Youtube или Vbox7 ? - YouTube, във вбокс въобще не влизам
Кафе или Капучино ? - капучино
Торта или Кекс ? - торта
Купен или направен подарък ? - по-скоро купен
Колони или слушалки ? - слушалки
Гребен или четка ? - гребен
Iphone или BlackBerry ? - BlackBerry
Лодка или кораб ? - голям, голям кораб 
Маруля или зеле ? - обожавам маруля 
Котка или куче ? - kitteh  ^^
Плюшена или стъклена играчка ? - плюшена да си я гушкам ^^
Гривни или гердани ? - гривни
Фондютен или пудра ? - нито едно
Червило или гланц ? - гланц
Очна линия или черен молив ? - зависи
Китайска храна или суши ? - не съм опитвала нито едно от нещата, но мисля, че ще предпочета Китайската храна
Дълга ваканция или екскурзия до Франция ? - екскурзия до Франция-мечта ми е 
MP4 или GSM ? - зависи

Хайде още

Ще се оправя и излизам да цъкам баскет ^^

Мнение, мнение   искам ощееее 

Следваща част няма да има, но скоро ще пусна нова история

Уникално още ^^'

Харесва ми 

Време
Ем ..

Ммм, искам ощее, бързоо 

Оо, много е хубаво, искам ощеее

Следваща част. Благодаря за интереса 

Като по чудо се разминах с „баща си” вечерта и спах добре. На сутринта го намерих мъртво пиян на земята. Подминах го и излязох. Мат отново ме беше викнал до апартамента. Времето беше мрачно и се канеше да вали, а улиците-пусти.
Още с влизането ми в апартамента Мат се развика.
- Какво по дяволите си правила цяла нощ в онзи апартамент!? Казах ти да не ходиш там. Като по-чудо не те е бил. Или е, я да видя, имаш ли белези някъде? Бил ли те е? – крещеше в лицето ми, а аз не отделях поглед от Себастиан, който стоеше на дивана и гледаше към земята. Окото му беше леко посинено.
- Не ме е бил, ок! Престани да ми крещиш! – сега аз бях тази, която крещях – И имаи късмета ти да си този, който е насинил окото на Себастиан! – бутнах го, нямаше кой друг да е.
- Аз бях! И как не-пуснал те е да си отидеш! Ако не се бях надрусал щях да те спра и сам да те набия, че си тръгваш, макар че знаеш колко е опасно! Какво още правиш там!? Защо не напуснеш? Какво те спира!? – Мат беше пред някаква нервна криза. Изглеждаше толкова разтревожен и бесен.
- Ако още веднъж докоснеш Себастиан ще те убия, лично аз. Няма да ми мигне окото, дори. Ти ме направи такава. – съсках на сантиметри от лицето му. – Не е твоя работа какво още търся там. Никога няма да ти позволя да узнаеш. – вече говорих спокойно- Не желая да се месиш в делата ми. И какво толкова ти пука. От теб се иска просто да ми казваш кого да убия и това е. Какво си се загрижил за моя живот?
- Ако ти умреш, ще трябва да си търся нов поръчков убиец. Това не е лесно, още повече, че ти си перфектна в работата си и ще ми е невъзможно да намеря някой добър колкото теб.
- Достатъчно! Остави я намира, живота си е неин. Тя ще се премести при мен, така или иначе. – Себастиан се озъби на Мат, но знаех, че и на мен няма да ми се размине – А ти. – обърна се към мен -  Не ми трябва закрилата ти. И сам мога да се грижа за себе си. Още утре ще отидем да си събереш багажа и идваш при мен. Ако искаш, понякога може да ходиш там, за малко, но условието е, че ако дори веднъж се върнеш наранена, ще го убия и няма да има за какво да ходиш там. После ако искаш убии мен.
- Кой луд ще иска да се върне в ада, ако веднъж е излязъл от там?  - Мат се обади и ме погледна.
- Не знаеш през какво съм минала, копеле. Не ме съди, при положение, че не знаеш нищо за мен! – изкрещях и ударих шамар на шефа си.
Той ме погледна и заговори спокойно, твърде спокойно.
