+1

измислица
добра/ър ли си по математика ?

Не
Катрин ?

+1

В творбата "Зимни вечери" поетът Христо Смирненски влага последни сили от творческия си живот,за да сподели със свойте читатели за страданието в предградието.
Произведението е писано през зимата на 1922-23 година,малко преди неговата смърт,оформено като книга с илюстрации на Александър Жендев."Зимни вечери" е цикъл състоящ се от 7 обособени,но свързани по всеобщ смисал,лирически фрагмента,с помощта на които се добива представа за тежкия живот и страданието на хората в крайните квартали на града.
В поетичния цикъл Смирненски споменава за зимата-най-тежкият сезон,защото това е интервал времето,през което хората обитаващи покрайнините на мъчителния студен,коварен,зловещ и тъмен град,прекарват най-трудните мигове в борба,както срещу социалното,така и срещу физическото си страдание.
Поетът не само пише за живота на бедняците,като хора от човешкото съсловие,но и се превъплатява в ролята им,като се чувства част от тях и изживява страданието заедно с тях.
В "Зимни вечери" образът на града е представен като "черна гробница",страшен,безмълвен,дебнещ трудещите се до късни вечери,свои обитатели,за да ги погуби в своите обятия.Градът-мястото,където хората се "трепят" ежедневно ,за да оцелеят,а в замяна на това той им се отблагодарява като прави живота им по-тежък всеки отминал миг.Градът навява чувства за безнадеждност,за страх,мъка и тига,породени от образа на"зловещите сгради","гледащи с жълти стъкла" и образа на "оскрежената топола"-"призрак сякаш"-"в сивата мъгла стърчи",а "изопнатите жици",посребрени с "тънък пух","и снегът поръсен с бисерни искрици хрупка с вопъл зъл и глух"прибавят още по-тъмен и безлик контраст в цикъла.Читателя изостря още повече своята мисъл и болка,съсредоточен и състрадателен в представата за"смълчаните хижи" за"вечната бедност и брижа" за "пияните хрипливи слова" прелитащи и преплитащи се между границите на града.
Страданието в беднато семейство е неутолимо и незаличимо при представата за "завърналият се вкъщи-безхлебен,пиян пак бащата ругай",обвиняващ се за бедния живот,който живее заедно със своята "безкрайна мъка".бедността е основната причина за болката и мъката у семейството,а още повече ранява душите им мисълта,че тяхната болка от беднастто никога няма да бъде утолена.
Животът на ковачите ни най-малко не е по-лесен от живота на"пищещите" се и "молещи" деца,тъй като "пак по тъмно коват".Слабите им длани "чукове,сръчно издигат,сръчно вътрят се,гърмят се разкъсват от болка,мъка и глад.Дори пламъкът в "бараката сгушена" за губва своя блясък,"а от стрехата опушена спускат се змийки от лед".В "Зимни вечери" най-състрадателните момента са описани чрез действията извършени от циганите с цел да направят живота си "по-красив" вместо все повече да губят капка по капка от своята плът и кръв.
Мъглата като символ на трудностите в живота тегне все повече над плещите на града.Тя обезцветява живота на хората в своя "плач злокобно сив".Само мисълта,че хората се мичат до пробият път нагоре към успеха,за да оцелеят,подтиква мъглата до прониква студено в гърдите им.
Съдбата на слепия старец е трудна,безнадеждна.Сянакат в очите му не е по-различна от сянката,надвесена на д града.Единствения начин,както стареца,така и останалите хора в града,да се измъкнат от мъчното положение е да посрещнас предрудките на смъртта и да се заселят вечно в нейните "безболни" дълбини.
Страданието на децата в посления лирически фрагмент е неуписуемо.Деца лишени и окрабени безусловно от детство,няма да сполучат в нищо я живота,тъй като тяхната съдба е да работят,за да изкарват прехраната,както на тях,така и на техните семейства.Ето за това техният образ е безличен и обезбъдещен.Въпреки,че "дреме в очите им скръб" "снежинки край тях се въртят" и като чели "някаква смътна почуда децата с очи ги ловят"
Разликата между последни и останалите фрагмента е,че децата все още имат надежда,че ще спрат да страдат,и това кара малката искрица да проблесва с тънка нишка,докато при възрастните тази нишка вече не съществува и както смежинките стават в "локвите на кал",така и мечтите им стават на блян.
В творбата "Зимни вечери Христо Смирненски много подробно описва петте картини на страданието и на погубените мечти на ограбеното детство.Той исрено изразява своето състрадание,вместо да се усмихва иронично на ситуациите,в които са попаднали бедните хора в града,което пробужда чувството за възхитение у читателя
П.П: надявам се това да ти помогне,и извинявай ако има правописни грешки !

Не.
14?

И аз не съм хаха.
Никога не съм яла сапун

За щастие всички били сити 

Трактор
Ви....

Анастасия

Светлин
Теодор
Александър
Никол
Иван
Слави
Луцифър
Алисия
Венислав
Акейша

Девет