Pages: 1
#1 Re: Лично творчество » Живота от моя гледна точка » 2011-11-19 18:43:51
Не е довършено, когато ми дойде отново музата ще продължава обещавам !
#2 Re: Лично творчество » Живота от моя гледна точка » 2011-11-19 18:43:13
Истината за живота е, че колкото и препядствия да имаме по пътя си, трябва да ги минаваме с усмивка и лекота. Трябва да бъдем силни! Трябва да бъдем себе си, а не хора с две лица! Колкото до любовта, да без обич ние не можем, да без човек до себе си не можем, но понякога е по - добре да бъдем сами. Понякога ни трябва самота, спокойствие, да останем сами със себе си, за да помислим какво ще правим с живота си, само да се занимаваме с хорските проблеми не е работа. Понякога лично на мен ми се е искало да остана поне един ден сама със себе, за да помисля за много неща: за учението си, за живота си, за проблемите които имам, дори за любимите хора било то най - близките приятели, роднини дори и за половинката си. Сигурна съм, че поне един човек след това мое изречение би казал " А кой мисли за нас? ", повярвайте ми има такива хора! Дори и да не показват с държанието си, че се интересува от нас, вътрешно ги боли за нас, и дори когати ни критикуват, те се опитват да ни покажат правилния път, за да не се проваляме по пътя на живота. Благодарни сме ние, че имаме дом, храна, семейство, приятели, дори трябва да сме благодарни, че имаме възможност да учим, защото някои и това нямат - тези хора наричаме бездомници, клошари. Понякога ние се присмиваме на тях, когато примерно са паднали или са пияни, но тези хора намират единствена утеха в алкохола; падат, защото са изтощени, не са се нахранили добре и нямат такава енергия, каквато ние имаме след като сме се нахранили добре с това което ни е зготвила мама или което само сме си направили.
#3 Re: Лично творчество » ... » 2011-11-18 20:50:21
Радвам се, че ви харесва ! (H)
#4 Re: Архив » Промени една от думите в заглавието на филм с п*нис. » 2011-11-17 21:41:48
П*нис и красоста ! ;DD
#5 Re: Лично творчество » Нямам сили » 2011-11-17 21:05:31
Много красиво е написани. Има чувство вложено в него, страдание сякаш. А и това лично на мен ми напомня много неща с лятото и любовта. Иначе мен лично ми привлече вниманието това стихче !
#6 Re: Лично творчество » 1001 NIGHTS » 2011-11-17 20:38:58
Много е хубаво наистина.. обаче все на най - интересното и спира. ;D ..
#7 Re: Лично творчество » Искам си го.. » 2011-11-01 10:15:08
разказче по действителен случай и се радвам че ти харесва
#8 Re: Лично творчество » ... » 2011-11-01 10:13:53
не бях го измислила за това нямаше ! : ))
#9 Re: Лично творчество » ... » 2011-11-01 10:12:11
Как просто за един момент от времето се замисляш за човек на когото не му мигва и за секунда окото за теб. Как след изминало време, изминали преживелици, изминали и други различни по характер хора ти ПАК мислиш за него, пак се питаш " дали е добре, дали всичко е наред.. ", но погледнато от реална гледна точка трябва да спреш да се интересуваш от него след като той не те " ебава " така казано. Но пък как е въпроса - Как да спреш след като е влязъл под кожата ти, като е обсебил ума ти, като е в мислите ти постоянно, като е в СЪРЦЕТО ти..
Иска ми се да можех да върна времето назад, да можех да го виждам всеки ден, да можех.. да можех.. да можех да съм с него.. да си го върна отново да бъде само мой.. но не живота е такъв, че винаги ни разделя с хората към които сме се привързали много..
Живота все пак продължава. Има и друго за които ще говорим така след време, за които ще съжеляваме че сме загубили.. Горе главите и НАПРЕД ! : )
#10 Re: Лично творчество » ... » 2011-11-01 09:58:57
Как просто за един момент от времето се замисляш за човек на когото не му мигва и за секунда окото за теб. Как след изминало време, изминали преживелици, изминали и други различни по характер хора ти ПАК мислиш за него, пак се питаш " дали е добре, дали всичко е наред.. ", но погледнато от реална гледна точка трябва да спреш да се интересуваш от него след като той не те " ебава " така казано. Но пък как е въпроса - Как да спреш след като е влязъл под кожата ти, като е обсебил ума ти, като е в мислите ти постоянно, като е в СЪРЦЕТО ти..
Иска ми се да можех да върна времето назад, да можех да го виждам всеки ден, да можех.. да можех.. да можех да съм с него.. да си го върна отново да бъде само мой.. но не живота е такъв, че винаги ни разделя с хората към които сме се привързали много..
Живота все пак продължава. Има и друго за които ще говорим така след време, за които ще съжеляваме че сме загубили.. Горе главите и НАПРЕД ! : )
#11 Re: Лично творчество » Искам си го.. » 2011-11-01 09:44:49
Той беше толкова красив и възхитителен, че имаше черти и държание повече като на мъж, отколкото на младо момче. Той не беше от отпуснатите и приказливи хора, по точно беше притеснителен пред бледопознати. Изражението му пред тях беше не на страх, а по скоро на несигурност.
Тя беше малка за разлика от него, но беше хлътнала по него и винаги търсеше начин да се запознаят. Какво ли не правеше?!
Бяха й казвалиу за него различни имена..
Един ден забавлявайки се в интернет, случайно го намери. Писаха си известно време, уговаряха се, излизаха и т.н. Една вечер излязоха на кафе, но тя не беше в голямо настроение, а той се бе загледал в мача, който бяха пуснали. На съседната маса имало две момичета, които не отделяли поглед от тях и обсъждали. Едната от момичетата решила да се обърне към момчето:
Момичето от съседната маса: Извинете, за първи път ли излизате?
Той: Не!
Момичето от съседната маса: Обърни малко внимание на момичето! Тя се почуди на къде да гледа!
С една дума тя му казала да й предложи, а той много мразел да му се месят в работите!
Момчето се ядосало и решили да си заминат, а момичетата от съседната маса присмехулно им казали " Не искахме да ви изгоним. "
Вървели известно време и тя притеснена решила да го успокои, но нещо не се получило. Изведнъж решил да я пита:
Той: Какво мислиш за съвета на оная?
Тя: Ммм.. не знам - отговорила зачервявайки се!
Той: Е кой да знае? .. След което прекарал ръката си през кръста й и я целунал. Развалнувана, останала като няма!
Връзката им не продължила дълго! По едно време започнал да страни от нея. Тя го търсила, звъняла му, но все бил зает или не си вдигал телефона. Един ден се решила и му писала SMS " Ела да се видим, искам да поговорим " .. Отивайки към мястото тя получава SMS с който той я зарязва по незнайни причини. Тя остава шокирана!
Месец след това те продължават да се чуват, да си пишат, да се виждат.. с една дума остават си приятели. Известно време прекратяват всякаква връзка. Но един ден тя решава да му звънне, защото наближава рожденият му ден и какво да чуе " Номерът, който избрахте е невалиден! "
И сега 8 месеца след тяхната раздяла и 6/7 месеца от както нито го е виждала нито го е чувала, тя все пак от време на време мисли за него. Тя сега е с друг, който се надява да и помогне да го забрави, поне този път да се почувства искана и обичана!
[/b][/i]
Pages: 1