Хубава е 

Предварително се извинявам за правописни и пунктуационни грешки.Това за хаос магията,предупреждавам,че нямам представа дали същиствува такава магия. Надявам се да ви хареса.Приятно четене.
И извинявам се , че е толкова дълго.

Седях облегната на каменната колона,вятъра развяваше русите ми коси.Усещах мириса на теменужки,мама винаги ухаеше така.Днес беше денят в който тя почина.
Преди тринайсет години тя беше на поход до ,,Самотната” планина , тогава са ги нападнали.
Когато почина всичко се промени,татко стана по-строг с нас.Постоянно се притесняваше за нас.
Казвам се Лейла и съм елф,на 3415 години съм – така нареченият елф тийнейджър.Ако си мислите,че живота ми е лесен – грешите.Израснах сред тримата си по-големи братя – Леголас,Арагорн и Ивънс.Винаги са ме подкрепяли и са ме разбирали.
-Ето къде си била – Брат ми Ивънс умее да се предвижва безшумно и следователно да те плаши да смърт.- Тя ти липсва нали?!
-Липсват ми приказките и,липсва ми гласът и.-говорех все още загледана в залязващото слънце.
-Всичко ще се оправи.Да вървим. – укоражителният му поглед ме успокои до някаде.
Вървяхме по пътеката през градина зад замъка ,,Корак”.Градината зад замъка е любимото ми място.Винаги мога да размишлявам седнала на някои дънер.Обичах да ходя до старата крепост ,,Елинор”
След кртко време излязохме на площада.Там ни чакаха конете , които щяха да отведът мен и братята ми в замъка ,,Авалон”.Там щяхме да живеем от сега на татък.
-Къде се изгуби,Лейла?-попита ме Арагорн възседнал страхотният се бял жребец Брего.Изглеждаше леко раздразнен,но определено не беше раздразнен заради закъснението ми.
Арагорн е средният брат.На 5001 години е.Един от най-добрите стрелци е и умее да чете мисли.Висок,строен,тъмнокос,с страхотни астребови маслинено черни очи.Млад но женен за Амбър-добро момиче от род известен с почтенността си.
-Тръгваме ли?-измъкнх се.Метнах се на черният си жребец Едорас и го подкарах в тръст към главната порта на замъка.
-Лейла може ли да поговорим?-баща ми яздеше,неоткъсвайки поглед от пътя.Всякаш се страхуваше нещо да не изкочи от гората.
-Разбира се татко.-Гледах направо без да откъсвам поглед от страхотната гора.Бледо зеланата ми рокля,се спускаше на около две педи от земята.Тъмно лилавата ми перелина бе леко отметната назад но качулката беше на главата ми.Всички от семейството имахме такива перелини.Носим ги почти постянно и слагаме качулките постянно така трудно ни разпознават.
-Разбирам,че си растроена от смъртта на майка ти,но разбрах,че си опитала да отвориш хаос портал.Опасно начинание.Не си го изучавала още.
Хаос порталът отваря портал към друг свят в друго време.
-Исках развлечение,а и може да доведа помощ.-погледнах баща си с крйчеце на окото си,той ме гледеше тъжно и въздъхна недоволно.
-Знае,че войната няма да свърши,водим я от 10 000 години.Те няма да се откажат Лейла.
-Но можем да намерим някакво оръжие от бъдещето и да ги победим.-погледнах баща си.Винаги е бил предпазлив към нещо ново или непознато за него.Предпочита да изгуби,но да не рискува.
-Хаос порталите се затварят много бързо може да не се върнеш.Може да се отвори след месец или година.-Изражението на лицето му  беше по-скоро леко притестнено отколкото ядосано.
-Защо да не рискуваме.-не бях уверена в думите си и той усети това.Усмихна се леко,и каза:
-Дори и ти не върваш на думите си дъще,прочетох мислите ти.-Засмя се,и ме погледна умилен-Ти си добър човек,но не бих те рискувал за нищо на света.Ти и братята ти сте най-скъпото нещо за мен.-Засмя се отново спря коня си за да дочака съветника си за да з апочна безинтерестният си разговор обсъждайки породи коне.
