2.

Първото нещо, което Астрид усети, когато осъзна къде е, беше мирисът на цимент. След това чу дъжд. Беше достатъчно близо, за да го чуе ясно, но и достатъчно далеч, за да не я намокри. Отвори очи. Когато се изправи, разбра, че се намира в някаква сграда. Сградата можеше да се срути във всеки момент. Срещу нея имаше една голяма дупка, в която вероятно преди време е имало прозорец. Вече беше станало сутрин. Дежавю. Всичко това го беше виждала някъде вече. Само дето не се сещаше къде. Можe би в някой филм на ужасите. Щяха ли да я убият ?Сякаш коремът й се беше свил на топка. Обзе я страх. Сърцебиене. Мислеше си, че ще откачи. Чу стъпки и настръхна. Вратата се отвори и вътре влезе Лесли, пренасяйки мрачното си настроение сякаш из целия свят. Поне на Астрид така й се стори. Отново беше облечен в черно, а черната му коса отново стърчеше на всяка възможна страна. Вероятно, ако някой друг имаше такава прическа, щеше да изглежда смешно, но не и Лесли. Той изглеждаше перфектно. Едва сега, когато за втори път го огледа от глава до пети, разбра, че очите му всъщност са много тъмен син цвят.
-Какво става? –Почти извика брюнетката, готова да продължи с въпросите, но Лесли сложи пръст на устните й.
-Ако дойдеш с мен, ще ти обясня. –В стаята влезе друг мъж. Беше на около петдесет години. Поне така предположи Астрид, понеже имаше бръчки.
-Хийт, трябва да побързате! –Мъжът беше задъхан.
-Хийт? –Астрид направи крачка назад. Той беше излъгал за името си.
-Астрид, трябва да ми повярваш. Знам защо родителите ти са мъртви. Мунусите искат да убият и теб, но ние можем да те спасим. –Хийт или Лесли хвана Астрид за ръката и побегнаха по стълбите. Мъжът беше след тях. Когато слязоха се насочиха в една кола. Момичето седна на задната седалка и опря глава на прозореца. Беше гладна и уморена. Защо избяга с тях? Защо не се възпротиви на момчето? Имаше нещо в него, което й вдъхваше доверие. Беше убедена, че той ще я спаси, че знае истината за родителите й. Но най-важната и истинска причина я призна само за секунда- тази, че няма нищо за губене.
Мъжът спря колата пред една ниска къща. Личеше си, че дворът е голям.
-Астрид, това Чан. Той е мой приятел. –Момичето се приближи и погледна в огледалото за задно виждане за секунда, за да види лицето му.
-Ясно. –Каза бързо и тихо тя.
-Хайде да вървим. –Момчето излезе от колата, а Астрид го последва. –Истинското ми име е Лесли. –Двамата тръгнаха към двора на ниската къща. Зад нея имаше друга постройка. Имаше около пет стълби, а след това две врати. Лесли влезе във втората.
-Известно време ще останем тук. Там е банята. –За секунда той премести погледа си към една врата, а после отново погледна Астрид.
-Разкажи ми всичко. Искам да знам защо съм тук и защо искат да ме убият? Нищо не съм направила! Защо те ме преследват?–Момичето почти щеше да се разплаче. Знаеше, че трябва да е силна, но се страхуваше. Чувстваше се достатъчно силна, че живее в такъв свят.
-Майка ти и баща ти... те не те взеха, понеже това можеше да се случи. Можеше да ги убият. Работиха по някакъв експеримент, който да трансформира мунусите в хора. Има такива, които го искаха, но някои биха се чувствали нищожно без дарба. А сега има такива, които си мислят, че и ти знаеш за... това. Експериментът. –Астрид потрепна, когато той я погледна. Той не беше човек, беше демон. Умееше с гласът си, с погледът си, дори само с присъствието си да кара предметите около него да изглеждат някак си мъртви.
-Само това ли е? Но мама и татко не са ми казвали нищо. –Момичето седна на леглото и сложи крака на бедрата си.
-Почини си. Знам, че ти е трудно. Искам да те попитам нещо, но искам да бъдеш точна. Искам да решиш на мига и да бъдеш честна с мен. Става ли? –Хийт прекара ръка през косата си.
-Само ако и ти бъдеш честен с мен и отговориш на въпросът ми. –Астрид вдигна глава.
-Става, но аз съм първи. Ако искаш да оцелееш трябва да ми се доверяваш на сто процента и да ме слушаш винаги. И освен това... имала ли си някога дежавю?

Втора част е тук. Имах няколко варианта, но мисля, че този е най-подходящ. Приемам положителни и отрицателни коментари ;p

Това, което пиша не се казва така, но тази песен беше първата, за която се сетих ;д. Не съм сигурна, че ще разберете за тези мунуси, но се опитвах да я съкратя, за да не стане банално. За първи път пиша фантастика. Не съм й голям фен, но се вдъхнових ;д. Искам да знам ще има ли читатели. Пишете коментар. И само да кажа мунус от латински е дарба.

