Много интересно! Давай по-бързо некст!!     

Гледах го. Първата част ми беше по - интересна, но и тази не е лоша. 

Срещу хотел "България" от страната където се влиза  има два магазина единия е за чанти другия за гривнички портмонета и в него има. 

Харесва ми!

И само как говореше, не спираше и спореше.”

     Не знам, как да започна. Знам само, че няма да успееш да го прочетеш, но се надявам да го почувстваш там където си сега. Ти човеко ми показа как в най-мрачните си дни да откривам светлината. Как в безнадеждността  да намирам надежда. Научи ме, че ако искам нещо просто трябва да повярвам, че мога да го имам.
     Толкова много имах да ти казвам, толкова много премълчани истини и съжалявам, че не ги споделих с теб, защото вече е прекалено късно. И ето дори и да си на небето ти продължаваш да ме учиш. Най важното което знам от теб, но го осъзнах не навреме е, че трябва  да споделяш чувствата си преди да е станало късно.
    Иска ми се да ти бях благодарила когато можех, а не сега с треперещи ръце и насълзени очи да изливам чувствата си на празния на пръв поглед лист. Бих дала всичко за да те видя за последно, да чуя смеха ти, да те прегърна… Но ето че съдбата те отне от мен. Живота е несправедлив. Той ни отдалечава от близките ни, от най-ценните хора в живота ни.
     Вярвам, че ще липсваш на всички ни. Адски ми е мъчно, че те няма. Ще чувствам празнина в сърцето си без теб ”Сашенце” . Надявам се да не ме забравиш, защото аз ще те помня винаги. Някой ден съдбата пак ще ни събере заедно обещавам ти! Ще правим нашите си простотии и тогава ще мога да ти кажа всичко което искам.
Почивай в мир Пешо!
„Оценяваш нещо чак когато наистина го загубиш” 
Обичам те!

Бях го замислила като начин да преодолея болката, но ми хареса как се получи. Мнения, критики?? 

Да.
(arrow) Профилирана гимназия

бях на даскало, ще ям, ще ходя на концерт после на разходка някъде

якоо ^^

П*ниси в повече (столичани в повече)     

Катастрофален п*нис   

седем