Да знаеш, че когато деня свърши няма къде и с кого да отидеш това е ужасно и точно моя живот е такъв. Чувствам се ужасно като наказан и отхвърлен от всички, всичко това ми е като начин на живот, не знам от къде да почна да променям нещата и как. Немога да си спомня една вечер да си бил някъде с някой, все едно и също. Колко рожденни и именни дни имах, нови години. Но никога не съм имал приятели, компания. На 20 години съм и гледам всеки от колегите си има хора, а на мен ми се идва да се гръмна. Ще се опиша с една дума социален инвалид, а обществото тези ги мрази. Не знам кво да правя.