- Ти си първата, която си позволява да ми удря шамар. Не мисля да те наказвам. Знаеш ли защо толкова искам да се махнеш от там? Защото ми пука за теб и то много. Искам да си добре, искам да те виждам здрава. Знаеш ли какво ми коства да виждам синините и раните по тялото ти толкова често? Знаеш ли какво е да искаш да убиеш някого по най-жестокия начин, защото наранява нещо скъпо за теб, но да не можеш, да не ти е позволено. Да знаеш, че ако направиш нещо на този изруд, това което си защитил ще те унищожи.
Напоследък всички бяха много разнежени. Нямах намерение да се впускам в сълзливи драми и приказки. Обърнах се към Себастиан.
- Баща ми в момента е мъртво пиян. Хайде да отидем сега. – казах и излязох от апартамента.
Себастиан ме последва и през целия път не си казахме и дума.
Когато стигнахме, пияницата още лежеше неподвижно и хъркаше. Подминахме го и чух как Себастиан издава звук на отвращение. Аз дори не го погледнах.
Извадих два куфара от под леглото си и ги отворих. Набързо сгънахме дрехите ми и ги прибрахме в куфарите, сложихме и всички останали дребни нещица и излязохме набързо. Не исках повече да се връщам тук, макар че щях да дойда минимум още веднъж.
Когато пристигнахме в къщата на Себастиан, ми трябваха няколко секунди, за да осъзная къде се намирах. Къщата беше огромна. Още на входа личеше колко е величествено това място. Вратата бе голяма и от тъмно дърво, масивна със златни чукало за врата и дръжка. Вътре имаше огромно пространство с мраморен под. Мястото бе толкова светло, чисто и приветливо. Толкова различно от собственика.
- Тук ще живееш. Имам две прислужници, единствените хора, освен мен живеещи тук. Вече съм ги предупредил за теб, така че можеш да ги командваш както си искаш. Една от тях ще идва сутрин в стаята ти, за да види дали се нуждаеш от нещо. Това е твоя дом, можеш да правиш каквото си искаш в него. – Себастиан говореше монотонно, сякаш му бе скучно или го бе казвал милион пъти.
- Ти да не си някакъв граф? – още не можех да се начудя как такъв човек като него може да има такава къща.
- Родителите ми бяха много богати. Израстнал съм в тази къща, но когато бях на 16 те умряха, бяха убити, де. Всичко остана за мен. Поех по малко по-различен път от този, който ми беше определен.
- Ясно. Покажи ми стаята ми. – не че тръпнех от желание да я видя, но не желаех да разпитвам за миналото му и т.н.
Той тръгна по огромните стълби точно срещу входната врата. Беше точно като в замъците. Отведе ме в някакъв коридор с много врати. Всички бяха кафеви и лъскави. Имаше само една, която се различаваше по цвят. Тя бе бяла, но също толкова красива. В тази врата влязохме.
За втори път се ококорих. Стаята бе огромна с мраморен под. Точно срещу вратата имаше огромен прозорец, който позволяваше да се види красивата градина. Огромно легло с бели завивки и меки възглавници, красива бяла тоалетка отрупана с гримове и други разкрасяващи продукти. Имаше голям гардероб, отново от тъмно дърво и още една бяла врата срещу леглото. Банята. Запътих се към нея без да кажа и думичка. Отваряйки вратата пред мен се откри най-голямата и хубава баня, която някога съм виждала. Отново мраморен под, голяма бяла вана, върху която бяха подредени шампоани, душ гелове и някакви препарати за правене на балончета. Имаше и душ кабина и малка бяла мивчица. Беше толкова чисто и красиво. Можех да живея и само в банята.
- Уау. – само това успях да кажа.
- Подреди нещата си и си почини. Аз излизам. Мат ме помоли да свърша няколко неща след като те настаня. – говореше нежно и все пак сковано, сдържано.
- Добре.
Той излезе без да каже и думичка повече.