Яздех в тръст,спомнях си за веселите моменти с мама.Колко вечери съм прекарвала в стаята и,слушайки приказките и.Как сме играли на криеница в огромната градина,и как вечно се губех в нея и плачех докато не ме откриеше мама.Как ме научи да яздя.Как ме водеше в планините.Докато....
-Каде се отнесе отново?-видях смеещият ми се насреща Леголас.Легалас е най-големият.С дълга бяла коса  (не е стар чак толкова много,косата му е толкова руса,че е като бяла) сини очи и стрино тяло, като всеки един от нас.Женен.И затова много от дамите в кралският двор,не го обичаха много.Беше много директен към всеки независимо дали е крал или обикновен елф.Той също можеше да чете мисли или по-точно целият ми род имаше тази дарба,но брат ми можеше и да вижда през стени и през каквото си поиска.
-Отнесена не точно.-Погледнах го.Стана ми смешно,такива физионимий умееше да прави,че можеш да паднеш от смях.-Какво?
-Нищо сестричке,но си вдигни качулката и си отваряй очите,Ивънс чу нещо-Произнесе тези думи шепнешком и оглеждайки всякаш някои може да го чуе.След като забеляза учуденият ми поглед допълни-просто бъди внимателна.-препусна напред.Изведнъж чух странен шум на няколко метра от мен,хванах лъка окачен на седлото,готова да го използвам.Шумът ставаше по-силен и всякаш идващ към мен.С светкавична бързина откачих лъка и извадих една срела,опънах тетивата бавно,прицелих се в храстът от където идваше шумът и пуснах стрелата,тя изсвистя и след секунди чух охкане.След малко от храста излезе Ивънс със срела в крака.
-Да ме убиеш ли се опитващ-изкрещя той,докато се опитваше да извади стрелата,полу смеейки се полу охкайки.
-Чакай ще ти помогна-Слязох от коня си той ме следваше дори без повод.извадих бялата си кърпичка и я свих в едната си ръка.-Какво правеше в храстите-попитах аз докато хващах стрелата.
-Ами аз.......бях до тоалетна-изчерви се Ивънс.И започна да се смее.-Имаш добър мерник.
-Благодаря.А сега да се опитаме да извадим стрелата от крака ти.-смеех се аз.Дръпнах бавно но брат ми се отдръпна рязко.Погледна ме леко насмешливо и каза:
-Боли!-След това погледна стрелата в крака си.
-Съжелявам,но трябва да я извадим.-засмях се аз.През това време Арагорн дойде.
-Какво става?-попита той и след като видя стрелата с моите иницияли започна да се смее.
-Ами аз бях в храстите,когато.....-аз извадих рязко стрелата-Ауу-каза той,а аз през смях го превързвах с кърпичката си.
-Сега си по-добре нали?-попитах го аз заливаща се от смях.
-Да!-каза почти шепнешком Ивънс.Аз и Арагорн избухнахме в бурен смях.
Свирнах на Едорас и той препусна бързо към мен,погалих го по черната грива и се качих на гърба му.Препуснах напред за да настигна Леголас.
-Ивънс,какво правеше в храестите?-попита Арагорн.
-Ами аз.....-изчерви се отново брат ми.
-О не си.....-започна да се смее отново Арагорн.
-Да.-потвърди Ивънс.
Арагорн препусна напред,все още смеейки се.Ивънс въздъхна и се качи бавно на коня се и ядейки в тръст се заговори с една от придворните ми дами.
-Леголас какво има?-попитах аз гледайки лицето на брат си загрижено.Беше збърчил чело гледайки напред.
-Пристигнахме-посочи ми той с глава.
Пред мен се откри с цялото си величие замъкът ,,Авалон”.

Песента не е лоша

Еминем , Риана ...

Eminеm & Rihanna- Love the way you lie

Dev - Bass down Low Адска е!!!

Това:Raah, raah, like a dungeon dragon
Raah, raah, raah, like a dungeon dragon 

Да, влюбвала съм се в бройкаджия,...повечето ми гаджета се водят за такива.