Не е никак лошо,но защо лирическата героиня да страда и да плаща?
Аз лично като пиша за любов,използвам друг стил.Ето виж:

ДОБЪР ВЕЧЕР МОЯ ЛЮБОВ

Добър вечер, мила моя малка
добър вечер,ти повтарям аз
и целувам мократа слушалка,
чуваш ли,сълзите в моя глас ?

Чуваш ли ме,много съм далече
ветрове и нощи ни делят.
Аз при теб пристигам от далече,
да се стопля подир дълъг път.

И ако във стаята е тъмно,
ще излезем под нощта навън.
Ти при мене тихо ще се гушнеш
и ще ме целунеш преди сън.

Аз целувам мократа слушалка
чуваш ли ме, вятърът е лош ?
Лека нощ, любима моя малка.
моя първа радост и любов!