                              1. 
                             
(Гледната точка на Астрид)

  Изминаха 153 години. Век и половина, откакто мунуси обикалят свободно на земята. Според полицията всичко е под контрол. Но ако беше така, нямаше четиринадесет годишни деца да са свободни из света. Оцеляването беше по-важно от знанието. Как се стига до тук? Исках просто да стоя у нас пред камината с родителите ми, но не. Всички хора трябваше да се крият от хората с дарби. Хора с дарби, които се водят, че нямат чувства. Хора с дарби, които убиват, без да им мигне окото. Хора с дарби, които имат собствено име- мунуси. Бях оцеляла 17 години, но едва ли щях да издържа още дълго след случилото се. този ден целият ми свят се срина. В този теорията ми, че живея в лъжа се оказа истина. 
  Всичко започна с едно позвъняване. Звънецът на вратата. Имах майка. Казваше се Джорджия. Тя развълнувано отвори вратата. Усмихна се широко на момчето.
-Астрид, това е Лесли. –Имах баща- Франк. Винаги настръхвах когато говори. Не от страх. Просто умееше да се изразява по възможно най- красивия начин.
-Той ще те гледа, докато ние отсъстваме. –Каза татко. Лесли влезе в къщата. Чак тогава успях да видя как изглежда. Беше красив. Много красив. Имаше черна коса и черни очи.
-Къде ще ходите? –Попитах. Нима ме оставят. Въпреки, че знаят какво се случва зад тези четири стени? Вярно, че много хора се нуждаят от мама и тате. Те бяха учени. Помагаха за избиването на всички мунуси.
-Съжалявам, Астрид! Най-добре ще е така. –Каза мама. Усетих съжаление в гласът й.
-И кога заминавате? –Исках да ме вземат с тях в лабораторията, както винаги правеха. Исках да съм с тях. Не с някакъв непознат.
-Тази вечер. –Не можех да повярвам. За първи път се чувствах предадена от собствените си родители. Но защо го криха от мен до сега? Нищо не разбирам.
  Колкото и да ги молих и да плаках не ме взеха. Просто взеха куфарите и затвориха вратата зад себе си. Името на детегледача ми беше Лесли. Беше на двадесет и как по дяволите ме оставят с момче у нас. Може да бъде всякакъв. 

*******************************************************************************
  Телефонът ме събуди. Някой звънеше. Преди да успея да вдигна Лесли го направи. 
-Съжалявам! –Каза той връщайки телефонът на мястото му.
-Съжаляваш за какво? –Потърках сънено очи.
-Родителите ти. Мъртви са. Мунуси. –Въздухът ми спря. Желанието ми за сън си отиде. Изведнъж се почувствах така, сякаш не съм заспивала. Бях дори по-бодра. Гняв. Единственото нещо, което почувствах. Гняв към мусуни. Очите ми се напълниха със сълзи. Какво ще правя сега? Ще  ги избия. Всичките. Само дето мотивиращите ми мисли бяха прекъснати от Лесли.
-Облечи се, събери си нещата и слез. –Започна да говори бързо той.  Какво по дяволите се случва? Нали не си мислеше, че  ще го направя, без да знам защо. 
-Какво става? –Не успях да сдържа сълзите си. Започнаха да се стичат, гъделичкайки бузата ми.
-Мунуси ще ни убият.
Астрид седна на леглото, опитвайки се да осъзнае какво се случва. С перфектното се зрение видя как Лесли й говори нещо. Вече не го слушаше. Нямаше сила. След това всичко стана черно.

