Печена

На Marietchety

Никой...

Жаба.

На HotoxBitch.

То да беше само една картинка... Снимките й (които качва в "Забавни") са докладвани най-редовно и после са преместени.
П.П. Знам, че това не е причина да я банват, но искам някой да я предупреди, за да не продължава създава излишна работа на модераторите.    |-(

Нова история!

Глава 1

Мамка му! Или както би се изразила Джоржия Никълсън- "Merde на квадрат!" Колкото и пъти да си повтарям, че "Мартин Лий Купър" е напълно нормален колеж, животът ми си остава все същата простотия. За тези, който не знаят "Мартин Лий Купър" е изправителен пансион... А  аз винаги съм била примерно дете! Никога не съм правила проблеми на родителите ми, винаги съм била отлична ученичка и спортистка... А сега съм тотално прецакана!
Още не съм влязла в сградата, за да се настаня в общежитието си, а вече ми се иска 4-те години, който тябва да прекарам там, да са към своя край.
Бях приета в Калифорнийския университет, където щях да уча за ветеринар, но в последния момент, точно преди майка ми да подпише договора ми за убучение в главата й се зароди най-ужасната идея. Тя бавно бе надигнала главата си от листа и се бе усмихнала.
-А защо да плащаме за колеж, когато можеш да учиш безплатно в "Мартин Лии Купър" при мен?!
-Защото...- започнах, но тогава тя скъса договора.
С което провали целия ми живот, без да си дава сметка.
Но освен отчаянието, което започва да ме обзема докато гледам сивата сграда и решетките на всеки прозорец, в момента изпитвам и вина. Заради Алекс- моята най-добра приятелка. Планирахме да учим заедно в Калифорнийския, а после да отворим ветеринарна клиника. Но щом разбра за гениалността на майка ми, Алекс настоя да дойде с мен.
-Кари, ще завали всеки момент! Айде да влизаме!-наруши тишината приятелката ми.
-ОК...- въздъхнах и нещо ми подсказв, че ще правя същото всяка сутрин от  присъдата ми.
Фоайето на сградата е сиво(о, чудо!) и безвкусно обзаведено с две кафеви и изтърбушени кресла, дървена маса между тях и едно разпадащо се бюро за рецепционистката. С Алекс се насочваме към него и щом стигаме до там, рецепционистката, най-обикновенна дърта и безлична лелка със плетена зелена жилетка и перлени обици, ни оглежда баавно и с провлачен, и пресипнал глас пита:
-Име?
-Каролайн Гилфорд и Александра Стоун.
Бабето започва да рови в едно чекмедже и точно преди да дам старт на пускането на корени, тя измъква един ключ.
-Етаж 2, Стая 212. Приятен престой в изправителен пансион "Мартин Лии Купър"!- досега чували ли сте, че времето прекарано в изправителен пансион може да е приятно? Аз не.
С дружката ми бавно се ориентираме към стълбите и започваме мъчителното изкачване по пътя към "килията". Дано да не е сива!
  Няколко минути по-късно вече сме се ориентирали накъде е етажа и сега треперим пред врата с очукан СИВ(не, не сребърен- СИВ!) надпис- "212".
-Кер, можеш да отключиш. Ръката ми ще се откачи след малко!- изхленчва Алекс.
Тъкмо да и кажа: "В момента съм пред прага на ада! Ни най-малко не ме интересува ръката ти!", но си напомням, че съм й длъжница, за дето я доведох тук, и за това като послушно детенце вкарвам ключа в ключалката и... По дяволите! Запецва!!!! Започвам да въртя ключа наляво-надясно, но вратата си остава все така заключена. Което като се замисля е хубаво, защото няма да вляза скоро вътре и няма да се ужася от вида на стаята.
След малко и Алекс се включва в борбата, и след 23 века се чува изщракване и вратата се отваря. Двете взимаме багажа си и пристъпваме в новия си дом.

Е, надявам се да ви е харесала! Пишете, за да знам, дали да продължа!

Не не я следя, посто често разглеждам картинките в забавни и ми се набиват в очите ТЪПОТИИТЕ, които тя качва. И понеже го прави най-редовно, реших да я докладвам, за да може някой друг, освен мен да я предупреди. 

А, и тази също-
http://kaprizen.com/?cat=1&img=1758153
Защо ли не се учудвам, че е качена от Kremi_979797...

Да знам, че е нова, но аз два пъти и пращах линк към темата "КАтегории снимки" и тя ми отговори, че отдавна ги е прочела. Така че, факта, че е нова не е кой знае какво оправдание.

Мнооооого ми хареса, обаче имам една забележка- броят на сричките трябва да е равен. Иначе се получава доста тромаво. 

Различно е и ми харесва. Некст!