#1 Re: Лично творчество » "Приятелка" » 2010-11-03 20:24:35

Приятелки най-добри ние бяхме  , а сега омразата дели ни двете с теб!...
Винаги бяхме една до друга,тайните си пазехме и на никои не ги разкрихме.
Но защо го направи ?
Защо постъпи с мен така подло,сестричке?
Защо ме предаде?
За мен беше най-добра приятелка,а сега си само една предателка!
Защо , защо се питам всеки ден , защо точно ти го направи … ?
И името ти не мога вече да изреча без да заболи от предателството твое.
За мене ти беше всичко,теб обичах най – много на този свят коварен , а сега си едно нищо!
Всички наши тайни на яве излязоха , всички ги знаят..
Всичко , което си обещахме се изпари , остана в миналото , където си и Ти сега..
Защо?!?
За всички момчета бе мечта , а какво си сега…
Отново богата,надменна..А аз наивната на теб се доверих …
Вярвах ти безусловно , а ти подигра се с мен…
Защо така стана , сестричке?
Какво ти причиних , та с мен така постъпи долно?
Защо се питам , защо тази болка причини ми ти?
Нима не бях до теб винаги , когато имаше нужда от рамо , на което да поплачеш?
Нима те нараних по някакъв начин?
Нима някога те обвиних за всички твой грешки?
Нима те предадох , както ти направи?
Щастлива ли беше да ме гледаш как лазя от болка , че стигнах до дъното?
Щастлива ли беше , че всеки мой ден превърна в Ад?
Щастлива ли беше , че успя твоя план да ме съсипеш?
Успя , дано сега си най-щастлива на света!
Не , недей да съжаляваш ти сега , за всичко , което ти ми причини!
Преди да правиш нещо помисли…
Съжалявам , че теб нарекох  „най-добра” приятелка ...
Не заради държанието ужасно , не заради обидите , които прозвучаха толкова „прекрасно” , не за всички лъжи казани от теб , а защото никога не доказа , че държиш на мен...!!!!
Честита самота ,приятелко ти моя "най - добра"
!!!

#3 Re: Лично творчество » Спи градът... » 2010-11-03 05:45:59

ненене има още да се учиш .. не ти се получава ..

да знам , че трябва да се уча още smile благодаря  smile

#4 Re: Лично творчество » Спи градът... » 2010-11-02 21:43:30

Спи градът в безшумни тъмнини. На нощта невярна броди тя бездомна и сама, а дъждът ръми ли, ръми... Невидими вървят след нея жалби за преминалите дни. Спомените като кучета бесни злобно я разкъсват, а скръбта расте ли, расте. Миналото ù остана тъмен край, заледен е той сега, а виковете нейни нощната тишина  пронизваха. От болка кървавите сълзи се стичаха като ранена в сърцето пантера, а мракът в него ставаше по-дълбок. Малко по малко надеждата изчезваше в мътната мъгла и за пореден път на болката и тъгата жертва стана тя, а изцеление не намираше за нейната душа ранена. Не знаеше по кой път да поеме тя, а дъждът продължаваше бавно да ръми, докато мракът не погълна нея и нейното сърце кървящо!...

#5 Re: Лично творчество » Болезнен спомен..... » 2010-10-31 21:03:38

Погледна ли в красивите ù очи, виждам само тъга.
Нещо я измъчва, нещо, за което и да питаш, ще получиш само усмивка през сълзи...
А спомените кошмарни я преследват всяка нощ, когато се опитва да заспи. Щом очи затвори, тя вижда още в ъгъла как той притиска я с ръце, а уж приятел бил ù той, но видя истинското му лице…
Отчаяна крещи и  безпомощно го блъска, но виковете ù няма кой да чуе. Още усеща как я целуваше, а тя пищеше от ужас. Още усеща мръсните му ръце под дрехите да търсят плът...
Още вижда как той си тръгва, с усмивка на лице, а тя, свита на кълбо, не спира да плаче и трепери от страх…
Случилото се онази нощ тя не ще забрави и винаги ще я преследва този болезнен спомен, но никой не знае, че е малко благодарна, че животът я научи да се пази!

Харесайте страницата ни във Facebook

Вижте най-харесваните снимки, статии и албуми директно чрез Facebook