Ооо, благодаря ви тоооолкова много   
Ето и следваща част, макар че мислех да я пусна утре. Приятно четене ^^

Когато влязох в хотелската стая, там бяха всички.
- Боже, пак ли те е бил!? – Себастиан се развика при вида ми.
-Нека не говорим за това. - казах и се тръшнах на леглото.
- Моли, знам, че не ти се говори за баща ти, но това което ти причинява е зверско. Защо не останеш да живееш тук? – Мат се държеше прекалено мило. Първоначално се помислих, че е друсан, но не беше.
- Няма да оставам тук. – бях категорична. Това бе нашето убежище. Не исках да живея в тази стая.
- Тогава ела у нас. – каза Мат, а след него един след друг се изредиха и останалите трима. Всички ми предлагаха подслон.
- Не. Не искам да преча на никого.
- Ти не пречиш. Моля те, ела вкъщи. Знаеш, че имам голям дом, нищо няма да ти липсва. – усещах, че Себастиан е готов да ми падне на колене.
- Ако планирах да отида в нечии дом, твоя щеше да е последния ми вариант. Въобще не искам да прекарвам всяка вечер, посрещайки различни жени и слушайки „разговорите” ви.
- Ооо, ти не знаеш!? – обади се Том – нашия плейбой е чисто нов човек. Не е спал с нито една от почти една седмица.
- Нито една? – окорих се и погледнах Себастиан.
Той стоеше и гледаше към земята. Явно не искаше да знам.
- Какво стана с убийството? – изглежда и Мат не желаеше да говорим на тази тема.
- Глупакът се опита да ме изнасили.
- Моля!? – Рики сякаш беше чул, че майка му е умряла.
- Е к’во пък толкова. Не е като да се случва за първи път. Ето ти още 100 долара за извинение. – Мат изглеждаше напълно спокоен. И беше прав. Доста често се случваше длъжниците на шефа да се опитват да ме насилват. Никои не беше успявал.
- Както и да е. Ще си ходя. Чао. – не исках да си ходя, но нямах друг избор. Не исках да оставам тук.
- Луда ли си!? Не те пускам! Преодолей си егото и остани тук. Ще минеш през тази врата само през трупа ми! – Себастиан крещеше в лицето ми, но не с ярост, напротив, с нежност, притеснение. Нямаше да ме пусне.
- Добре. Оставам. – склоних. Нямах друг избор.
- Ми аз и Том мислехме да ходим в бърлогата. Някой с нас? – бърлогата беше стара сграда в която се събираха много наркомани и си правеха сбирки. Там всичко бе позволено.Бях ходила само веднъж и не смятах да повтарям. Рики и Том, обаче бяха големи фенове на мястото.
- Не. Айде чао. – Мат стана и се запъти към банята.
- Моли, искам да дойдеш да живееш при мен. – Себастиан и аз бяхме насаме, а това означаваше, че ще моли да отида да живея у тях.
- Не мога. – не исках.
- Преглътни гордостта си. Ти си малката ми сестричка. Обичам те, Моли. Обичам те с цялото си сърце. Искам да живееш при мен.
- Откога малките сестрички спят с братята си? – сопнах се. За първи път ми казваше, че ме обича. Уплаших се.
- Моля те. – беше искрен.
- Нека помисля, ок? – знаех, че ще склоня, макар че не исках нищо между нас.
- Докато мислиш няма да стъпваш в онзи апартамент. Забранявам ти. – говореше сериозно. Знаех, че го прави за мое добро, но мразех някой да ми налага забрани.
- Остави това на мен. – нямаше да му се развикам. Той просто се опитваше да ме предпази.
В следващия момент Себастиан стана от мястото си и ме прегърна силно.
- Обичам те. Знай това.
- Знам. – казах и излязох от апартамента.