какъв е проблема страницата е моя???

Не задавй излишни въприси-как съм сега?
Как живея и за какво мисля през ноща?
Истината е че ми остави само една голяма рана,
която ме топли и изгаря.
Дадох ти всичко което пожела,
съблякох оковите от сърцето си!
Мечтите си ти подарих.
Жадно целувките ти крадях,
знаейки че е за последно.
След всяка нощ прекарана с теб,
се връщах още по разбита от преди.
Душата си безащитна оставих заради теб,
а ти я стъпка,
като цвете в прахта!
Връщах се,но немога повече да оставам.
От любовта ми и капка не остана.
Думите ти-от тях вече не боли.
Не чуствам дали си единствения или последния ми.
Презд толкова бури преминах,
раните понасях без сълзи,
сега разбрах че си ме ограбил...
Крадец си бил на любов,
облечен в лъжи приличащи на красиви истини.
Ти сига стой и гледай,как те подминавам.
Ти на това ме научи,да съм ледена,
Да вземам и после да си тръгна...
Бил си в сърцето ми,отдавна те изхвърлих от там!
За тебе то повече не ще се отвори и за любовта ти,
която ти принадлежеше,не ще ти проговори!

Спомените стари....

Гледам отново снимките стари
който някога в любов са стояли,
имаше цветя,
нямаше сълзи...
А на пода стоят толкова захвърлени мечти,
ти си тръгваш ,
след теб тръгва и някой друг,
в стаята отеква само ритъма на мойто сърце,
колко дни заминаха така ,
без да говорим за тях.
Аз не се обърнах ,
но и ти не се върна,
толкова грешки парят в душата,
сякаш за думите сме горди
и сме забравили красотата.
Думата съжалявам никой не иска да изрече,
обръщаш на другата страна своето лице,
вън е слънчево но в мен вали,
това не е просто една дума,
това не е грешка и тази болка не се истрива с гума!
Разлиствам албумите стари,
който с времето са пожълтяли,
виждам усмивки пропиляни,
и души разпиляни.
Като дух бродя из спомените стари,
който някога с теб бяхме преживяли
и сега дните ми се струват като сън,
излишна изхвърлена съм навън.
Дали някъде там има лек дали или болката отминава чак след век?!
Говорих на четири очи със съдбата,
а тя казва че съм загубила войната,
сякаш живота ми е бойно поле,
пусто пречърняло,
за самота зажадняло!