах една стара позната. Не се бяхме срещали отдавна и някак си не исках да я срещам. Познавам я по-добре от себе си.. и в същото време усещам как се е променила до неузнаваемост. Аз ли бях като нея, или тя като мен .. не съм сигурна. Но едно знам. И двете сме преживели толкова много.

Седнахме двете една срещу друга и тя ми зададе въпрос:

-Би ли върнала времето назад? За да бъдем отново еднакви… За да промениш нещо? – студената й ръка допря бузата ми и ме накара да потръпна. Погледнах малката детска ръчичка опряна на бузата ми. Беше в контраст с измореното, сбръчкано лице. Тъмните кръгове, бяха в контраст с бледата, почти жълта кожа и розовите устни.

-Не – отвърнах твърдо. – Да бъда отново като теб няма никога да допусна. Това е съдбата, която аз си избрах. Да се променя – осъзнавах, че грешах. Промяната беше глупаво нещо. Особено сега. Да се променя към нещо по-добро би било стъпка към успех, но не. Аз се променях към по-лошо. И най-страшното бе, че го осъзнавах, а не предприемах нищо за да го променя.

-Но не ние избираме съдбата си – прекъсна ме жената.

-Грешиш. – изправих се бавно, а тя ме последва. Нещо ми подсказваше, че тя винаги ме е следвала. Независимо от това,че не исках – Ние сами избираме съдбата си. Сами решаваме дали ще пропилеем този живот, скитайки от дом на дом, молейки за капка милост. Или ще преуспеем и ще дарим живота си за милиони. Дали ще поемем по правия, или по-грешния път. – млъкнах. Бях права. Вътре в себе си го усещах. Но защо тя продължаваше да повтаря всеки мой жест? Едно не разбирах … Защо тя винаги бе там, до прозореца и ме гледаше. Защо, сутрин първо тя ме посрещаше, но въпреки всичко от години не й бях позволявала да влезе в живота ми.

Изведнъж получих прозрение. Тя не бе просто жената с изморените очи и нежните ръце. Тя беше нещо повече. Беше душата ми. Моята съвест. Моето второ, а може би и единствено аз. Тя бе тиха и спокойна, но все пак с очи пълни с обич, надежда и нещо непознато. Нещо което не бях забелязвала.

Вгледах се в очите й. Да… В тях имаше копнеж по изгубените щастливи мигове. Тя бе пропуснала своето щастие, помагайки на другите да намерят своето. Хората бяха прави – този, който се опитва да прави другите щастливи, често е човек е по-самотен и от тях.

*рядко се осмелявам да постна някоя моя словесна творба, но това е, как да го кажа... моята гордост  надявам се да ви хареса 

да точно така x_alien_x мерси много .. просто ми трябват по-известните й и запомнящи се песно мерси много

По музика имам да правя една "домашна" *колкото и странно да звучи така е ;/* та ми трябват хитовете на Инна.. освен Hot и Love с който изгря ... трябва ми и непо по-ново ... мрс предварително :*:*

love.net .. уникален <3

Не съм сигурна дали се води непристойno поведение или цинично/вулгарно държание но ... ето:
снимка
коментар
профил

няма проблем [: всеки може да сгреши

p.s. получих това, което исках темата може да се заключи

защо да е грешен.. аз искам снимки.. нали в "искам снимки" трябва да е ?