Аз влизам да се сливам, после ще пиша.

Мерси.

Нп. Прочете ли вече първата книга от Игрите?

Ами, свалям едни филми, чатя и слушам музика.Ти?

(wave)

Добре. Мер ми писа ЛС, от доста време не я бях виждала в темата.В скайп я бях мяркала, но не и писах, защото нали има изпити и т.н. и викам да не и преча.
Ти как си, какво правиш?

И при нас валя, но беше към 8.Супер силен беше, направо реки станаха.Остави я начупена, защото в това топлото така или иначе дори и да я изправиш пак ще се начупи, поне при мен е така.

Какво правиш?

Ммм, не.Майка ми е по online пазаруването.

Аз вчера изгледах 5 еп от 3 сезон.Много як беше.Сега пък си свалям 2 сезон на Prison Break.

В скоро време ми се очертават доста пътувания, така че предварително се извинявам, но няма да имам възможност да пускам части.

50 ЧАСТ.

След словесната схватка, аз и Карли се запътихме към къщата и, а Майкъл и Джейк... е, за тях нямам представа.За поредна вечер бяхме станали център на вниманието.Когато хората разберат, че ще има купон сигурно си казват "Да, защо да не отидем?!Раян и Майкъл ще са там.Сто процента ще си разменят някой юмрук и няма да ни е скучно."След около 10 минути вървене с Карли пристигнахме.
- Аз ще си лягам. -Казах, докато тя заключваше вратата, а аз си събувах обувките. - Толкова съм изморена.Искам просто да си легна и когато се събудя тази нощ да е минала.Защо трябва да е толкова сложно, Карли?Защо?Тъкмо, когато си мисля, че Раян най-после се е вразумил...БАМ.Поредната караница.Просто съм толкова изморена. -Казах аз и закрачих по стълбите към втория със затворени очи.
- Знаеш, че не съм на негова страна...изобщо, но не му е лесно.Той е бил сгоден за теб, Елизабет.Мислел е, че ще прекара животът си с теб, че заедно ще имате деца и ще ги гледате как растат, а изведнъж всичко рухва и остава сам.Бившата му годеница гадже с най-добрия му приятел.Това не е нещо, което преодоляваш за един или два дни. -Не знаех какво да отговоря, за това просто стоях и я гледах замислено.Бе права.Наистина бе права, но това все пак не оправдаваше Раян.Твърдеше, че ще се постарае нещата да потръгнат, твърдеше, че ще се опита да свикне с мисълта за мен и Майкъл, а единственото, което правеше бе да се заяжда и да си търси поводи за бой.Това определено не бяха действия на човек, който се опитваше и който полагаше усилия.Свалих поглед от Кар без да кажа нищо и се качих в стаята си.Свалих дрехите и влязох да се изкъпя.Един душ след тежка нощ винаги ми помагаше.Имах чувството, че водата отмива не само потта, мръсотията и миризмите, които бе попило тялото ми, а и всичко, което ми се бе насъбрало.Всичката негативна енергия и всичките лоши преживявания и спомени.След като излязох от банята се подсуших и се облякох.Докато нахлузвах дрехите на тялото си бях овила косата си с кърпата, за да не ми се пречи.Обух си боксерки в черно и бяла тениска.След това пуснах косата си и излязох на терасата да простра дрехите, с които бях тази вечер.Изпрах ги, докато се къпах.Нощта беше толкова тиха и спокойна.За миг останах и се насладих на гледката.Вълните сякаш идваха право към мен, къщата на Карли бе разположена точно на плажа.Бе невероятно.Вятърът се плъзгаше под дрехите ми, сякаш бях съвсем гола.Преминаваше през мокрите ми коси и настръхвах, като че ли тъкмо бях излязла от морето.Поех си дълбоко въздух и се прибрах.Подредих разни неща, които не си бяха на мястото, загасих и си легнах.Протегнах се и извадих чаршаф от раклата до леглото.За мен нямаше значение, колко е топло.Винаги трябваше да имам завивка до себе си.Най-малкото не, за да се завивам, а за да я прекрача и по този начин да разхлади краката ми.Лунната светлина бе насочена право към лицето ми и не можех да заспя.О, кого заблуждавах.Не светлината бе виновна за безсънието ми.Животът ми бе виновен за това, цялата тази каша.Тъкмо, когато се бях отчаяла, че ще скучая цяла нощ, телефонът ми извибрира няколко пъти на бюрото срещу мен.Скокнах от леглото и побързах да го вдигна, преди да е започнала мелодията, и Карли да се събуди.В следващия момент се опомних, че сега бях в нейната къща, а тя бе огромна.Нямаше начин звукът да достигне до стаята и.
- Ало. -Казах сънено аз и дори не знаех защо.Нито ми се спеше, нито ставах от сън, по навик...предполагам.
- Хей красавице. -Беше Майкъл.Толкова се зарадвах, когато чух гласа му.Върнах се в леглото с най-голямата усмивка и прегърнах една възглавница. - Спиш ли? -Попита той и го чух как дърпа от цигарата си.
- Не, не мога.Не спирам да мисля за купона.Ти какво правиш?
- Разхождам се по плажа и пуша цигара.
- Майкъл, към 3 през нощта е.Какво правиш навън, прибирай се.
- Знам, но исках да те видя.
- Какв.. -Започнах да задавам въпроса и тогава погледнах към терасата.Метнах възглавницата на леглото и излязох навън.Майкъл бе там.Нагазил до глезени във водата, на стотина метра от мен, но там.Не се приближи, за това продължихме разговора по телефона, като се гледахме от разстояние.На лунна светлина не се виждаше кой знае колко, но можех да зърна усмивката му.Когато изкарваше димът от цигарата сякаш не бе реален.Сякаш бе привидение.На нощната светлина, вълните, скалите, пясъкът и този дим, който се разсейваше около него...нереален.
- Мислех си за партито и за нещата, които каза.Всичко бе вярно, абсолютно всичко.С теб наистина се чувствам свободна и сякаш мога да направя всичко и знам, че ти ще си до мен, за да ме подкрепиш.Тази нощ осъзнах, че... осъзнах...
- Обичам те. -Каза той и ме изпревари.Беше се обърнал точно към мен и дори и да бяхме далеч един от друг, за мен нямаше по идеален момент от този.Чувствах го точно до мен.Сякаш бе на сантиметри от лицето ми.
- Аз щях да кажа същото. -Казах аз и се засмях леко.
- Знам, но исках да го кажа пръв.
- ...Обичам те, Майкъл.Обичам те...

Пак ни извикаха в училище. |-(