ето още едно:

Взираш се в очите ми.А те блестят,усмихват ти се,сънуват те.Огледай се в тях,за да разбереш колко са истински.Целуни ги.Разплачи ги.Можеш ли?Така ще провериш дали те обичат.

Взираш се в очите ми.Разкажи им приказка за "лека нощ".Поиграй си с тях.Докосвай ги смутено,ласкаво,нежно дори.Но никога инстиктивно!Така ще ги прогониш надалеч.А те,повярвай,искат да останат.Искат!

Взираш се в очите ми.Те са кротки,малко плахи,когато им липсваш.Ти ги пази.Пази ги от самите тях.Пази ги от техните променливи сезони.Пази ги от соленото море и смразяващия зимен вятър.Замени тъгата им с дъга.И знай,че те не са лъжливи,искрени,търпеливи или изкусителни.

Те просто не са нищо друго освен ТВОИ.

Взираш се в очите ми.Обещай им нещо.Нещичко.Само обещай.Не ги оставяй да чакат жарко неисвестността.Дори ги излъжи,но им обещай.Те ти вярват.Биха се опитали да не грешат,но са все още прекалено невръстни,за да устоят.

Те блуждаят в света на дивото.Не им се сърди.

Не им се карай.

И не забравяй да ги връщаш,когато бягат.Не забравяй да ги убеждаваш,когато се мъчат от съмнения и страх.Успокой ги.Вразуми техния безмислен и пагубен бяг.

А ако някога се умориш,пусни ги.Пусни ги да се лутат сами към своето самоунищожение.

Остави ги тогава да се давят в скръб,да те разочароват и предадат.Нека загинат в самота,да пълзят от болка,да агонизират и се самолинчуват,изоставени на острова на своята грешка.Там,след корабокрушението си,ще седнат обезверени на пустия бряг.Ще съблекат своята прогизнала гордост.Ще захвърлят в пясъка вече изсъхналия си егоизъм.Морската пяна ще ги отмие от калта...

Чак тогава те ще се запознаят със съжалението и разкаянието.Чак тогава ще усетят колко са нищожни и сами.Колко са вечно изгубени.Чак тогава ще осъзнаят,че този път не си до тях,за да ги спасиш

И изоставени сред беззащитността,ше те призоват безсилно.

не мога да се сетя за авторката