Само да кажа, че историята не е за елфи ;дд И се извинявам, че не се е получило като хората написаното, но на компютър просто не става иначе.В тъмно черно са ми цитатите и просто съм цитирала една друга книга.

П.С.:ще има елфи, но само за малко

Ето ме тук с моята история ^^ Не знам дали ще ви хареса, но...Поне можете да изразите мнение =]

Здравейте, аз съм Норфилда и съм елф!Живея в Ностбрусингстън, градът на елфите.Ние сме малки добри магически същества, които обичат мира и спокойствието.
  Не, това не е типичната история.Не е историята, в която се разказва за сладки елфи и много любов.Да, не е вашата перфектна история...моята е!История, която ми показа другата страна на живота.Изпълнена с кръв и омраза.И тази, която ми показа, колко малко знам за света, за живота си..за себе си!
  Оставате ли?Защото още не е късно да смените книгата с ''Норфилда и страната на елфите''.Добре, тогава ще е добре да знаете коя всъщност съм аз.Или коя си мислех, че съм!Едно типично момиче.Сара, от Джърси, на 16.С типичното име, от типичното място, на типичните тийнейджърски години.С типичното лице.С типични малки лунички, разпространили се като дебела лента под двете ми типично-сини очи.С типичната сламено-руса коса, типичните плътни устни, типичните гъсти мигли, натежали от задълбочени мисли и типично бледата кожа,е, моята е малко по-нетипична, но...Както казах, типичното момиче, от типа ''Британски книги''.Но за книгата не се съди по-корицата...
  О, и с тотално странния лилав кичур.Майка ми-Диан, е, не ми е истинска майка, но по-късно за това, казва, че в яслата хулигани ме боядисали по време на ремонт на оградата.Честно казано, така и не й повярвах.И всичко се усложни повече, когато намерих онази книга! Не я помня особено, но ще запомня прочетеното.Беше точно за кичура.За магия и линия на живота.И че се предавало на пазителите.А, да, цветовете значеха нещо!Нека помисля...лилаво, ъм, точно така, свобода.Тогава Диан влезе в стаята и взе книгата от ръцете ми.Другото, което ще запомня, бе изражението й!Някак празно, но в същото време изплашено.Сякаш пищеше без глас!
  Диан рядко ми говореше за родителите ми, но след тази случка тотално спря.Знам само, че са загинали в катастрофа.И за това не й вярвах, не беше добра лъжкиня.Диан ме намерила и ме приютила.Поредната лъжа, тя е познавала родителите ми, и го знаех много добре.Имах само една тяхна снимка.Бяха много щастливи заедно! Понякога ги сънувах.Нямаше имена, а и образите бяха размазани, просто чувствах, че са те.Умираха, и то болезнено.Когато майка ми, така де, новата, ме чу да викам имената им на сън, взе и последното нещо, доближаващо ме до тях.И спомените просто избледняха...Докато просто не изчезнаха.
  Или поне беше така до миналото лято.Това заветно лято!Лятото, в което се молех за друг живот- живот, изпълнен с поне мъничко магия...Но както казват ''Внимавай какво си пожелаваш''!
  Ами ако ви разкажа?Но откъде да започна?Предполагам, от деня в който всичко се случи.Самото начало!
  Тя пищеше!Млада жена, с буйна червена коса, черни очи и...и бял кичур.Имаше малки лунички, разпростиращи се по нежното и лице.Тялото и бе окървавено
-Бебето, ражда се!-провикна се някой
-Но терминът е след 3 месеца.Как би могло?!
-Спокойно, госпожо.Господине, ще се наложи цезарово сечение.
-Просто го извадете възможно най-безопасно.Чакайте, май няма да е нужно- бебето излиза.Бързо!-извика едър мъж
-Колко те мразя!-викаше червенокосата жена
-Колко те обичам!А сега-напъвай, почти излезе.-надвеси се над нея едрият мъж
-А-а-а!Не, не мога!
-Мила, виж ме, не затваряй очи.Аз съм тук!
-Поздравления!Имате прекрасно момиченце.-каза акушерката
-Може ли да я подържа?-прошепна през сълзи от щастие майката
-Разбира се.-обади се тя отново
Тогава лекарят я повика.Започнаха да си шушукат нещо, след което погледнаха бебето.
-Наред ли е всичко?
-Госпожо и Господин Пилър...Бебето ви!?-зашепна лекарят
-Очите му, лилави са!-акушерката се паникьоса-Как би могло?!Как би могло?!
-Възможно ли е?-каза безчувствено бащата
-Не, не може!-заплака майката-Не трябва!Тя е..пазител?!Но, но, не!Не...
  Опа, не това начало!Въпреки, че ми беше много любопитно какво се е случило.Но сега сме тук за друго.И така, беше топъл летен ден

явно да ;дд

амии познах го, но прекалено късно се усетих да го напиша

София, ами ти?

0% 

колко процента обичаш училище?

Сори, че се намесвам но...споко, ще си ги вземеш.И без това ще искат да им се махнеш от главата по-бързо а иначе е страхотно, че ще правиш изложба

Hey ^^ Пф...мога ли да се ''натреса''?