От някъде се чува- Жоро Любимеца - Дар от съдбата ;д

15. В кое училище учите в момента или завършихте: Уча си ;д
16. В кой университет учите или искате да учите: След 12 клас искам в НАТФИЗ, но едва ли
17. Най - красивия спомен от училището ви: В новото- нямам, в старите- бол ;д
18. Збивали ли сте се някога в училище: да ;д
19. В кое училище изкарахте първи клас: в старото ми училище ;д
20. Най-гадното изживяване в училище: часовете по география ;д
21. Предмет които най-много мразите: география, математика, биология
22. Най трудният ви предмет: химия
23. Любимият ви предмет: Литература, английски
24. Какво правите за да избягате от болката, (тъгата, страданието тн.): Нищо ;д чакам да отмине
25. Един живот зле живян, не заслужава да се живее, съгласни ли сте ? Да
26. Вярвате ли че заслужавате само най-доброто от всичко и всеки: Всеки получава това, което заслужава (макар и не винаги)
27. Какво според вас кара хората да си сложат край на живота: Децата ;д
28. Обичате ли абсолютно всичко да е перфектно подредено ? Зависи от настроението ми ;д
29. Greed kills everything, съгласни ли сте ? Има нещо такова
30. Дреме ли ви какво другите мислят за вас: не
31. Изпитвали ли сте някога Deja-Vu: Да
32. Според вас, връща ли се всичко: Не.
33. Kакво ви прави щастливи: ТОЙ 
34. Лесно ли се обиждате: зависи
35. Лесно ли ви ядосват: понякога
36. Щастливи ли сте: ноуп
37. Какво искате от живота: Да спечеля от тотото ;д
38. Какво най-много ви плаши: Nothing scares me anymore ;d
39. Страх ли ви е от самотата: Не. 4ever alone ;д
40. Какъв е смисъла на живота: Смисъла на моя живот е другата година да хвана стипендия ;д
41. Какво искате точно в този момент? Love
42. Какво убива желанието на човека да продължи напред? Това, че не вярва в себе си
43. Кое е най-странното ястие което сте яли през живота ви: Лимон със сол (обичам)
44. Къде е най-странното място където сте били през целия ви живот: Мисля, че няма такова
45. Най-хубавите думи, отнасящи се за вас, които сте чували през живота ви: Че имам яко тяло; як задник (и други думи за него, които по-добре да не споделям ;д)
46. В какво настроение сте в момента: садвам се ;д
47. Как си вдигате самочувствието: То си е достатъчно голямо ;д

Снощи гледах So undercover

Забавна и интересна и ме привлича по някакъв начин ;д . Очаквам продължение.

Емии... повечето от нещата, които съм писала нямат име. Някои са по скоро като мисли. Ето някои:

Искам да съм плюшена играчка.
Просто да стоя,
да се усмихвам
и да не чувствам...

Слънцето може да не изгрее утре, но любовта ми ще бъде винаги тук за теб.

Писна ми дори всяка глътка въздух, която поемам да бъде за теб, за да те впечатля. Започвам да живея за себе си.

Nightmare

You open your eyes
and realize
that your drean
is come true...
and everything is
worse than
you're tought.

Death

Here is my body,
this is my life.
I am not sorry.
for the things that
I don't do right.
I'm only sorry for
the things that I
don't do at all.
But this is my story,
this was my life,
and I live it
like I would like.

Може и да има грешки, понеже ги пиша късно, но тогава ми идва музата, а сега направо ги копирах. Надявам се да ви харесат

61.Целувал/а ли си непознат? Да :х
62.Промъквал/а ли си се през нощта от вас? Да
63.Купувал/а ли си си порно списания? Не
64.Имал/а ли си вирус на компютъра/лаптопа си? Да
65.Правил/а ли си орален секс? Не
66.Боядисвал/а ли си си косата? Да
67.Плувал/а ли си гол/а в морето? Като малка ;д
68.Завършил/а ли си? Не
69.Носил/а ли си чужди дрехи? Да
70.Пътувал/а ли си в линейка? Не

41.Сгодявал/а ли си се? Не
42.Бил/а ли си на диета? Да
43.Опитвал/а ли си да станеш актриса? Да
44.Возил/а ли си се в такси? Да
45.Бил/а ли си на бал? Да
46.Играл/а ли си на Бира понг? Не
47.Оставал/а ли си будна за 24 часа и/или повече? Да
48.Бил/а ли си на концерт? Да
49.Засаждал/а ли си дърво? Не
50.Харесвал/а ли си някого от същия пол? Не

21.Бил/а ли си прекалено слаба? Да
22.Повръщал/а ли си нарочно, за да отслабнеш? Не
23.Бил/а ли си на сватба? Да
24.Подигравал/а ли си се на някого за това, че е дебел? Не
25.Бил/а ли си на лаптоп/компютър/ за повече от 5 часа без почивка? Да
26.Бил/а ли си пред телевизора за повече от 5 часа без почивка? Не
27.Закъснявал/а ли си за работа? Не
28.Закъснявал/а ли си за училище? Да
29.Целувал/а ли си се в дъжда? Не
30.Къпал/а ли си се заедно с някой? С майка ми, когато бях на 4 ;д

1.Правил/а ли си секс? Не
2.Купувал/а ли си презервативи /кондоми/? Да
3.Повтарял/а ли си клас? Не
4.Целувал/а ли си се с момче? Да
5.Целувал/а ли си се с момиче? Не
6.Носил/а ли си си сандвич в училище? Да
7.Работил/а ли си? Да
8.Подхлъзвал/a ли си се на лед? Да
9.Изпускал/а ли си автобуса за училище? Не
10.Забравял/а ли си си портмонето във вас на излизане? Да

Мимс, Слънчо... май т'ва